Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1003                      08.06.2015г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На четиринадесети май,                                  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 709 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на РУП-Несебър против решение № 67/16.03.2015г. постановено по НАХД № 717/2014г. на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 14-0304-001538/23.07.2014г., издадено от касатора, с което на П.З.Х. за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.  От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен поради необоснованост и противоречие със закона и да потвърди оспореното наказателно постановление. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – П.З.Х.,***, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

 Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна по следните съображения:

Районен съд Несебър с решение № 67/16.03.2015г. постановено по НАХД № 717/2014г. е отменил наказателно постановление № 14-0304-001538/ 23.07.2014г., издадено от началника на РУП-Несебър, с което на П.З.Х. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на осн. чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева. 

Санкцията е наложена за това, че на 12.07.2014г. около 00,35 часа в гр.Несебър, кв.Камелия, Х. без да е правоспособен водач е управлявал лек автомобил марка Рено 19, с рег.№ОВ-6777-АР и е извършил следното: В Слънчев бряг, гл.алея до бензиностанция Петрол управлява лекия автомобил при изтекъл срок на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС). За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 588562/12.07.2014г., в който нарушението е квалифицирано по чл.150а от ЗДвП, а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, в което квалификацията е по чл.150 от ЗДвП, а санкцията е наложена по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП.

За да постанови решението си районният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че по време на проверката СУМПС на нарушителя е било с изтекъл срок, но това деяние е било неправилно квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение по чл.150 от ЗДвП, тъй като то осъществява белезите на нарушението по чл.150а от ЗДвП.

Основните възражения на касатора са, че в оспореното решение неправилно се твърди наличие на процесуално нарушение, тъй като санкционната част на нормата по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП кореспондира с диспозицията й залегнала в чл.150 от ЗДвП. След изтичане срока на валидност на СУМПС, същото на осн. чл.10, ал.1, т.5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) представлява невалиден документ и следва да бъде върнато, т.е. лицето не притежава правоспособност на водач по ЗДвП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Жалбата е основателна по следните съображения:

Следва да се приеме за основателно релевираното оплакване на касатора. Неправилно районният съд е счел, че правната квалификация на нарушението е по чл.150а от ЗДвП, а не по чл.150 от ЗДвП.

Съгласно чл.150 от ЗДвП пътните превозни средства трябва да се управляват от правоспособни водачи. Не е спорно в настоящото производство и съгласно показанията св.Г., нарушителят към момента на проверката не е притежавал валидно СУМПС. Съставът на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, санкционира лице управляващо МПС без свидетелство за управление или с отнето по реда на чл.171, т.1 и т.4 от ЗДВП свидетелство. Изтичането на срока на свидетелството го прави нередовен документ за самоличност по смисъла на § 1, т.2, б.“ж” от ЗБЛД и използването му освен, че осъществява състава на чл.81, ал.1, т.7 от ЗБЛД, не може да удостовери правоспособност по арг. от чл.50, ал. 1 от ЗБЛД, поради което и управляването на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност може да се приравни на управление без такова свидетелство.

Следователно нарушението е било правилно квалифицирано от началника на РУП-Несебър като нарушение на чл.150 ЗДвП, тъй като в хода на делото не е доказана правоспособността на нарушителя да управлява автомобила поради липсата на валидно свидетелство за правоуправление на МПС. Разпоредбата на чл.150а от ЗДвП определя като правоспособен водач този, който притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При този преглед изводите на районния съд биха били верни ако нарушителят притежаваше СУМПС за по ниска категория от категория необходима за управляваното от него МПС. Тогава нарушението би следвало да се квалифицира по чл.150а от ЗДвП. В случая обаче той въобще не е притежавал валидно СУМПС, поради което е правилна правната квалификация дадена от наказващия орган – по чл.150 от ЗДвП. Несъответствие между квалификацията на нарушението в АУАН и тази в НП, не е съществено нарушение, тъй като съгл. чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се съставя и при допусната нередовност в АУАН, стига  нарушението и вината на извършителя да са безспорно установени. В настоящия АУАН е посочено, че нарушителят е управлявал МПС на указаните дата и място без да притежава валидно СУМПС, което е достатъчно за да се установи нарушението и неговата вина, а административнонаказващият орган не е обвързан с правната квалификация извършена от актосъставителя. При издаването на наказателното постановление са спазени всички процесуални правила и норми. Актът и наказателното постановление са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Установените фактически обстоятелства са описани подробно в акта и наказателното постановление, безспорно е установено в хода на съдебното следствие и разпита на актосъставителя, че същите отговарят на обективната истина. Правилно е определен вида и размера на наложеното наказание.

С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което постановеното решение от Районен съд Несебър, с което то е отменено, следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се потвърди наказателното постановление.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 67/16.03.2015г. постановено по НАХД № 717/2014г. на Районен съд Несебър.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0304-001538/ 23.07.2014г., издадено от началника на РУП- Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                           2.