РЕШЕНИЕ 251

 

19.02.2016г., град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на единадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:       1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ                                                     2.  ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  В.П.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Ванина Колева

КНАХ дело    номер  71 по описа за 2016   година.

 

         Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба, подадена от Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Бургас против решение № 1607 19.11.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 3689 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е отменено наказателно постановление (НП) № 02/ НП 463 от 08.06.2015 г., издадено от Директора на РЗОК - гр. Бургас, с което за осем отделни нарушения на чл. 55, ал.2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с чл. 191, т. 8 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. на МБАЛ "Дева Мария" ЕООД с ЕИК *** на основание чл. 105з, ал.2, вр. с чл. 105в, ал.3 от ЗЗО са наложени 8 отделни административни наказания - имуществени санкции, от по 200 лв. за всяко или общо 1600 лв.

         В касационната жалба са изложени доводи, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление.

         Ответникът по касационната жалба, редовно призован не се явява и не се представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че жалбата е основателна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.

         Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, имаща право и интерес от обжалването.

         Разгледана по същество е неоснователна.

         С наказателното постановление МБАЛ "Дева Мария" ЕООД е санкционирана след като при проверка, извършена от 09.03.2015 г. до 20.03.2015 г., са констатирани осем  отделни нарушения на чл. 55, ал.2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване, във връзка с чл. 191, т. 8 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. Въз основа на констативен протокол № 297, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 297-1-А/16.04.2015 г., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, с което за осем отделни нарушения на чл. 55, ал.2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване, във връзка с чл. 191, т. 8 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. на дружеството на основание чл. 105з, ал.2, вр. с чл. 105в, ал.3 от ЗЗО са наложени 8 отделни административни наказания - имуществени санкции, от по 200 лв. за всяко или общо 1600 лв.

         За да постанови обжалваното решение,  РС - Бургас е приел, че преди влизане в сила на наказателното постановление, с § 34 от Закона за изменение и допълнение на ЗЗО (обнародван в ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г.), санкционната разпоредба на чл. 105в от ЗЗО е била изцяло отменена, включително приложената в настоящия случай ал. 3, без да е заместена с аналогична санкционна разпоредба, предвиждаща административни наказания за изпълнители на болнична медицинска помощ, които нарушават условията и реда за оказване на медицинска помощ, предвидени в ЗЗО и НРД - в случая е възникнала хипотезата, предвидена в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

         Настоящият касационен състав споделя аргументите, изложени в оспореното решение, досежно наличните основания за отмяна на наказателното постановление, като приема че материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл.105в, ал.3 (отм.) от ЗЗО, изпълнител на болнична медицинска помощ, който наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 5, определени в НРД, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв. С промяната на ЗЗО обнародвана в ДВ бр.48 от 27.06.2015г.  посочената разпоредба е отменена, а в чл.106 от ЗЗО е променена ал.3, според която за нарушаване на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му извън случаите по ал. 1 и 2, чл. 103, чл. 104, 105д и 105е и глава трета, се налага глоба от 100 до 500 лв., а за повторно нарушение - от 200 до 1000 лв., и е приета нова ал. 4 която предвижда, че когато нарушението по ал. 3 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

         С посочената промяна, в сила след съставяне на наказателното постановление, наказуемостта за извършените деяние отпада, поради което правилно съдът е преценил, че са налице предпоставки и за приложение на закон, който е по-благоприятен за дееца, съобразно хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

         Неоснователно е възражението в касационната жалба, че  нормативните разпоредби на чл.105в от ЗЗО остават приложими по силата на § 45 от ЗИД на ЗЗО (ДВ бр.48/27.06.2015г.). В посочения текст се казва, че до приемането на нови национални рамкови договори по чл.53, ал.1, проверките, налагането на санкции и тяхното обжалване се извършва по досегашния ред, а проверките, започнали преди приемането на нови национални рамкови договори по чл.53, ал.1 се приключват по досегашния ред. Тези разпоредби уреждат единствено процесуалните правила за извършване на проверки и налагане и обжалване на санкции. Те нямат материалноправен характер и не могат да продължат действието на отменени материалноправни норми, каквато е тази на отменения чл.105в от ЗЗО.

         Настоящият състав не споделя и становището на касатора, че въпреки отмяната на чл.105в от ЗЗО, към момента на разглеждане на правния спор има действаща материалноправна норма, която изцяло повтаря съдържанието на отменената норма на чл.105в от ЗЗО, а именно чл.106, ал.4 от ЗЗО. Последната представлява обща административнонаказателна разпоредба и предвижда, че за нарушаване на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, извън случаите по ал. 1 и 2, чл. 103, чл. 104, 105д и 105е и глава трета, извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Не може да се приеме, че тя би могла да се приложи след отмяната на чл.105в от ЗЗО. Освен това към  момента на извършване на деянието в чл. 106 ЗЗО не е предвидено наказание за юридическо лице, поради което МБАЛ "Дева Мария" ЕООД на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН не може да бъде санкционирана на основание тази разпоредба.

         Неоснователно е и твърдението на касатора, че отменената санкционна разпоредба е действала към момента на издаване на обжалваното НП, поради което то не следва да се отменя. Именно това е смисълът на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, според което ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Безспорно отмяната на санкционната норма е по-благоприятно за нарушителя. Към момента на отмяната НП не е влязло в сила, защото е обжалвано, поради което районният съд правилно е приложил  чл.3, ал.2 от ЗАНН.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1607/19.11.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 3689 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

ЧЛЕНОВЕ: