Р Е Ш Е Н И Е

 

 

     Номер                  591/01.04.2016г.              град Бургас

 

 

Административен съд – Бургас, първи състав, на първи април две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 716 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.294 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В.Б.В. *** със съдебен адрес *** – 2 – адвокат М. против постановление на началника на ДНСК – Бургас, с което е възложено принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-2/21.01.2013г. на „Нигея строй“ ООД и изпълнението е насрочено да се извърши в периода от 01.04.2016г. до 15.04.2016г. от 9,00 часа до 17,00 часа. Иска се от съда да отмени действията на органа по изпълнението. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на изпълнителните действия до разрешаване на спора за тяхната законосъобразност.

Ответната страна – началникът на ДНСК представя писмено становище, в което излага мотиви за обжалваното действие и навежда доводи за неоснователност на жалбата. Прилага заварени преписи на материалите по административната преписка.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.294 от АПК постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението подлежат на оспорване пред съответния административен съд. Посочената правна норма създава гаранции за правата и интересите на длъжника и засегнатите от изпълнението трети лица срещу недопустими или порочно осъществени процесуални действия на органа по чл.271, ал.1, т.2 от АПК. Легитимираният да търси защита правен субект я реализира посредством жалба, която се подава чрез органа по изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието (чл.296, ал.1 от АПК). В настоящия случай постановлението за възлагане на принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-2/21.01.2013г. е издадено на 25.03.2016г., а жалбата е входирана в Административен съд – Бургас на 31.03.2016г., поради което се явява подадена в срок. Жалбата изхожда от надлежна страна, съответства на изискванията за форма и реквизити и е насочена срещу акт по чл.294 от АПК, който поражда неблагоприятни правни последици за своя адресат. Поради това е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № ДК-02-ЮИР-2/21.01.2013г., издадена от началника на РДНСК – Бургас е разпоредено на М.З.З., М.И.А., В.Б.В. и „Ейч Ес Пропъртийс“ ЕООД – София да премахнат извършения от тях незаконен строеж, представляващ „открит басейн“, находящ се в УПИ III – 6007 по плана на местността „Буджака“ в землището на гр.Созопол. Заповедта е обжалвана пред Административен съд – Бургас и стабилизирана с решение № 866/21.05.2014г. по АХД № 688/2013г. На 01.10.2014г. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№ ОС-263-00-736. На 17.10.2014г. В. отправя молба до органа по изпълнението за допълнителен срок, в който да изработи и одобри конструктивни проекти за премахване и поема задължението да отстрани доброволно „изградените в резултат на неточни замервания фундаменти на басейн в публична територия, навлизащи съответно с 44 см. и 76 см. в нея“.

На 04.02.2016г. е извършена проверка относно изпълнението на заповед № ДК-02-ЮИР-2/21.01.2013г. от служители на РДНСК – Бургас, които установяват, че строежът „открит басейн“ не е премахнат. На 05.02.2016г. е извършено предварително проучване на принудителното изпълнение на заповедта, за което е съставен нарочен протокол. На 10.03.2016г. са разгледани офертите за принудително изпълнение и е избран участник, който да го извърши.

На 25.03.2016г. е издадено постановление № БС-875-01-482 на началника на ДНСК, с което принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-2/21.01.2013г. е възложено на „Нигея строй“ ООД и е определен периода, в който да се извърши: от 9,00 часа на 01.04.2016г. до 17,00 часа на 15.04.2016г. Постановлението е съобщено чрез залепяне върху входната врата на сградата в близост до басейна.

В жалбата, с която е сезиран съда, В. твърди, че доброволно е премахнал незаконната част от строежа – преливник на открития басейн и двата фундамента, закрепващи го към скалата. Само тези части според него попадат в имот – държавна собственост, а останалата част от басейна е в собствения му УПИ. За тези твърдения, жалбоподателят се позовава на съдебно-техническа експертиза, извършена по АХД 688/2013г. на Административен съд – Бургас. Навежда доводи за накърнено право на защита в изпълнителното производство и за съкратени срокове, в които е възложено принудителното изпълнение.

Въз основа на изложените фактически данни, които се установяват от представените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Защитата на накърнени права и законни интереси от незаконосъобразните действия и бездействия на органа по изпълнението е уредена в глава ХVІІ от АПК. В нормата на чл.268 от АПК са регламентирани изпълнителните основания, които пораждат изискуеми задължения. Това са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове; решения, определения и разпореждания на административните съдилища; споразумения пред административните органи или пред съда. В настоящия случай е безспорно установено, че с влязла в сила заповед № ДК-02-БС-28/26.10.2007г. е разпоредено премахването на незаконния строеж – открит басейн, находящ се в УПИ III – 6007 по плана на местността „Буджака“ в землището на гр.Созопол. От представените по делото доказателства е видно, че предмет на принудителното изпълнение е строежът в неговата цялост, а не само частите, които попадат в държавен имот. Поради това възражението на жалбоподателя, че е изпълнил доброволно заповедта, е неоснователно. Това възражение се опровергава и от представения по делото протокол от 04.02.2016г., от който се установява, че откритият басейн не е премахнат.

Неоснователно е оплакването, че срокът за премахването на басейна е изключително кракът и от това се накърнява правото на защита на жалбоподателя. От представените по делото доказателства е видно, че първата покана за доброволно изпълнение е изпратена на В. през месец октомври 2014г., когато същият подава молба за удължаване на срока. От този момент до датата, на която е извършено възлагането са изминали повече от 17 месеца, през които В. е имал възможност както да изпълни доброволно, така и да защити правата си.

Неоснователно е и възражението, че съществуват предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. Дори да се приеме за безспорно премахването на преливника и двата фундамента, които го закрепят към скалата, това премахване не е равнозначно на пълно изпълнение. Така е, защото от съдържанието на заповед № ДК-02-ЮИР-2/21.01.2013г. и на стабилизиращото я решение № 866/21.05.2014г. е видно, че предмет на премахване е откритият басейн в неговата цялост, а не само тази част, която попада върху държавния имот.

По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и трябва да се отхвърли. При този изход на спора, искането за спиране на принудителното изпълнение до произнасяне по жалбата се явява безпредметно и трябва да се остави без разглеждане. Само за пълнота на мотивите е необходимо да се посочи, че твърдението на жалбоподателя за настъпване на значителни и трудно поправими вреди не е установено по делото.

 

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, първи състав

 

Р Е Ш И:

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.В. *** със съдебен адрес *** – 2 – адвокат М. против постановление на началника на ДНСК – Бургас, с което е възложено принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-2/21.01.2013г. на „Нигея строй“ ООД и изпълнението е насрочено да се извърши в периода от 01.04.2016г. до 15.04.2016г. от 9,00 часа до 17,00 часа.

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на В.Б.В. *** за спиране на принудителното изпълнението на заповед № ДК-02-ЮИР-2/21.01.2013г., издадена от началника на РДНСК Югоизточен район.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението в частта, която има характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ:………………………