Р Е Ш Е Н И Е

гр.Бургас, 04.06.2012 г.

 

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

 

Административен съд - Бургас в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и дванадесета  година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия Димитров  адм. дело  712 по описа на БАдмза 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Г.Й.П. с ЕГН ********** срещу Решение №КПК – 26/24.02.2012 г. на Директора на РУ ”СО”, гр.Бургас. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.

Жалбоподателката счита, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.40, ал.4 КСО, за да бъде спряно паричното и обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и 51 от КСО, тъй като не са налични в преписката доказателства, които да доведат до разпореждане за прекратяване изплащането на обезщетението, тъй като единствен мотив изложен в Разпореждане № Д – 02 – 000-00-004465057 от 29.12.2011г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ “СО” Бургас е “Изпратено писмо до СУ”Социално осигуряване” за извършване на проверка относно осигурителния стаж и доход при осигурителя “Вимпсайт” ЕООД. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания акт и потвърденото с него Разпореждане № Д – 02 – 000-00-004465057 от 29.12.2011г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ”СО”, гр.Бургас, като претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на РУ“СО”, Бургас, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Сочи, че са налице основанията за спиране на производството. 

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Предмет на производството пред съда е Решение №КПК – 26/24.02.2012 г. на Директора на РУ ”СО”, гр.Бургас, с което е отхвърлено възражението  на жалбоподателката против Разпореждане № Д – 02 – 000-00-004465057 от 29.12.2011г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ “СО” Бургас. С последното разпореждане, на основание чл.40, ал.4 от КСО, е спряно до изясняване на спорните факти и обстоятелства, образуваното производство по изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане. Прието е, че са налице данни за липса на възникнало основание за плащане на паричното обезщетение, поради обстоятелството, че “след 14.09.2010г. когато е прехвърлена собствеността на дружествените дялове на “Вимпсайт” ЕООД осигурителят е регистрирал голям брой трудови договори с подадени данни за висок осигурителен доход, близък или равен на максималния, като липсват внесени осигурителни вноски за наетите лица, а в търговския регистър не е подаден годишния финансов отчет на дружеството за 2010г.”

Видно от представените доказателства, а и с оглед обстоятелството, че по делото не се спори, за Г.П. е налице изискването за наличие на 12 месеца осигурителен стаж с внесени дължими осигурителни вноски за посочения вид  осигуряване. 

Установи се от представеното по делото Удостоверение за раждане от ***г., че жалбоподателката е майка на детето М.М.П., родено на ***г. с ЕГН **********, като до Директора на РУ “СО” Бургас е подадено заявление – декларция за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 и чл.51 КСО за остатъка от 135 до 410 календарни дни от майката-жалбоподател на 05.11.2011г., заверено от последния й осигурител, към датата на осигурителното събитие, а именно “Щедрите София “ ЕООД на 15.11.2011г., съпроводено с придружително писмо вх. № 02 999 27 00055286/23.12.2011г., а последното придружено и със справка за приети и върнати документи, представени със съответното придружително писмо и болничен лист за майчинство, ведно със заповед от осигурителя на осн. чл.163, ал.1 от КТ за разрешаване ползването на отпуск в размер на 275 календарни дни /за остатъка от 135 до 410 дни/, считано от 05.11.2011г.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.  Разгледана по същество е основателна.

Според текста на чл.48а от КСО, за осигурените за общо заболяване и майчинство лица, право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение възниква, ако същите имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото не се спори, относно наличието на нужния осигурителен стаж от 12 месеца.  Неизяснен за административния орган е останал въпросът, било ли е лицето осигурено по смисъла на  §1, т.3 от ДР на КСО, при наличните по административната преписка данни, че е възможно да не е осъществявало фактически дейността, за която е било  регистрирано и е внасяло осигурителни вноски.

Осигурено е това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по чл.

 4 от КСО. Осигурителните правоотношения по разходването на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, произтичат от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване. Следователно осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение. В случая основанието за осигуряване е осъществяване на трудова дейност за не по-малко от 12-месечен период, част от който при работодателя “Вимпсайт” ЕООД с ЕИК 130794795. Ето защо за възникване на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбоподателката е необходимо да е възникнало правоотношение, чието изпълнение е реално възникнало и фактически осъществявано. При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за бременност и раждане, за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО - 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Видно от представеното удостоверение за раждане, в настоящата хипотеза осигурителния риск е настъпил на 14.08.2011г.,

С новата разпоредба на чл.40, ал.4 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) е дадена възможност на длъжностните лица да издават разпореждане за спиране изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука и професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актовете на медицинската експертиза или когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.

Представено по делото е писмо от Столично управление социално осигуряване до ТД на НОИ Бургас, видно от което във връзка с писмо за извършване на проверка на осигурителя  Вимпсайт” ЕООД, гр. София с оглед  определяне размера на паричното обезщетение за бременност и раждане на Г.Й.П. с ЕГН ********** е изпратено уведомление до управителя, но контакт не е осъществен. Въз основа на тази информация е постановено и процесното разпореждане, потвърдено от оспорваното пред настоящия съдебен състав решение. За да го потвърди, по-горе стоящият орган е взел предвид жалбата на Г. ПНетрова, като е събрал и допълнителна информация, видно от която относно търсената справка и към момента на изискването й не е осъществен контакт с управителя на осигурителя “Вимпсайт” ЕООД, гр. София, като е установено чрез съдействието на СДВР, че на регистрирания му постоянен адрес живеят трети лица без връзка с управителя П. П.

В същото време липсват доказателства и дори данни за потърсен контакт с дружеството-осигурител на адреса по седалището му, като неизяснен остава въпроса защо управителят на осигурителя е издирван на домашния му адрес и то такъв, различаващ се от посочения такъв в договора за управление на дружеството, публикуван в търговския регистър.

Освен представените две писма, съставени по повод извършваната кореспонденция, други доказателства по делото не само не са събрани, но не са и сочат, като налични.

При така установените обстоятелства е ясно, че липсват каквито и да било доказателства, които да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението,  поради което категорично липсват основанията по чл.40, ал.4 от КСО за спиране изплащането на обезщетението до изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с правото на лицето да получава обезщетение за бременност и раждане.

По горните съображения, оспореното решение и потвърденото с него  Разпореждане № Д – 02 – 000-00-004465057 от 29.12.2011г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ “СО” Бургас се явяват незаконосъобразни, а подадената срещу тях жалба-основателна. 

Ето защо и на основание чл.172, ал.2  от АПК, съдът

                                                            Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ Решение №КПК – 26/24.02.2012 г. на Директора на РУ ”СО”, гр.Бургас и потвърденото с него  Разпореждане № Д – 02 – 000-00-004465057 от 29.12.2011г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ “СО” Бургас, като незаконосъобразни.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14 -дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: