Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 980                      17 май 2018 година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, VІІІ-ми състав, в открито заседание на девети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                              

                                                                                   Съдия: Златина Бъчварова

 

Секретар Биляна Чакърова

като разгледа административно  дело  номер 715  по описа за  2018 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на ЕТ „Фобо-В.Б.“ с ЕИК по Булстат 030020165, със седалище и адрес на управление- гр.***, представлявано от В.Д.Б. против заповед №ФК-59-0265055 от 08.03.2018 година на директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас, подписана по заместване от зам.директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас, съобразно заповед №РД-177 от 06.03.2018 година на директора на ТД НАП Бургас, с която е наредено „запечатване на търговски обект“- фото „Фобо“, находящо се в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №137, стопанисван от едноличния търговец и е забранен достъпа  до него за срок от 10/десет/ дни.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че заповедта е необоснована и издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага подробни съображения. Не ангажира доказателства. Иска да се отмени.

Ответникът по жалбата - директорът на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира други доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от  лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

От представената административна преписка е видно, че на 05.03.2018 г. при проверка в търговски обект- фото „Фобо“, находящо се в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №137, стопанисван от едноличния търговец, при извършена контролна покупка на един брой фото албум на стойност 6.00 лева, не бил издаден фискален бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация ФУ, модел DATECS DP-15KL, с ИН на ФУ №DT 446548 и ИН на ФП 02446548. Прието било, че едноличният търговец не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ при продажба/доставка, което е нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/обн.ДВ,бр.106 от 27.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г., Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г./.

За констатациите от проверката е съставен протокол №0265055 от 05.03.2018 година/л.10-12 от делото/.

Няма данни на едноличния търговец да е съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие да е издадено и наказателно постановление.

Извършеното нарушение е мотивирало директорът на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-59-0265055 от 08.03.2018 г., на основание чл. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС, която препраща към фактите, обективирани в цитирания вече протокол за извършена проверка и с която е наредено „запечатване на търговски обект“ - фото „Фобо“, находящо се в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №137 и е забранен достъпа  до него за срок от 10/десет/ дни.

Заповедта, с която на жалбоподателя е приложена принудителната административна мярка е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-59-02650055 от 08.03.2018 г. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас по реда на  чл.186-188 ЗДДС, подписана от зам.директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС в рамките на делегираните със заповед №ЗЦУ-1657 от 29.12.2016 година на изп. директор на НАП правомощия/л.21 от делото/ и заповед за заместване № РД-177 от 06.03.2018 г./л.22 от делото/ и  е в предвидената от закона писмена форма.

 На второ място, при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:

Жалбоподателят не оспорва, че не е издал фискален бон за контролната покупка на стойност от 6.00/шест/ лева- един фото албум, т.е. че е извършил вмененото му нарушение. Следователно е налице хипотезата на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., която обосновава запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него.

Според правилото на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба/фискален бон, касова бележка от кочан/, издаден по установения ред за доставка/продажба. Принципно неиздаването на фискален бон е основание за издаване на заповед като процесната, а както бе посочено вече, това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

В нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС обаче се съдържа срок, който е „до 30 дни“. При определяне срока на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок „до 30 дни“, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок именно от 10 дни за това нарушение, при което не е бил издаден фискален бон за покупка от 6.00 лева. Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона и е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за съразмерност/чл.6АПК/. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата отмяна. В конкретния случай е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния обем. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите представляват само факти и статистически данни, които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната административна мярка.

Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване за неговата законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.

Съгласно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“ се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно издадения от органа по приходите индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание, а в случая не са изпълнени изискванията, касаещи съдържанието на административния акт, предвидени в  чл.59, ал.2, т.4 АПК и чл.186, ал.3 ЗДДС.

Съдът намира неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като не е образувано административно наказателно производство, административният орган не е трябвало да издава процесната заповед. В нормата на чл.186, ал.1 ЗДДС изрично се сочи, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че ирелевантно за издаване на заповед като процесната е образуването във връзка с извършеното нарушение административно наказателно производство. Касае се за две различни производства, които се развиват независимо едно от друго и които се провеждат по различен процесуален ред - АПК и ЗАНН.

Независимо от последното, изложеното по-горе обосновава извод, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,  материалния закон и в несъответствие с неговата цел, което налага нейната отмяна.

 При този изход на спора в полза на администрацията не се следват разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК,  Административен съд Бургас, VІІІ-осми състав

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  заповед №ФК-59-0265055 от 08.03.2018 година на директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас, подписана по заместване от зам.директора на дирекция „Контрол“ при ТД НАП Бургас, съобразно заповед №РД-177 от 06.03.2018 година на директора на ТД НАП Бургас,  с която е наредено „запечатване на търговски обект“- фото „Фобо“, находящо се в гр.Бургас, ул.“Александровска“ №137, стопанисван от  ЕТ „Фобо-В. Б.“ с ЕИК по Булстат 030020165, със седалище и адрес на управление- гр.***, представлявано от В.Д.Б. и е забранен достъпа  до него за срок от 10/десет/ дни.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                                

СЪДИЯ :