Р Е Ш Е Н И Е

 

1169  /04.07.2012 година, град Бургас,   

  

Административен съд – гр. Бургас, в съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 715/2012 година.

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.211и ал.5 от Закона за митниците.

Производството пред Административен съд - Бургас е започнало по повод жалба от Е.С.С. с адрес ***, с адрес за връчване на призовки и съобщения в гр.***, чрез процесуален представител – адв. С.Т.С.,*** против Постановление за налагане на обезпечителни мерки №4402-0583/12.01.2012 година на Началника на Митница Бургас, с което е наложен запор до размера на сумата от 18 300 (осемнадесет хиляди и триста) лева. ведно със законната лихва от 24.08.2007 година - към 12.01.2012 година в размер на 9 903,39 лева, върху всички видове банкови сметки и депозити (левови и валутни), както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника Е.С.С., потвърдено с решение № 136/02.03.2012 година на Директора на агенция „Митници”.

В жалбата е направено искане да се отмени постановлението като незаконосъобразно. Излагат се аргументи касаещи основателността на задължението на жалбоподателя към Агенция „Митници”. Твърди се нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалния закон при определяне размера и дължимостта на митни сборове и други държавни вземания за лек автомобил марка „BMW”, модел 740iL с рег.№ 4JJC272.

Ответникът Началник Митница Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата, пледира за нейното отхвърляне и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Заинтересованата страна – ТД на НАП гр.Бургас, не се представлява в процеса и не ангажира доказателства. Не изразява становище по жалбата.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законово установения срок и съдържа всички законовоустановени реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Решение № 4402-0583 от 21.12.2009 година (лист 38), началникът на Митница Бургас, на основание чл.204 §1 и чл.204 §2 от Регламент (ЕИО) 2913/92, чл.202 §1 буква „а”, чл.202 §2, чл.214 §2 от Регламент (ЕИО) 2913/92, при условията на чл.144 от  Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл.199 ал.1 т.7 от Закона за митниците (ЗМ), при условията на чл.146 от ЗМ и чл.54, ал.1 от ЗДДС, чл.20 от ЗАДС, е определил размера на възникналото митническо задължение за митни сборове и други дължими държавни вземания, както следва: Мито – 994 лева; ДДС – 4 706 лева; Акциз – 12 600 лева; ведно с дължими лихви, на основание чл.232 §1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл.1 ал.1 от ЗЛДТДПДВ от датата на възникване на задължението – 24.08.2007 година, до датата на плащане на дължимите вземания, определени по т.1 от решението. Определен е длъжник за заплащане на възникналите държавни вземания – жалбоподателят С. и е определен десетдневен срок за плащане на сумите.

Решението на Началника на митница Бургас е било обжалвано (лист 33) пред Административен съд - Бургас, който с решение № 1254/4.11.2010 година по адм.д. № 1677/2010 година е отхвърлил жалбата.

Решението на Административен съд - Бургас е оставено в сила с решение № 8275/10.06.2011 година по адм.д. № 15 938/2010 година на ВАС.

Във връзка с влязлото в сила Решение № 4402-0583 от 21.12.2009 година (лист 38), началникът на Митница Бургас, след като е преценил, че събирането на митните сборове и другите вземания, събирани от митническите органи ще бъде затруднено, на основание чл.16 ал.1 т.8, чл.206а от ЗМ, във връзка с чл.206б и чл.206в от ЗМ, е издал процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки (лист 23).

При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.206а ал.1 от ЗМ, когато плащането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи, не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта, митническите органи могат да налагат следните обезпечителни мерки: 1. запор на движими вещи и вземания на длъжника, включително по сметки в банки; 2. запор върху стоки в оборот; 3. възбрана върху недвижими имоти, а според ал.2, обезпечителните мерки се налагат, когато без тях ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на митните сборове и другите държавни вземания, събирани от митническите органи.

В чл. 206б ал.1 от ЗМ, се посочва, че обезпечителните мерки се налагат с постановление на началника на митницата, в района на която е установен размерът на подлежащото на обезпечаване митническо задължение или друго публично държавно вземане.

С оглед на посочените разпоредби, се налага извод, че за да пристъпи, началникът на съответната митница, към издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки – да е налице възникнало митническо задължение, чийто размер да е установен по надлежния ред и плащането на това задължение (митни сборове и други държавни вземания) да не е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта.

По делото е безспорно установено наличието на такова задължение, определено с Решение № 4402-0583 от 21.12.2009 година (лист 38) на началника на Митница Бургас. Установено е също, че определеното задължение в общ размер на 28 203,39 лева, от които главница в размер на 18 300 лева и лихва 9 903,39 лева не е било платено към момента на издаване на постановлението и същото не е било обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта от ЗМ. По тези въпроси страните не спорят, а и по делото няма доказателства, от които да става видно, че плащането на определените на жалбоподателя митнически задължения е обезпечено по реда на глава двадесет и четвърта от ЗМ.

Съдът намира за необходимо да посочи, че изложените в жалбата аргументи относно незаконосъобразността на оспорения акт са ирелевантни към настоящия спор и касаят изцяло основателността на установеното митническо задължение. Тяхната основателност е била преценена при съдебното оспорване на Решение № 4402-0583 от 21.12.2009 година (лист 38) на началника на Митница Бургас.

Предвид цитираните разпоредби от приложимия Закон за митниците, съдът намира, че оспореното Постановление за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 206б ал.1 от ЗМ, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съгласно материалноправните предпоставки, които налагат издаването на този вид индивидуални административни актове. Същото е в съответствие с целта на закона.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход от делото в полза на ответника следва да се присъдят поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определени съобразно разпоредбата на чл.8 във вр. чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 лева.

С оглед на изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.С.; с адрес *** против постановление за налагане на обезпечителни мерки №4402-0583/12.01.2012 година на Началника на Митница Бургас потвърдено с решение № 136/02.03.2012 година на Директора на агенция „Митници”.

 

ОСЪЖДА Е.С.С.; с адрес ***; с адрес за връчване на призовки и съобщения гр.***  да заплати на Митница Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд - в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

СЪДИЯ: