Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 896             Година 09.05.2018          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 706 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р.В.П. с ЕГН: **********,***, чрез адв.С.И. ***, със служебен адрес гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 94 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-7779-000025/07.03.2018г. издадена от началник РУ Камено към ОД на МВР гр.Бургас, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година. Счита заповедта за неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Прави искане да бъде отменена, като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Ответникът - Началник на Районно управление гр.Камено към ОД МВР гр.Бургас – П.Д.Т., редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е частично основателна.

Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 524599/06.03.2018г. (л.19 по делото), е съставен от младши автоконтрольор при РУ Камено на Р.П., за това, че на 06.03.2018г., около 22,30ч. в центъра на с.Братово, от гр.Бургас посока изхода за с.Равнец, управлява собствения си лек автомобил с рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с посочено техническо средство, отчело положителен резултат за ТНС (канабис). В акта е посочено, че на водача е издаден талон за медицинско изследване (л.20 от делото), в който е вписал, че приема показанията на теста. Акта е връчен срещу подпис на лицето.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-7779-000025/07.03.2018г. издадена от началника на РУ Камено, към ОД на МВР гр.Бургас (л.18 от делото), на основание чл.22 от ЗАНН на Р.П.  е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

Заповедта е връчена на 07.03.2018г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 3084/16.03.2018г. (л.2 от делото), подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, , 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на Директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.22 от делото), на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на РУ при ОД на МВР гр.Бургас, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му, който е бил надлежно връчен на жалбоподателя.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка  прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;

Видно от изложеното, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС и употреба на наркотични вещества или техните аналози.

В случая не е налице спор, че жалбоподателят Р.П. на 06.03.2018г. е управлявал собствения си лек автомобил с рег.№ ***, бил е спрян за проверка и му е извършена проверка за употребата на наркотични вещества и техните аналози, при която е даден положителен резултат за канабис. Той не е оспорил резултатите от теста, съгласил се е с тях и не му е извършено медицинско изследване, въпреки че му е издаден съответния талон. След като тези релевантни факти са налице – управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, установено с техническо средство то административният орган е приложил правилно материалния закон и на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е наложил по отношение на собствения на жалбоподателя лек автомобил принудителна административна мярка “прекратяване на регистрацията на пътно превозно”.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управляващ МПС след  употреба на наркотични вещества, тоест тя има и преустановителен ефект.

Въпреки изложеното, обжалваната заповед следва да бъде изменена, като се определи срок на наложената ПАМ от 6 месеца, по следните съображения:

В нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е предвидено, че процесната ПАМ се налага за срок от 6 месеца до 1 година. В случая ПАМ е наложена за срок от 1 година, като от административния орган не са изложени никакви мотиви, за определяне на продължителността на срока, който се явява максималния предвиден от законодателя. Липсата на мотиви за определяне на срока на наложената ПАМ обуславя извод за незаконосъобразността на заповедта в тази и́ частта.

За извършеното деяние на жалбоподателя на основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца, извън наложеното наказание „Лишаване от свобода“. В случая компетентният съд е приел, че лишаването от право да управлява МПС за този срок е адекватно спрямо дееца наказание, което ще постигне целите на чл. 36 от НК, вкл. да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, тоест предполага се, че след изтърпяването на наказанието лицето ще спазва установения в страната правов ред. От друга страна предназначението на принудителната административна мярка с превантивен характер е да осуети възможността на лицето да извърши други подобни нарушения, като тази мярка безспорно не съставлява вид наказание или санкция, макар и двата акта да имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на противоправното поведение, каквото не би следвало да се очаква от жалбоподателя след изтърпяване на наложените наказания. След като основанието за прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка на наличието на материалноправните предпоставки по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, то настоящият съдебен състав, като взе предвид необходимостта от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел счита, че ПАМ следва да бъде наложена за нормативно предвидения минимален срок от 6 месеца.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.4 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-7779-000025/07.03.2018г. издадена от началник Районно управление гр.Камено към ОД на МВР гр.Бургас, с която на Р.В.П. с ЕГН: ********** е наложена принудителна административна мярка по чл.171, ал.2а, б.“б“ от Закона за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година, КАТО ОПРЕДЕЛЯ СРОК НА ДЕЙСТВИЕ на принудителната административна мярка - шест месеца.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.П. с ЕГН: **********,***, в останалата и́ част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: