РЕШЕНИЕ № 896

 

12.05.2016г., град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на четиринадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  М.В.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров

КНАХ дело    номер  710  по    описа    за   2016 година.

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от Община Бургас, против Решение № 358 от 12.03.2016г., постановено по НАХД № 4561 по описа на Районен съд - Бургас за 2015г., с което е отменено Наказателно постановление № 184/01.10.2015 г. на Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, с което на „Първа инвестиционна банка“ АД, София, ЕИК 831094393 за нарушение по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно уведомен, не се представлява.

Ответникът по касация „Първа инвестиционна банка“ АД, София, редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт В., редовно упълномощен, който оспорва жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящия съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

На първо място НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тук следва да се посочи и критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила, който е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. В настоящия казус е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с правото на защита на жалбоподателя. Така, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, респективно за акта и за наказателното постановление, същите следва да съдържат дата и място на извършване на нарушението. В акта и в НП не се сочат изрично изброените задължителни реквизити по смисъла  ЗАНН /датата и мястото на извършване на нарушението/. Посочено е единствено, че декларацията не е подадена в законоустановения двумесечен срок от датата на придобиването му, без да се сочи какъв срок визира наказващия орган, като промяната в статута на имота действително е била извършена на 01.06.2015г. с влизане в сила на постановление за възлагане от 18.11.2014г., което е било съобщено на взискателя на 19.08.2015 година. От страна на наказващия орган обаче не са събирани доказателства кога е доведено до знанието на наказаното лице това постановление. Този въпрос изобщо не е бил обсъждан в случая, като съвсем механично е била приета датата на влизане в сила на възлагателния акт като дата на придобиване на имота на оригинерно основание. При това  положение от АУАН и НП не става ясно кой е моментът на извършване на нарушението и от кога следва да се отчете законоустановения срок за подаване на декларация, което е абсолютно задължително, тъй като наказващият орган изобщо не е изследвал срока, в който е следвало да се предприемат дължимите действия според действащото законодателство в страната. Спазването на изискването за посочване на датата на извършване на нарушението в конкретния случай изисква отбелязване в АУАН и в НП, че декларацията за промяна на статута на имота не е подадена в законоустановения двумесечен срок, считано от датата  на узнаване на тези обстоятелства, а именно до конкретно посочена  дата. Такова указване в акта и в НП липсва. Непосочването на датата на извършване на административното нарушение води до незаконосъобразност на съставения акт и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, поради неспазване на законовите формалности по смисъла на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на АУАН и на НП за преценката дали са спазени преклузивните срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН за реализиране на административнонаказателната отговорност. Освен това допуснатото нарушение на процесуалните правила води до ограничаване на правото на защита на нарушителя и поставя същия в невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва кога същото е извършено.

На следващо място, от доказателствения материал по делото безспорно се установява, че декларацията не е подадена в нарушение на горепосочената разпоредба, тъй като промяната на статута на имота е била в зависимост от решението на съдебен орган, за което наказаното лице няма задължение по закона, а и обективна възможност да следи кога ще бъде факт, а напротив задължение на този орган е да информира молителя за резултата от своята дейност, поради което, при отчитане спецификата на казуса, решението на съда и постановлението на съдия изпълнителя сами по себе си не могат да поставят лицето в забава, докато те не му бъдат съобщени по надлежния ред. В противен случай административното наказване се поставя в зависимост от неясни предварително факти за наказания субект и обективно се стига до произволно намаляване на законоустановените срокове за деклариране на обстоятелствата по усмотрения на общинските власти. За разлика от другите хипотези на деклариране по ЗМДТ, когато лицето е участник в правната сделка и узнава за нея в момента, в който лично обективира насрещното си съгласие за нейното сключване, то в случая неговата воля, изразена чрез молба до компетентните власти само слага началото на фактическия състав и само по себе си не води до искания правен резултат – промяна на фактическото положение, което е поставено в зависимост от решението на друг орган.  В този смисъл независимо от направения вече по-горе правен извод относно липса на реквизити, цялостното осмисляне на казуса налага изводите за несъставомерност на процесното нарушение от обективна страна.

Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав,   

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 358 от 12.03.2016г., постановено по НАХД № 4561 по описа на Районен съд - Бургас за 2015г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ  1.                                

                                                                           2.