О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 639/ 06.04.2016 година, гр. Бургас

 

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на шести април две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 721 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД с ЕИК 102003462, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. „Караманлиев“, Промишлена зона, представлявано от управителя Г.В.Н., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителни административни мерки № 14/18.01.2016 г., издадена от зам.-директор на ТД на НАП- Бургас.

В искането са развити доводи за незаконосъобразност на разпореждането за принудително изпълнение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в липса на мотиви.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок (с оглед липсата на данни относно датата на връчване на заповедта на адресата) и е процесуално допустимо. При разглеждането му по същество, съдът намира следното:

На 16.12.2015 г. служители на ТД на НАП- Бургас извършили проверка в стопанисван от жалбоподателя обект- хлебозавод, находящ се в гр. Айтос, Промишлена зона. В хода на проверката били установени в касата на обекта парични средства в размер на 15 215.95 лева, иззети с протокол от 16.12.2015 г. Установено било, че за наличната сума липсват записи в касовия апарат за служебно въведени и в касовата книга за начално салдо. Горните констатации са били отразени в Протокол за извършена проверка № 0077364/16.12.2015 г. На 28.12.2015 г. бил съставен срещу търговското дружество акт за установяване на административно нарушение. В депозирано по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН нарушителят заявил, че констатираните различия в касовата наличност се дължат на „факта, че са платени доставки на хляб, за които се издават фактури в края на текущия месец“. Въз основа на съставения акт било издадено наказателно постановление № 14/18.01.2016 г. на зам.-директор на ТД на НАП- Бургас за нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На същата дата била издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № № 14/18.01.2016 г. на зам.-директор на ТД на НАП- Бургас, с която е наложена на принудителна административна мярка запечатване на обекта за срок от един месец. На основание чл. 188 от ЗДДС, вр. чл. 60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на принудителната административна мярка.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „в“ от ЗДДС и по силата на чл. 188 от същия закон подлежи на предварително изпълнение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за необходимост от мотивиране на разпореждането, доколкото предварителното изпълнение е допуснато по силата на специалния закон (в този смисъл Определение № 6371 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2015 г., II о., Определение № 9990 от 29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10874/2015 г., VIII о., Определение № 10248 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10453/2015 г., I о., Определение № 10993 от 18.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11283/2014 г., VIII о. и др.). В случая са налице данни за реализиран от жалбоподателя значителен оборот, за който липсват записи в касовия апарат. С тези данни е обосновавана необходимостта да бъде защитен държавен интерес, какъвто е интересът на фиска, свързан със заплащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби. С оглед на това и предвид преустановителния характер на мярката, отлагането и́ във времето би попречило за постигане на крайната и́ цел- да предотврати укриването на приходи и отклонението от данъчно облагане.

Според разясненията, дадени с ТР № 5/08.09.2009 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 1/2009 г., законът, предвидил предварително изпълнение, цели да защити съответни важни държавни или обществени интереси или да предотврати други последици в смисъла на обхвата и приложното поле на изброените в общата норма на чл. 60 от АПК критерии, но ако от това предварително изпълнение за всеки конкретен случай могат да настъпят сериозни вреди, в общия смисъл на чл. 120 от Конституцията на РБ, съдът може да упражни контрол и да разгледа жалбата срещу предварително изпълнение. В случая липсват конкретни твърдения на жалбоподателя, сочещи вероятно настъпване на значителна или на неподлежаща на обезщетяване при евентуална отмяна на заповедта вреда, която да е противопоставима на презумираните от законодателя предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хляб и сладкарски изделия“ ЕООД с ЕИК 102003462, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, ул. „Караманлиев“, Промишлена зона, представлявано от управителя Г.В.Н., против разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителни административни мерки № 14/18.01.2016 г., издадена от зам.-директор на ТД на НАП- Бургас.

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

 

                                                           СЪДИЯ: