Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 993              Година 05.06.2015          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 712 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Дисконт консулт“ ЕООД, ***, представлявано от управителя Д. Д. П. против решение № 249 от 05.03.2015г., постановено по нахд № 333/2015год. по описа на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва установената от съда фактическа обстановка и изводите за съставомерност на констатираното деяние. Твърди, че са налице предпоставки за квалифициране на установеното административно нарушение като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Заместник директор на ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 989/16.12.2014г. на заместник директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на основание чл.104, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева, за нарушение на чл.40, ал.1, т.1, б.”в” от ЗЗО. За да постанови решението си съдът е приел, че акта и наказателното постановление отговарят на изискванията на ЗАНН, а констатираното нарушение се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.  Съдът е приел, че не са налице предпоставки за квалифициране на същото като маловажен случай и наложената санкция е правилно определена.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които обуславят отмяна на издаденото наказателно постановление, като изложените от съда оскъдни мотиви да съставомерност на констатираното деяние се споделят и от настоящия касационен състав.

Възраженията на касатора свързани с липсата на безспорна фактическа установеност и несъставомерност на констатираното деяние, поддържани и пред касационната инстанция, са неоснователни.

Не се спори, че дружеството има качеството на осигурител и като такъв е носител на задължението за заплащане на вноските за здравно осигуряване на заетите в него работници в срок до 25-то число на месеца следващ месеца през който е положен труда, съгласно чл.7 от КСО, което в случая не е сторено. С това си бездействие дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.40, ал.1, т.1, б.“в“ от ЗЗО, съгласно която норма здравно осигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл.29, ал.3, се определя върху дохода и се внася едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Правилно е ангажирана отговорността му на основание разпоредбата чл.104, ал.1 от ЗЗО, която предвижда имуществена санкция в размер от 4000 да 8000 лева за работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати.

От касатора се правят възражения, че наложената му санкция се явява непосилно тежка. Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая на дружеството е наложена имуществена санкция в минималния установен от закона размер и той не би могъл да бъде намален с оглед нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, предвиждаща забрана да се определя наказание под предвидения най-нисък размер.

Правилно първоинстанционният съд и наказващият орган са приели, че в случая не е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност. Също така, законодателят е квалифицирал бездействието на осигурителя да заплати дължимите вноските за осигуряване в определен срок като административно нарушение за наказуемо по чл.104, ал.1 от ЗЗО, при осъществяване на фактическия състав на което наказващият орган е длъжен да санкционира субектът за неизпълнение на вмененото му задължение. Без значение са причините обусловили това неизпълнение, тъй като законодателят не е обусловил налагането на наказание в зависимост от  тези причини, но те следва да се вземе предвид при индивидуализацията на наказанието, както е сторено в случая и наложената имуществена санкция е в минималния предвиден размер.

Възраженията за незаконосъобразност на съдебното решение и наказателното постановление, тъй като работниците са били в законоустановен отпуск не следва да се обсъждат, тъй като нито пред първоинстанционния съд нито пред настоящата инстанция са ангажирани доказателства за това.  

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 249/05.03.2015год., постановено по нахд № 333/2015год.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

           

 

                       

                                                                              2.