РЕШЕНИЕ

 

Номер     322                      26.02.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. Х.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 71 по описа за 2018 година.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Производството е образувано по касационна жалба на „Иванко“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Г.Д.К., чрез адв.К.К.,***, партер против решение № 220/15.11.2017г. постановено по а.н.д. №890/2017г. по описа на Районен съд – Царево, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 23-000396/14.08.2017г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област, с което на касатора за нарушение по чл. 46, ал.1 и чл. 200, ал.1, т.1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /Обн.Дв.бр.88 от 8 октомври 1999 г./ във връзка с чл. 178, ал.1 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии /Обн. Дв. Бр.90 от 13 октомври 2004 г./, на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с  чл. 413, ал.2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв., намален в размер на 1 500 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводтсвените правила и необоснованост. Посочват се подробни аргументи за отмяна на НП. Иска се отмяна на решението и НП.

         В съдебно заседание, касаторът редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

         Ответника по касация – Дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че НП е издадено от некомпетентен орган, поради което следва да бъде отменено.

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С НП, касаторът е санкциониран за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на 11.07.2017г. в обект: бистро "Да Винчи" в гр.Царево, ул."Христо Ботев"№ 10 е установено, че в кухнята на обекта на контрол има счупен трифазен щепсел на тестомесачката, което води до риск от злополуки, причинени вследствие на поражение от електрически ток при директен контакт.

         Данните от извършената проверка на място на 11.07.2017г и по документи на 13.07.2017г, са обективирани в протокол за извършена проверка, а за установеното нарушение е съставен АУАН №23-000396/13.07.2017г., който е предявен на управителя на „Иванко“ ООД, който е подписал акта с възражения. Въз основа на този акт, е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното решение, Районен съд – Царево е приел, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на административно наказаното лице. Актът и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, в кръга на правомощията им, спазени са изискванията на ЗАНН относно съставянето им и тяхното съдържание. По същество намира, че дружеството е извършил посоченото административно нарушение. Посочва, че същото е ясно описано и така е гарантирано правото на защита на жалбоподателя. Счита, че не са налице основания за приложение на чл. 415в, ал.1 от КТ. Намира обаче, че са налице основания за изменение размера на наложената имуществена санкция, като справедливия размер съвпада със законовия минимум от 1 500 лв.

         Така постановеното решение е неправилно.

         Настоящият съдебен състав намира, че посочените в касационната жалба доводи, за липсата на местна компетентност на административнонаказващият орган са основателни. В тази връзка са и възраженията за отмяна на съдебното решение и на НП изложени от  процесуалния представител на ОП-Бургас.

         Акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено процесното наказателното постановление, е съставен от главен инспектор в отдел „БТКД“ към дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област. Тези действия на актосъставителят – В. Г., почиват на изрична заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” № З-0752/05.07.2017г., с която на четири служителя към дирекция „Инспекции по труда” Софийска област е възложена териториална компетентност за проверки по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително и за връчване на индивидуални административни актове, актове за установяване на нарушения, постановления по реда на чл.405а от КТ и др. в обекти на контрол на дирекция „Инспекция по труда” Бургас, в срок от 10.07.2017г. до 31.07.2017г. /л.31 от а.н.д. № 890/2017г. по описа на РС-Царево/. С тази заповед, конкретния актосъставител придобива териториална компетентност да съставя АУАН на територията на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, както служители назначени в тази дирекция.

         Заповед обаче, с подобни правомощия, касаещи териториалната компетентност, от която да се установява, че директорите на други дирекции „Инспекция по труда”, различни от дирекцията в гр.Бургас, имат компетентност да издават наказателни постановления за нарушения, установени на тази територия не е представена нито пред районния съд, нито пред настоящия. След като директора на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област не притежава такава териториална компетентност, нито въз основата на нормативен акт, нито въз основа на делегиране на териториални правомощия, то издаденото от същия орган НП е издадено при допускане на съществено нарушение на административнонаказателно-производствените правила и материалния закон.

         Представената пред въззивния съд Заповед № З-0058/11.02.2014г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, определя правомощия на директорите на дирекции ‚Инспекции по труда, като в т.4 посочва, че издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори и от лица от дирекция ‚Инспекция по труда“ посочени в чл.21, ал.2 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“ /л.29-30 от от а.н.д. № 890/2017г. по описа на РС-Царево/. Тази заповед обаче, е издадена на основание чл.6, ал.5 от Устроиствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“ и само делегира правомощия на директорите на дирекции да издават НП, без изрично да определя тяхната териториална компетентност.

         Предвид това, настоящият касационен състав намира, че процесното НП № 23-000396/14.08.2017г. е издадено в нарушение разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗАНН, където е посочено, че административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай, нарушението е осъществено на територията на гр.Царево и орган по чл.48 , ал.1 е Директорът на териториална дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас .

         Ето защо следва да се отбележи, че актосъставителят, макар и по принцип служител на дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област е съставил АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, на практика като служител на местно териториално компетентната дирекция Бургас. Това произтича именно от цитираната по-горе заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с която на В.Г.е предоставена териториална компетентност в рамките на определен срок по отношение на обекти, които са под контрола на дирекцията в гр.Бургас. Именно по тази причина наказващия орган, който е компетентен да издаде наказателното постановление, въз основа на АУАН издаден от Г.за нарушение извършено в гр.Царево е директора на дирекция „Инспекция по труда” - Бургас, освен ако такава териториална компетентност не е предоставена с изричен акт на друг директор на друга дирекция. Както беше посочено по-горе такава заповед не е представена.

Компетентността на административнонаказващият орган е материална и териториална. Нарушаването на която и да било от тях, води до липса на компетентност изцяло и е достатъчно основание за отмяна на НП на  процесуално основание, тъй като това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателя. В случая  не са налице основания за приложение на изключението по чл. 48 ал.2 от ЗАНН, тъй като е ясен района, в който е извършено нарушението. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. По същество – следва да бъде отменено и наказателното постановление.

Поради тези съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 220/15.11.2017 година, постановено по а.н.д. № 890 по описа за 2017 година на Районен съд-Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-000396/14.08.2017г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, с което на „Иванко“ ООД за нарушение по чл. 46, ал.1 и чл. 200, ал.1, т.1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /Обн.Дв.бр.88 от 8 октомври 1999 г./ във връзка с чл. 178, ал.1 от Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии /Обн. Дв. Бр.90 от 13 октомври 2004 г./, на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с  чл. 413, ал.2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                      

                                   2.