Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 838             11.04.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на четвърти април две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 717 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас против решение № 16/01.02.2013г., постановено по НАХД № 310/2012г. по описа на Районен съд – гр.Поморие, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление № 02-0202911/05.07.2012г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), на „Диямес 90” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са представени нови писмени доказателства. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – „Диямес 90” ООД, ЕИК 201473321, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от Х.Т.Я. – управител, чрез процесуалния си представител адв.Р., БАК, оспорва жалбата като недоказана и неоснователна и иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Поморие е образувано по жалба на „Диямес 90” ООД против наказателно постановление № 02-0202641/03.09.2012 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 от същия нормативен акт. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Поморие е отменил атакуваното постановление като е приел, че в конкретния случай актосъставителят при съставяне на АУАН правилно и законосъобразно е описал словесно нарушението, като е посочил, че същото представлява несключване на трудов договор с работника. Приел е, че при издаването на НП, наказващият орган обаче е включил в словесното описание на нарушението допълнителни обстоятелства, нефигуриращи в АУАН, като е посочил, че работодателят е допуснал до работа работника, без сключен трудов договор в писмена форма, а така също е посочил и обекта, в който е допуснато до работа лицето. Включването на тези допълнителни обстоятелства нарушава горепосоченото единство между словесното описание на нарушението в АУАН и това в НП, препятства жалбоподателя по безспорен и категоричен начин да разбере дали нарушението, което е установено  АУАН е това за което с НП е ангажирана административно наказателната му отговорност, което пък води до нарушение на правото му на защита.

 Решението на Районен съд – Поморие следва да се потвърди по мотиви, различни от изложените в същото.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно разпоредба на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл. 414, ал. 3 от КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева.

В конкретния случай обаче е безспорно установено, че към момента на извършване на проверката е налице трудов договор №1/21.09.2011г. Проверката е извършена на 29.05.2012г., видно от протокол №1361/04.06.2012г. Установява се, че към датата на проверката 29.05.2012г. трудовия договор на Д.Д.С. не е прекратен, тъй като заповедта му е връчена на същата дата - 29.05.2012г., след самата проверка. Тези факти се потвърждават и от показания на  свидетеля С.. Следователно, не е налице нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, поради което не следва да се съставя АУАН и да се издава НП.

Предвид изложената фактическа обстановка и всички събрани пред първата инстанция доказателства, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай не е налице нарушение от страна на дружеството-жалбоподател.

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/01.02.2013г., постановено по НАХД № 310/2012г. по описа на Районен съд – гр.Поморие

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.