ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер 660                      дата  21 март 2018 год.                   Град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,  ІХ-ти  състав,

в закрито заседание на 21 март 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                                                   Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                            

разгледа адм. дело 727 по описа за 2018год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от Г.Т.О. *** против волеизявление, съдържащо се в констативен протокол 20.02.2018г. на служители от отдел „КС“ на Община Несебър, алтернативно – против мълчалив отказ на отдел „КС“ на Община Несебър да издаде акт, с който да признае негови законни права и интереси след депозирано от него възражение вх. № Н2-КС-4843/23.01.2018г.  Жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, поради следните мотиви:

            Видно от изпратената административна преписка, в Община Несебър е висящо административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ относно обект, представляващ гараж с изграден върху него навес с идентификатор *** по КК на гр.Свети Влас. Към настоящия момент производството е на етап съставен констативен акт на основание чл.223, ал.2 от ЗУТ – констативен акт № 1/16.01.2018г., последван от констативен протокол от 20.02.2018г., с който са прецизирани размерите на обекта. Против съставения констативен акт жалбоподателят О. е депозира възражение   вх. № Н2-КС-4843/23.01.2018г. 

            С депозираната понастоящем жалба той оспорва констатациите по констативния акт, както и липсата на произнасяне по подаденото от него възражение.

            Констативният акт не подлежи на самостоятелно оспорване. Той е част от производството по чл.225а от ЗУТ и няма самостоятелен характер на административен акт. Неговото предназначение е само да опише фактически извършеното строителство. Производството приключва със заповед на административния орган по чл.225а от ЗУТ, която е актът, който подлежи на оспорване на основание чл.215 от ЗУТ.

            Подаденото от жалбоподателя възражение вх. № Н2-КС-4843/23.01.2018г.  е такова по смисъла на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и то се депозира пред административния орган, за да бъде обсъдено от него, като съобразно всички събрани данни – тези по констативния акт и тези по възражението, органът преценява дали са налице предпоставките за издаване на заповед по чл.225а от ЗУТ. В този смисъл, с това възражение не може да се претендира да се признаят законни права и интереси с някакъв нарочен акт, тъй като то е част от  процедурата, даващо възможност на засегнатото лице да оспори фактическите констатации по констативния акт, респ. да оспори наличието на основания за издаване на заповед по чл.225а от ЗУТ. В случай, че административният орган издаде такава заповед, тя е административният акт против който може да се подаде жалба пред съда за контрол на нейната законосъобразност, в рамките на който контрол ще бъдат проверени констатациите по акта, както и основателността на подадените против него възражения.       

            На основание изложените мотиви съдът счете жалбата за процесуално недопустима за разглеждане, поради което и производството по делото следва да се прекрати, поради което и на основание чл.159, т.1 от АПК Бургаският административен съд

           

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Г.Т.О. *** против волеизявление, съдържащо се в констативен протокол 20.02.2018г. на служители от отдел „КС“ на Община Несебър, алтернативно – против мълчалив отказ на отдел „КС“ на Община Несебър да издаде акт, с който да признае негови законни права и интереси след депозирано от него възражение вх. № Н2-КС-4843/23.01.2018г. 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 727/2018г. на Административен съд Бургас.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: