РЕШЕНИЕ

 

№1020                    дата 08.05.2012 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІІІ-ти състав,

в публично заседание на 24 април 2013 год.,

 в следния състав:

 

                                                                                 Съдия:  Чавдар Димитров

                                         

Секретар: С.Х.

Прокурор: ….………………….

 

разгледа адм. дело № 711 по описа за 2013 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Предмет на оспорване е Заповед № РД-16-548/03.05.2012г. на кмета на община Поморие, с която е одобрено изменение на кадастралния план на с.Каменар, състоящо се в поправка на кадастралните граници между поземлени имоти с номера 124, 125, 126 и 127 в кв.9, както и откъм улица с осови точки с номера 18 и 41, като същите се ситуират в съответствие с регулационните линии.

Заповедта се оспорва от Т.П.Т., Д.М.Д. и П.М. ***, представлявани и от процесуален представител-адвокат. Жалбоподателите сочат, че са съсобственици на единия от имотите, засегнат с изменението на КК и КР – имот № 125, но възразяват, че при извършеното изменение на кадастралния план е допуснато нарушение, като съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от жалбоподателките Д. и П., а положения в акта подпис на жалбоподателката Т. е бил оттеглен. Посочват, че е налице спор за материално право със собствениците на имота, по отношение на който се извършва изменението - № 126, които са променили границата едностранно, самоуправно и без тяхното съгласие и участие. Иска се отмяна на заповедта, в частта относно изменението на кадастралните граници на имоти № 125 и № 126.

В съдебно заседание жалбоподателките се явяват лично, с изключение на П.П., а трите се представляват от общия им пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Депозира писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът – кмет на община Поморие се представлява от пълномощник-адвокат, който оспорва основателността на жалбата, като възразява, че е спазен процесуалния ред за издаване на заповедта.

От заинтересованите страни С.П.Ч. и Т.В.Т. становище взема само страната Ч., която оспорва основателността на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Производството по делото е проведено след отмяна от състав на ВАС на първоинстанционния съдебен акт, с който жалбата на П. и Д. е оставена без разглеждане, а тази на Т. е била отхвърлена. От една страна с постановения касационен съдебен акт – решение 3643/15.03.2013г. по адм.д. № 1277/2013г. състав на ВАС е указал допустимостта на жалбата на Д.Д. и П.П. с оглед представените пред касационната съдебна инстанция доказателства за притежание от всяка от тях на по 1/6 идеална част от поземлен имот №125 на основание наследяване на починалия си баща, а от друга страна указания са дадени за събиране на доказателства със съществено значение за изхода на съдебния спор.

Съдът като взе предвид събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства, както и тези представени пред касационния състав намира, че жалбата на трите жалбоподателки е допустима, като подадена от заинтересовани страни по смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР и депозирана в предвидения от закона срок.

Жалбоподателката  Т. се легитимира като собственик на засегнатия имот № 125 по КД, идентичен с УПИ І-81, кв.9 по плана на с.Каменар с НА № 47/14.03.1986г., видно от който, имота е придобила от своята майка Д.Д. срещу задължение за гледане и издръжка. Другите две жалбоподателки Д. и П., които са дъщери на жалбоподателката Т., обосновават правото си на собственост чрез наследяване на починалия им баща М.Т., за което представят удостоверение за наследници.

При тези фактически данни е безспорно обстоятелството, доколкото задължението за гледане и издръжка съдебната практика приравнява на продажба, а не на дарение, че вторите две жалбоподателки са придобили идеални части от имота по наследяване от своя баща, който доколкото е налице презумпция необорена по гражданско правен път пред общ съд и необорима пред настоящата съдебна инстанция, е придобил посочения имот заедно със своята съпруга при условията на съпружеска имуществена общност. Ирелевантно за този извод е обстоятелството, че като страна по договора за издръжка и гледане е посочена само тяхната майка – жалбоподателката Т.. Пред касационната инстанция е представено удостоверение за граждански брак /л.10/ , видно от което Т. е била в брак към момента на придобиването на коментирания имот.

При така събраните доказателства и доколкото двете страни Д. и П. желаят да бъдат обвързани от диспозитива на решението, съдът приема за ирелевантно обстоятелството, че в имотния регистър, изискан служебно от съдебния състав, като собственик на имот № 125 е вписана само жалбоподателката Т..

Разгледана по същество жалбата на трите жалбоподателки е основателна.

Производството по издаване на процесната Заповед № РД-16-548/03.05.2012г. се е развило служебно по инициатива на ОЕСУТ, изискал поправка в кадастралния план на с. Каменар, община Поморие, като предпоставка за да бъде допуснато изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІ-81, кв.9 по плана на с.Каменар, поискано от заинтересованите страни в настоящото производство. Последният е идентичен с имот № 126 по кадастралния план на селото.  Собственици на този имот са заинтересованите страни С.Ч. и Т.Т., които са подали молба вх. № 2213-С/25.11.2011г. за одобряване на ПУП-ПР за имота. Дадено е положително становище от главния архитект на общината, издадено е мотивирано предписание рег. № 94-С-203/23.11.2011г. от кмета на общината и виза за проектиране. При първоначалното разглеждане на молбата проектът не е приет от ЕСУТ. Депозирана е втора молба за преразглеждане на проекта вх. № 244-С/07.02.2012г., като видно от Протокол № 5/15.02.2012г. ЕСУТ е приел представения проект, състоящ се в поправка на кадастралните граници между ПИ 125, 126 и 127, както и откъм улица с о.т. 18-41, като същите се ситуират в съответствие с регулационните линии. Посочено е обаче, че устройствените предвиждания, заложени в плана за регулация и застрояване зависят от кадастралната основа, върху която са изработени, поради което е предложено на кмета на общината да издаде заповед по реда на § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР за одобряване на поправка на кадастралния план, след което да се издаде заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ. Процесната заповед е издадена въз основа именно на това предложение.

В започналото производство по издаването й е съставен Акт за непълноти и грешки № 1/28.02.2012г. /л.29/, в който е вписано, че се съставя въз основа на молба на собствениците на имот № 126, а грешките засягат поземлени имоти № 124, 125 и 127 и се състоят в неприлагане на регулационния план при изготвяне на кадастралния план на с.Каменар. Посочено е, че границите между четирите имота е материализирана намясто чрез паянтова ограда. Актът е съставен в отсъствието на част от собствениците на имот №125 Д.Д. и П.П. и не е подписан от тях. Всички присъствали намясто са подписали съставения от “Геопроект” ЕООД, гр. Поморие акт за непълноти и грешки. вкл. и жалбоподателката Т..

При тези фактически данни кметът на община Поморие е издал процесната Заповед № РД-16/548/03.05.2012г., с която  е одобрено изменение на кадастралния план на с.Каменар, състоящо се в поправка на кадастралните граници между поземлени имоти с номера 124, 125, 126 и 127 в кв.9, както и откъм улица с осови точки с номера 18 и 41, като същите се ситуират в съответствие с регулационните линии. Като правно основание за постановяване на спорния адм. акт Кметът е посочил разпоредбата на чл.57, т.4 от Наредба №3 за ССПКККР, а като фактическо такова неприлагане на регулационните линии на кадастралния план от 1981г. на с. Каменар община Поморие.

Заповедта е валидна, но незаконосъобразна.

Издадена е от компетентен орган с правомощия по § 4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, в предвидената форма, но при допуснати нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалноправните разпоредби, макар да не се констатира несъответствие с целта на закона.

Процедурата по изменение на кадастралния план е уредена в разпоредбата на  § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, съгласно който кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство, се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31 от закона, като  измененията се одобряват със заповед на кмета на общината. Наредбата по чл.31 от ЗКИР е Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, наричана “Наредбата”.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от Наредбата измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват:

1. по заявление на заинтересуваното лице или на упълномощено от него лице до началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /респ. кмета на общината/;

2. служебно - в случаите по чл. 57, т. 5 от наредбата или в други случаи, когато информацията за настъпилите промени е получена служебно по реда на чл. 56, ал. 1 от наредбата.

Настоящото производство е започнало служебно, без наличие на инициатива и волеизявление, обективирано в нарочна молба на заинтересованите страни Ч. и Т.. Доколкото хипотезата на проведеното административно производство се сочи от Кмета на Общината като такава по т.4 на чл.57 от наредбата, същата не попада сред случаите на чл.58, т.2 от наредбата, когато органът е компетентен служебно да инициира настоящото производство. Все пак, предвид обстоятелството, че заинтересованите в настоящото производство страни Ч. и Т. подкрепят предприетите служебни действия, като депозирани по преписката са изискуемите приложения по чл.58, ал.3 от Наредбата, то може да се приеме, че така допуснатото нарушение не е съществено, стига да бъде проведено безпристрастно, обективно и професионално.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1, т.2 от Наредба №3 в хипотезите на чл.57, т.4 от наредба №3, каквато се сочи от органа да е настоящата, следва когато данните за имота в кадастралната карта са получени от графичен план или карта, всички точки от границите на поземления имот и от очертанията на сградите в имота да се заснемат и координират чрез геодезически измервания, като данните от кадастралната карта и от геодезическите измервания от своя страна следва да се съпоставят и:

а) при разлики, по-големи от допустимите по чл. 18 от Наредба №3, производството по исканото изменение на кадастралната карта се спира до отстраняването им по реда за отстраняване на непълноти и грешки;

б) при разлики, по-малки от допустимите по чл. 18, данните от геодезическите измервания и изчисления се отразяват в кадастралната карта, без да се издава заповед по чл. 54, ал. 1 ЗКИР;

Тези обстоятелства не са изследвани и установени от адм. орган, доколкото в представения по делото на л.18 протокол №5 на ЕСУТ се дава становище за откриване на производство по реда на чл.57, т.4 от наредба №3, но в хода на съответното производство липсва изискеумото съпоставяне на данните от кадастралната карта и геодезическите изследвания. Този пропуск е съществен доколкото същият предопределя по-нататъшния ход на адм. производство и същото протича по различен начин според вида на констатациите, като от всяка от заинтересованите страни се изисква различно процесуално поведение.

В конкретния случай без наличната преценка производството е протекло по реда на чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от Наредба №3. Същата се явява по-обременителна за заинтересованите страни Ч. и Т., но това обстоятелство не е оспорено от самите тях и производството е протекло по така възприетия начин. В този случай съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от Наредбата се съставя акт за непълноти и грешки, съпътстван от графичен проект на измененията и съответната Заповед по чл.54, ал.1 ЗКИР – предмет на настоящия спор. След служебна преценка на съдебния състав, същият преценя действително наличие на предпоставките на чл.57, ал.1, т.2, б.”а”, поради което проведеното по този ред производство не е в нарушение на процедурните правила на Наредба №3

Процедурата е разписана в чл.62 ЗКИР, като алинея 3 на правната норма  изисква да бъде съставен акт за непълноти и грешки, целта на който е да се установят на място границите на имота и обстоятелството, че по отношение на статута му не е налице спор за материално право с други лица. Задължително условие за изменение на кадастралния план е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за непълноти и грешки, освен ако спрямо тях правата са установени с влязло в сила съдебно решение.

По делото са представени доказателства за съставяне на Акт №1 от 28.02.2012г. за непълноти и грешки, но същият е изготвен от частно лице – търговец без наличие на каквито и да е доказателства за изпълнение от същото юридическо лице на възложени от местния орган на власт, властнически функции и правомощия, поради което същият е нищожен, като съставен от некомпетентно лице, а той се явява и незаконосъобразен доколкото липсват доказателства за уведомяване и призоваване на жалбоподателките Д. и П., като липсва и техен подпис за съгласие с установените по делото непълноти и грешки. Това обстоятелство в съчетание с оспорените констатации на цитирания протокол пред съдебната инстанция се явяват достатъчно основание за отмяна на спорния адм. акт, поради допуснато съществено процесуално нарушения, с оглед наличието на достатъчно данни за съществуващ спор за материално право. При наличие на горните обстоятелства, единствено възможният правен извод е за наличие на спор за материално право, който е преюдициален за производството по констатиране и отстраняване на непълноти и грешки и се явява основание за отказ да бъде извършено заявеното изменение на КР и КК на с. Каменар, община Поморие в разглежданата част.

Независимо от изложеното дотук, съдът намира за необходимо да направи коментар на наличния, като положен от страна на жалбоподателката Т. подпис в същия констативен акт. Обстоятелството, че впоследствие със заявление вх. № 94-Т-28/28.02.2012г. тя е поискала „да бъде обявен за невалиден подписа от акта”, което е основното възражение в жалбата, не променя ефекта на даденото съгласие, тъй като така подаденото заявление няма юридическа стойност и не е позната фигурата на „оттегляне на подпис”.

Възражението, че спорната гранична част между имотите № 125 и № 126 се владее от жалбоподателката Т. в продължение на повече от 27 години, което „поражда известни права на собственост” следва да се обсъди в светлината на назначената СТЕ с въпроси указани от ВАС в касационното решение. Съществено за предмета на спора е обстоятелството приложен ли е действащият регулационен план по отношение на регулационната граница между УПИ І-81 и УПИ ІІ-81, доколкото само приложена регулация по действащия ПУП –ПР би било основание за изменение на кадастралния план на основание чл.57, т.4 от наредба №3. Видно от заключението на вещото лице одобрените със спорната заповед регулационни линии съответстват на регулационния план на с. Каменар, приет със Заповед № РД – 451/от 20.05.1981г.  Подобни имотни граници-огради напрактика не са съществували на място, а по-късно са положени по установения с влязлата в сила заповед № РД-02 – 14 – 564/19.07.1997г. за одобрение на кадастрален план на с. Каменар, начин.

Кога един план е приложен, при действието на ЗТСУ /отм./ отговор дава Тълкувателно решение №3 от 15.07.1993г. по гр.д. №2 от 1993г. на ОСГК. Според същото  Дворищно регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./. Приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В този смисъл е разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ /отм./ според която приложеният дворищно регулационен план става кадастрална основа за последващия, а регулационните линии по предходния - имотни граници за действащия план на населеното място. В случай че предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищно регулационен план на населеното място.

В конкретния случай не сме в подобна хипотеза, а в хипотезата на чл.32, ал.2 ЗТСУ /отм./ и чл.93, ал.1 ЗТСУ /отм./ доколкото от една страна образуваните парцели по ПУП от 1981г. произтичат от общ имот, а от друга липсват каквито и да е данни за някогашно съвпадение на имотните граници с регулационните линии по ПУП на с. Каменар от 1981г. Напротив, видно от същата експертиза и обстоятелствата по делото през 1997г. трайноустановените имотни граници, несъвпадащи с регулационните линии по ПУП от 1981г. са заснети в одобрената кадастрална карта като фактическо състояние. В този случай действително изобщо не става придаване от един имот към други новообразувани парцели, доколкото всички те са образувани от един и същи имот. По тази причина не се изисква фактическо заемане на цялата площ на даден парцел на съделителя, на когото е разпределен по този ред. Достатъчно е самото влизане на плана в тази му част. /В тази връзка вж. “Кадастрална основа и дворищнорегулационни планове” Асен Запрянов, Сиби, 1998г., С., стр.29 и сл./

Въпреки това, предвид обстоятелството, че е налице спор за материално право и констатациите за непълноти и грешки са били оспорени от две от жалбоподателките, а също и с оглед на установеното съществено процесуално нарушение по съставяне на акта за непълноти и грешки от частно лице без властнически функции, така постановената и оспорена заповед на кмета на Община Поморие следва да бъде отменена.

На основание изложените мотиви жалбата на Т.Т.Д.Д. и П.П. следва да бъде уважена като основателна и доказана.

При този изход на спора в тежест на ответния орган следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателките разноски в размер на 315 лева, от които 15,00 лева държавна такса за двете съдебни инстанции и 300,00 лева за изготвената СТЕ.

 

 Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІІІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № РД-16-548/03.05.2012г. на кмета на община Поморие, с която е одобрено изменение на кадастралния план на с.Каменар, състоящо се в поправка на кадастралните граници между поземлени имоти с номера 124, 125, 126 и 127 в кв.9, както и откъм улица с осови точки с номера 18 и 41, като същите се ситуират в съответствие с регулационните линии.

 

ОСЪЖДА кмета на община Поморие да заплати на Т.П.Т., Д.М.Д. и П.М. ***, представлявани и от процесуален представител адв. К. общо направените по делото съдебноделоводни разноски в размер на 315,00 лева.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен.

 

                                                                   

                                                                           СЪДИЯ: