Р Е Ш Е Н И Е  1471

 

Град Бургас, 9.08.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на девети юли през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 729 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

            Образувано е по жалба на „Екокарс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя А.В.А., против заповед № ДК-02-ЮИР-33/28.02.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Едноетажна постройка”, находяща се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор 67800.8.295 по кадастралната карта на гр.Созопол и попадащ частично в поземлен имот с идентификатор 67800.8.205 – изключителна държавна собственост, извършен от „Екокарс” ЕООД.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна – постановена в противоречие с материално правните норми. Твърди, че по своята същност строежът не е монолитен, а е изграден като преместваем обект с временно предназначение и е разположен  изцяло в собствен на дружеството имот. Искането от съда е да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Не ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и представлява.

            Ответникът – началникът на РДНСК Югоизточен район, представя административната преписка по издадената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло като законосъобразна и правилна оспорената заповед. Сочи, че в хода на съдебното производство не се събраха доказателства относно законността на процесния строеж. Счита за безспорно установено, че същият е изпълнен без строителни книжа и в нарушение на действащото градоустройство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите законови разпоредби,  приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от легитимирано лице – адресат на заповедта, в законоустановения по чл.215, ал.4 от ЗУТ срок, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

            От доказателствата по представената административна преписка се установява, че съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147, том IІ, рег. № 1827, дело № 304/2002г., „Екокарс” ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор 67800.8.295 по кадастралната карта на гр.Созопол – УПИ ІІ-8210 по плана на м.”Буджака”, землище на гр.Созопол. Действащият ПУП – ПРЗ за УПИ ІІ-8210 по плана на м.”Буджака”, землище на гр.Созопол, одобрен със заповед № 173/07.04.2003г. на кмета на община Созопол, предвижда по план за застрояване: основно застрояване – вилна сграда с двуетажен застроителен обем, ситуирана в западната част на УПИ ІІ-8210, и допълващо застрояване – едноетажен застроителен обем за изграждане на гараж. Съгласно одобрените проекти е издадено от главния архитект на община Созопол разрешение за строеж № 308/27.09.2004г. на „Екокарс” ЕООД за вилна сграда с РЗП – 374 кв.м. в УПИ II-8210 по плана на м.”Буджака”, земл. гр.Созопол.

            Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало със съставяне на констативни актове № 214/09.12.2011г. и № 215/09.12.2011г., в които са обективирани резултати от проверка, извършена на място в имота на същата дата от работна група от инспектори в сектор Бургас на РДНСК Югоизточен район. Видно от отразеното в тях, в североизточната част на УПИ II-8210 (ПИ с идентификатор 67800.8.295) е изградена едноетажна постройка с размери в план 6.00/3.20м. Северната стена е от каменна зидария, западната стена е част от масивна зидана ограда, източната и южната стени са дървена конструкция с монтирана дограма. Покривът е дървена конструкция. Имотите, върху които е ситуиран строежът, са УПИ II-8210 – собственост на дружеството-жалбоподател, и поземлен имот с идентификатор 67800.8.205 по кадастралната карта на гр.Созопол, представляващ скали - изключителна държавна собственост, попадащ във функционална Зона 1 по плана за управление на защитена местност „Колокита”, утвърден със заповед № РД-477/11.07.2001г. на МОСВ, в която не се допуска застрояване и дейности, които биха нарушили естественото състояние на зоната. Възложител и строител на проверения строеж „едноетажна постройка” е „Екокарс” ЕООД. Като установени нарушения в констативните актове е посочено, че строежът е извършен без изискуемите строителни книжа – разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво, в нарушение на допустимото допълващо застрояване за УПИ II-8210 и в нарушение на предназначението на поземлен имот с идентификатор 67800.8.205, върху който попада част от строежа. Към констативен акт № 214/09.12.2011г. е приложен и снимков материал на разположението на строежа.

С писмо изх. № СТ 430-00-031/12.01.2012г., началникът на РО „НСК” Бургас, РДНСК Югоизточен район, е уведомил управителя на дружеството-жалбоподател за започналото административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. Срещу констативните актове, връчени по надлежния ред, не са постъпили възражения в законоустановения срок.

Административното производство е приключило с издаване на оспорената заповед № ДК-02-ЮИР-33/28.02.2012г., в която изцяло е възпроизведена горната фактическа обстановка. Видно от изложените в нея мотиви, началникът на РДНСК Югоизточен район е приел, че е налице установен строеж, извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план – ПРЗ за УПИ II-8210 по плана на м.”Буджака”, земл. гр.Созопол, в несъответствие със заповед № РД-477/11.07.2001г. на МОСВ и без изискуемите строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл.225 от ЗУТ.

            При тази установена по делото фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е валидна, като издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. Съгласно чл.225, ал.1, във вр. с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ, това е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. В случая, оспореният акт е издаден от началника на РДНСК Югоизточен район, на който със заповед № РД-13-297/14.12.2011г. началникът на ДНСК е делегирал правомощията по чл.225, ал.1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи.

Заповедта е издадена при спазване на специалните  административнопроизводствени правила, регламентирани в чл.225, ал.3 от ЗУТ. Административното производство е започнало със съставяне на констативни актове № 214 и 215 от 9.12.2011г., в които е описано фактическото положение. Актовете са надлежно връчени на жалбоподателя. В законоустановения 7-дневен срок срещу констативните актове не са постъпили възражения.

Заповедта е мотивирана, като органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването й.

Същата е издадена и в съответствие с приложимия материален закон.

Съгласно разпоредбите на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, посочени като правно основание за издаване на оспорената заповед, строеж или част от него е незаконен, когато е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Строежи, по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, вр. чл.225, ал.1 от ЗУТ, са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В случая, описаният в заповедта обект – едноетажна постройка с размери в план 6.00/3.20м., северната стена на която е от каменна зидария, западната стена - част от масивна зидана ограда, източната и южната стени - дървена конструкция с монтирана дограма, а покривът - дървена конструкция, безспорно притежава характеристиките на строеж – надземна постройка, трайно прикрепена към бетонова площадка, съгласно определението по § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект, както се твърди в жалбата.

Строежът е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план – ПРЗ за УПИ II-8210 по плана на м.”Буджака”, земл. гр.Созопол, одобрен със заповед № 173/07.04.2003г. на кмета на община Созопол, съгласно който липсва предвидено основно и допълващо застрояване в североизточната част на УПИ II-8210, а също и при липса на разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, тъй като издаденото разрешение за строеж № 308/27.09.2004г. е за друг обект – вилна сграда с РЗП 374 кв.м., ситуирана в западната част на имота. Наред с това, част от строежа попада в поземлен имот с идентификатор 67800.8.205 по кадастралната карта на гр.Созопол, представляващ скали - изключителна държавна собственост, попадащ във функционална Зона 1 по плана за управление на защитена местност „Колокита”, утвърден със заповед № РД-477/11.07.2001г. на МОСВ, в която не се допуска застрояване и дейности, които биха нарушили естественото състояние на зоната. Установените с констативни актове № 214 и 215 от 9.12.2011г. факти не са опровергани от жалбоподателя с допустими и относими доказателства в процеса. Поради това, законосъобразно е определен като незаконен, на основание чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Твърдението в жалбата, че постройката не се намира в имот – изключителна държавна собственост, е недоказана защитна теза, но дори и да се приеме за вярна, не променя констатирания незаконно изграден строеж, подлежащ на премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ, както законосъобразно е приел административният орган в оспорената заповед.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено по реда на чл.8, вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Установеният строеж е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ, поради което настоящото съдебно решение подлежи на обжалване, съгласно чл.215, ал.7 от ЗУТ.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд - гр.Бургас, пети състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екокарс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя А.В.А., против заповед № ДК-02-ЮИР-33/28.02.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Едноетажна постройка”, находяща се в североизточната част на поземлен имот с идентификатор 67800.8.295 по кадастралната карта на гр.Созопол и попадащ частично в поземлен имот с идентификатор 67800.8.205 – изключителна държавна собственост, извършен от „Екокарс” ЕООД.

ОСЪЖДА „Екокарс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя А.В.А., да заплати на РДНСК Югоизточен район съдебни разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.    

                        

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: