РЕШЕНИЕ

 

№………….                дата 22 юни 2011 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 30 май 2011  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 726 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от КСО.

Предмет на оспорване е Решение № 36/22.03.2011 год. на Директора на Районно управление ”Социално осигуряване” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 510124/03.02.2011 год. на Ръководител „ПО” в РУ “СО” - Бургас, с което, на жалбоподателя С.Н.Н. ***,  на основание чл.21, ал.3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липса на документ по утвърден образец, касаещ претендирания осигурителен доход за част от периода 01.01.1994 год. - 31.12.1996 год.

Жалбоподателят Н. оспорва посоченото решение, като депозираната жалба е бланкетна и не съдържа конкретни доводи за незаконосъобразност, като се сочи, че при административния орган се съхраняват всички документи относно молбата за преизчисляване на пенсията, с изключение на УП-2 за периода от 19.01.1995г. до 01.11.1995г., когато е работил в Частна земеделска инвестиционна банка - клон Бургас. По тълкувателен път съдът извежда волята на жалбоподателя за отмяна на решението на директора на РУ “СО” – Бургас. 

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа подадената жалба на сочените в нея основания, ангажира гласни доказателствени средства.

Ответникът – директор на РУ “Социално осигуряване” – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт  и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Установява се по делото, че със Заявление/молба с вх.№ МП-1206/11.01. 2011год. до РУ „СО” - Бургас (л.27 от делото), жалбоподателят Н. е поискал да бъде преизчислена отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.21, ал.3 от НПОС, като се вземе предвид осигурителен доход за нов тригодишен период от 01.01.1994г. до 31.12.1996г. Към заявлението са приложени УП – 2 № 99/21.10.2010г. издадено от ЧПБ „Тексим” АД – София за периода 01.01.1994 год. - 19.01.1995г., както и писмо изх. № АС-УП-5816-11.11.2010г. на СУ “СО”, видно от което, това териториално поделение на НОИ не може да издаде исканото от жалбоподателя удостоверение за осигурителен стаж и доход, положен в Частна земеделска и инвестиционна банка – клон Бургас за периода 19.01.1995г – 041.11.1995г., тъй като за посочения осигурител са налични документи за клоновете на банката в други градове и не разполага с необходимата документация, доказваща осигурителния стаж и доход за претендирания период. Отделно, при пенсионния орган е налично и Удостоверение УП-2 № 3294/12.10.2010г., издадено от “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, касаещо осигурителния доход за периода 01.11.1995г. – 31.12.1996г.

При разглеждане на молбата пенсионният орган при РУ “СО” – Бургас е постановил  Разпореждане № 510124…./03.02.2011год. (л.31 от делото), видно от което, на основание чл.21, ал.3 от НПОС, на жалбоподателя Н. е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е налице и не се представя документ по утвърден образец за част от претендирания нов тригодишен период, като в тази връзка се е позовал на горното писмо изх. № АС-УП-5816/11.11.2011год. на СУ„СО”.

При оспорването по административен ред, директорът на РУ “СО “ – Бургас е постановил процесното Решение № 36/22.03.2011год., с което  горното разпореждане е оставено в сила, като горестоящият орган е възприел изцяло изложените мотиви в разпореждането, като е посочил, че поради липсващ документ по утвърден образец и тъй като оборотните ведомости не са предадени в съответното териториално поделение на НОИ, то за част от базисния тригодишен период от 01.01.1994год. до 31.12.1996год. липсват данни за осигурителен доход, което препятства изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, съобразно претендирания в този период осигурителен доход.

Решението е законосъобразно.

Начинът, по който се определя размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст е регламентиран в нормата на чл. 70 от КСО,  а доходът, от който се изчислява пенсията – в чл.70а от с.к., видно от който  средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски.   

На основание разпоредбата на чл. 40, ал. 2, изр. 1 от НПОС  осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец  и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Съобразно разпоредбата на ал. 3 от същата разпоредба, издаденият документ задължително отразява данните от изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато изплащателните ведомости не са запазени намира приложение ал.5 на чл. 40, която дава възможност на осигурителите или на техните правоприемници, по изключение да  издават удостоверения за осигурителен стаж или трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат  достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.

Съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО, при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на НОИ. На основание § 7, ал. 1 от ПЗР към ЗИДКСО - ДВ бр. 38/2005 год., всички юридически и физически лица, държавни учреждения, общини или кметове, съхраняващи разплащателни ведомости на прекратени осигурители, са длъжни да ги предадат в двугодишен срок, считано от 01.07.2005 год. в съответното ТП на НОИ. По аргумент от чл. 5, ал. 11 от КСО, НОИ създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени по реда на ал. 10, като данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения. В изпълнение на това задължение е издадена и Инструкция № 5 от 30.06.2005 год. за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник, като до създаването на електронно досие на всеки осигурител, приетите в архивохранилищата документи се използват за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.

В настоящия случай, жалбоподателят е отправил молба до Столично управление „Социално осигуряване” за издаване на удостоверение образец УП-2 за периода 19.01.1995год. – 01.11.1995год., като видно от посоченото по-горе писмо с изх.№ АС-УП-5816/11.11.2010 год. от СУ „СО” жалбоподателят Н. е уведомен, че във ведомството не се съхраняват данни за осигурителя „Частна земеделска инвестиционна банка” АД  за клона на банката в град Бургас, с оглед на което не може да му бъде издадено нужното удостоверение образец УП-2, поради липса на необходимата документация, доказваща осигурителния му стаж и доход. За установяването на правнозначимия за спора факт – определяне размер на осигурителния доход за част от претендирания период, не допринасят и събраните в хода на процеса гласни доказателствени средства, посредством депозиране на свидетелски показания, като водените свидетели З. и Д. установяват само факта на положен труд от жалбоподателя Н. при работодателя ЧЗИБ, клон Бургас, но са негодни да установят релевантния факт, касаещ осигурителен стаж и осигурителен доход при този работодател, въз основа на който да се извърши исканото преизчисление на пенсията. За това не допринасят и представените писмени доказателства – трудови договори и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя ЧЗИБ, клон Бургас, като от тях не може да се направи категоричен извод за размера на осигурителния доход, върху който влияят различни компоненти, напр. времето на законоустановен отпуск, на законна стачка, както и времето на отпуск поради временна неработоспособност, както и елемент на осигурителния доход са и сумите, изплащани постоянно или периодично пряко на работниците и служителите за сметка на средствата за социални разходи, премии, допълнително материално стимулиране и др. под. Представените доказателства биха били евентуално относими в производство по реда на ГПК пред Районен съд за установяване на трудовия и осигурителния му стаж, имащи значение на начало на писмено доказателство, но доколкото настоящия спор касае установяване на осигурителен доход, то те са негодни за изясняване този релевантен факт.

Размерът на осигурителния доход не може да се предполага, а следва да е установим посредством официален удостоверителен документ -удостоверение обр. УП-2, представляващ формуляр в типизирана форма, утвърден със заповед на Управителя на НОИ, в който работодателят е длъжен да посочи за определен период от време брутното трудово възнаграждение или дохода, върху който са внесени и/ или дължими осигурителните вноски за осигуреното лице. Съгласно изричните разпоредби на НПОС, посоченият в обр. УП-2 осигурителен доход следва да съответства напълно на изплащателните ведомости и другите разходооправдателни документи, съставени от осигурителя. Когато такива документи липсват, наредбата допуска възможността удостоверения за осигурителен доход да се издават и въз основа на други автентични документи, ако те съдържат достатъчно данни за него, като това са документи, изходящи или водени от осигурителя по същото време, за което се отнася удостоверяваният доход.

След като в настоящия случай безспорно е установена обективна невъзможност за издаване на удостоверение по утвърден образец, установяващо осигурителния доход на лицето за претендирания период от 20.01.1995г. – 31.10.1995г., а и изобщо за Частна земеделска инвестиционна банка АД - клон Бургас, в качеството и на прекратен осигурител без правоприемник, в която е работил жалбоподателят като „пазач-въоръжена охрана”, то правилен е изводът на административния орган, че исканото преизчисление на пенсията не може да бъде извършено, като се зачете положения от г-н Н. ***. След като за този междинен период не може да бъде установен осигурителния доход, не е налице материалната предпоставка по чл.21, ал.3 от НПОС преизчисляването на пенсията да се извърши за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., тъй като в случая представените от жалбоподателя доказателства пред пенсионния орган установяват само осигурителния му доход за част от новозаявения тригодишен период от 01.01.1994г. до 31.12.1996г., а именно – само за периода  от 01.01.1994г. – 19.01.1995г., за който е представено Удостоверение УП-2 № 99/21.10.2010г. от ЧПБ “Тексим” АД и за периода от 01.11.1995г. – 31.12.1996г., за което при пенсионния орган е налично Удостоверение УП-2 № 3294/12.10.2010г., издадено от “Лукойл Нефтохим Бургас” АД.    

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Н. *** против Решение № 36/22.03.2011 год. на директора на Районно управление ”Социално осигуряване” – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 510124/03.02.2011 год. на ръководител „ПО” при РУ “СО” – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

    

 

 

СЪДИЯ: