Р Е Ш Е Н И Е

 

    848                                 11.05.2017г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. ВАНИНА КОЛЕВА

секретар:  Й.Б.

прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАНД дело № 714 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите - Бургас против решение № 19/20.02.2017г., постановено по административно-наказателно дело № 21/2017 година по описа на Районен съд - Айтос, с което е отменено наказателно постановление № 1054/08.12.2016г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/, на И.Е.М. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лева на основание чл.275, ал.1, т.2, чл.266, ал.1, чл.273, ал.1 от ЗГ. Иска се отмяна на атакуваното решение и на отмененото с него наказателно постановление, или връщане на делото за ново разглеждане. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон и несъобразяване с разпоредбите на процесуалния закон.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията – И.Е.М., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Санкцията е наложена за това, че при проверка на 15.07.2016г. на изхода на с. Рупча, отдел 1 Ж, И.М. е съхранявал 20 куб. м дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер, без превозен билет на товарен автомобил Камаз с рег. № ***.  За констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0031629/15.07.2016г., въз основа на който е издадено и обжалваното пред РС – Айтос процесно наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта.

За да постанови решението си районният съд е приел, че макар формално да има белезите на чл.6 от ЗАНН, нарушението не е административно такова, предвид това че е извършено при крайна необходимост. Извел е доводи, че не следва да се търси административнонаказателна отговорност на дееца, поради което е отменил наказателното постановление.

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Така постановеното решение е правилно, макар и при други мотиви.

Изводите на районния съд са направени въз основа на цялостна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и пред настоящата инстанция не се сочат убедителни доводи, които да ги променят.

Според  чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ е забранена покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет, а чл. 266, ал.1 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

Видно от текста на НП, деянието, за което М. е наказан, е за съхраняване на дървесина, непридружена с превозен билет, доказващ законния й произход, което е квалифицирано като нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Фактът, че на товарния автомобил на нарушителя е имало натоварена дървесина, непридружена с превозен билет, не може да послужи като основание за извод, че е налице извършено нарушение от негова страна на разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, изразяващо се в “съхраняване” на дървесина. В ЗГ липсва легално дефиниране на понятието “съхраняване” на дървесина, поради което за него следва да се съди от тълковния  речник на българския език, според който “съхраняване” означава поддържам, пазя нещо, така че да не се повреди. Ето защо, под “съхранение” следва да се разбира освен държане като фактическа власт върху вещта, но и полагане на съответната грижа за нейното съхранение. В разглеждания случай описаните признаци на състава на административно нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, изразяващо се в “съхраняване” на дървесина, непридружена с превозен билет, не са налице.

Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез транспортиране – извършване превоз на вещи и предмети с транспортно средство, поради което е налице противоречие между така описаното деяние и нарушена правна норма, тъй като не става ясно за какво точно е санкциониран М.. При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно нарушение е санкционирано.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19/20.02.2017г., постановено по административно-наказателно дело № 21/2017 година по описа на Районен съд – Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

 

       2.