Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас,№785/10.05.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР Х.

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Тони Петрова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 70/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Ж.Т.Т., началник на сектор „Пътна полиция” в ОД МВР Бургас, е оспорил решение № 2565/11.12.2013г., постановено по АНД № 4480/2013г. по описа на Районен съд гр.Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 3427/2013г. издадено от касатора. С наказателното постановление на П.Х.М. ***, за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и за нарушение на чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП, на основание чл.178б, ал.6, т.2 от същия закон е наложена глоба в размер на 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска от съда да го отмени, а по съществото на спора - да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и иска оспореното решение да бъде оставено в сила.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Субектът на нарушение е наказан за това, че управлява лек автомобил като не пропуска движеща се по пешеходна пътека тип „Зебра” пешеходка, както и за това, че не носи учебен картон на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС П.Ш. От събраните доказателства се установява, че наказаното лице е инструктора, движещ се в учебна кола на дясната предна седалка, а управлението на колата е предоставено на кандидата за придобиване на правоспособност П.Ш.

Решението на районния съд е правилно в частта относно нарушението на чл.100, ал.1, т.4 от ЗДвП, санкционирано с глоба в размер на 500 лв. на основание чл.178б, ал.6, т.2 от същия закон. Посочената като нарушена норма изисква водача на МПС да носи превозните документи, определени от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения. Санкционната разпоредба предвижда наказание глоба в размер на 500лв. за преподавател по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, който допуска нарушение при воденето на документите във връзка с обучението. Установеният конкретен факт, поради който е наложено наказание е липсата на учебен картон на кандидата за придобиване на правоспособност за управление на МПС П.Ш., която в този момент се е намирала в учебния автомобил. Правилно районният съд с обжалваното решение е приел, че това нарушение е констатирано и наказателното постановление е издадено от некомпетентен наказващ орган. Съгласно чл.166 от ЗДвП тази контролна и санкционна дейност се извършва от Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Решението на РС, в частта относно отмяната на наказателното постановление за нарушението на чл.119, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП на П.М. е наложено наказание глоба в размер на 100 лв., е правилно като краен резултат, но поради други мотиви.

От събраните доказателства, в т.ч. и показанията на свидетелят А.И. – свидетел по АУАН и докладна записка на мл.автоконтрольор М.Г. – актосъставител, се установява, че нарушението на чл.119, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в пропускане на стъпил на пешеходната пътека пешеходец, е извършено от кандидата за придобиване на правоспособност П.Ш., която е управлявала автомобила. Съгласно §5 от ДР на ЗДвП лицата, които се обучават за водачи на моторни превозни средства в организирани по съответния ред форми на обучение, не носят отговорност по този закон за пътнотранспортни произшествия, както и за последиците от тях, станали по време на практически занятия, освен ако са действали умишлено. Отговорност следва да носи обучаващият за това, че е допуснал лицето, което се обучава за водач на моторно превозно средство да извърши нарушение на ЗДвП. В този смисъл правилно е ангажирана отговорността именно на П.М., а не на обучаващият се П.Ш. Основателно, обаче е възражението на наказаният субект посочено в жалбата му до районният съд, че от АУАН и НП не стават ясни тези релевантни обстоятелства. Нарушението там е описано по начин, водещ до извод, че наказаният сам, като водач на МПС не е пропуснал пешеходец стъпил на пешеходна пътека. Това е съществено нарушение на процесуалните правила по съставяне на АУАН и издаване на НП. Фактите сочат, че П.М. е допуснал, в качеството на обучаващ, обучаваното от него лице да извърши соченото нарушение, но сам той, като водач на МПС не е извършил такова нарушение, а именно за това е обвинен и наказан. По тези съображения наказателното постановление като незаконосъобразно е следвало да бъде отменено, както е сторил и районният съд. Неправилни са мотивите на съда, обосновали този извод. Нарушението на чл.119, ал.1 от ЗДвП санкционирано на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП се констатира и наказва именно от лица и служби определени от Министъра на вътрешните работи – чл.165 от ЗДвП, които в конкретният случай са съставили АУАН и са издали НП.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2565/11.12.2013г., постановено по АНД № 4480/2013г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: