Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           856             12.05.2017г.,                       град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми април  две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря С.Х. и прокурор Тиха Стоянова  като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 715 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл. 348 от НПК, вр. чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас (РДГ-Бургас), против решение № 18/20.02.2017 г., постановено по НАХД № 10/2017 г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отменено наказателно постановление (НП) №1008/20.12.2016 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас (РДГ-Бургас), с което за нарушение на  чл. 213, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), на И.Е.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева на основание 275, ал.1,т.2, вр.чл.272, вр. чл. 266, ал.1 от ЗГ. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява от пълномощник.

Ответникът по касация – И.Е.М., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Пледира решението на Районен съд Айтос да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на Районен съд Айтос, поради което пледира касационната жалба като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Айтос с решение №18/20.02.2017 г., постановено по НАХД № 10/2017 г. е отменил наказателно постановление (НП) №1008/20.12.2016 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас (РДГ-Бургас), с което за нарушение на  чл. 213, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), на И.Е.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева на основание 275, ал.1,т.2, вр.чл.272, вр. чл. 266, ал.1 от ЗГ.

Санкцията е постановена за това, че "на 15.07.2016г., в с.Рупча, община Руен, на изхода от селото, съхранява 20 пр.куб.метра дърва за огрев от дървесина вид дъб и цер, без да са маркирани с контролна горска марка с товарен автомобил Камаз, с рег. № ***“. За нарушението е съставен  акт за установяване на административно нарушение (АУАН),  а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

За да постанови решението си районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в съответствие с изискванията на материалния закон, но възраженията на жалбоподателя са основателни, тъй като деянието е извършено при крайна необходимост.

Основните възражения на касатора пред настоящата инстанция са, че в НП не е доказана описаната в решението на първата инстанция крайна необходимост, предвид непровеждането на разпит на служителя, който е следвало да маркира дърветата и да издаде превозния билет.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Айтос е правилно по следните причини:

Разпоредбата на чл. 266, ал.1 от Закона за горите предвижда наказание глоба в размер от 50 лева до 3000 лева за физическо лице, което в нарушение на закона и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. В конкретния казус е безспорно установено, че на 15.07.2016г., в с.Рупча, община Руен, на изхода от селото, И.М. е транспортирал 20 пр.куб.метра дърва за огрев от дървесина вид дъб и цер, без да са маркирани с контролна горска марка с товарен автомобил Камаз, с рег. № ***, а не както е посочено съхранявал, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, регламентирано в  чл. 213, ал.1, т.1 от ЗГ, санкционирано по чл. 266, ал.1 от ЗГ. Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви защо приема, че М. е извършил вмененото му нарушение, изследвал е релевантните за спорното правоотношение факти, коментирал е писмените доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели, включително този доведен за разпит от жалбоподателя и изводът му, че деянието е извършено при крайна необходимост, е обоснован.

Настоящият касационен състав приема, че за ответника по касация са били налице обективни обстоятелства и причини, които са принудили същият да извърши нарушението, т.е.  М. е извършил деянието в условията на крайна необходимост, поради което не следва да носи административнонаказателна отговорност. Съгласно чл.8 от ЗАНН, не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. ЗАНН не съдържа определение за „крайна необходимост“, поради което, по аргумент от чл.11 от ЗАНН, приложение следва да намери нормата на чл.13, ал.1 от НК, според която не е общественоопасно деянието, извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В случая тези предпоставки са налице предвид наличието на пострадало лице, което се е нуждаело от спешна медицинска помощ, поради което от страна на И.М. са били предприети действия по транспортирането  до с.Рупча с вече натоварения с дърва служебен камион. В тази насока пред първата инстанция са ангажирани гласни и писмени доказателства, които правилно са ценени от съда. Ето защо, макар и от обективна страна деянието на М. да покрива признаците на състава по чл.266, ал.1 от ЗГ, на основание чл. 8 от ЗАНН, във връзка с чл. 11 от ЗАНН и чл. 13 ал.1 от НК, извършването му в условия на крайна необходимост обуславя отмяната на НП, както е сторил и първоинстанционният съд.

На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на сочените отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХV състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18/20.02.2017 г., постановено по НАХД № 10/2017 г. по описа на Районен съд Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.