Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №  989 /20.05.2016г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

      ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

    ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар С.Х. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 702/2016г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът ЕТ“Кристал-С.“ – С.Д. ЕИК 812035440, със седалище и адрес на управление с.Равда, ул.“Струма“ №16 и съдебен адрес *** е оспорил решение № 66/15.02.2016г. на, постановено по АНД № 1867/2015г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 588/28.08.2012г., издадено от директора на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.33, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Касаторът оспорва решението на районния съд като неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора иска да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание, касаторът и ответникът по касация не изпращат представители и не изразяват становище.

Представителят на Прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на районния съд, като правилно, да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е основателна.

Обжалваното решение е неправилно. 

За да постанови оспореното решение, с което е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. Съдът е квалифицирал нарушението само по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като не е изложил доводи за факта, че според наказващият орган нарушението е на чл.33, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Съдът е приел още, че лицето е санкционирано на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, защото от установеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи, за това наложената санкция е съгласно регламентираното в чл.185, ал.1 ЗДДС.

Тези изводи са необосновани от събраните доказателства и от описаното в НП нарушение и посочената там като нарушена и санкционна норми.

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, имуществената санкция е наложена за това, че при извършена на 03.07.2012г. от инспектори по приходите проверка в търговски обект супермаркет „Елвира”, находящ се в с.Равда, ул.“Струма“ №16, стопанисван от касатора, са установили при отпечатан дневен оборот по фискалното устройство 309,79 лв., наличността на паричните средства в касата била 47,40 лв., а в книгата за дневните финансови отчети е била отбелязана начална касова наличност за 03.07.2012г. в размер на 560 лв. Получената разлика е с отрицателен знак -822,39 лв. Наказващият орган не е посочил изрично дали ФУ в проверяваният обект е притежавало операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Дадената правна квалификация на нарушението от административнонаказващия орган е чл.33, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/06г. на МФ, а на санкционната норма – чл.185, ал.2 от ЗДДС.

От описанието на нарушението не може да се направи извод дали то представлява нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/06г. на МФ – не е регистрирана промяна в касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми или нарушението е на чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/06г. на МФ - не е регистрирана промяна в касовата наличност чрез книгата за дневните финансови отчети в случаите, когато ФУ не притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Както правилно е възразил касаторът в касационната жалба, в един търговски обект с едно ФУ, какъвто е проверяваният обект, не може едновременно, при идеална съвкупност, с едно деяние като описаното в НП да се осъществят съставите на двете нарушения. В АУАН и НП не се съдържа конкретизация какво точно задължение санкционираното лице не е изпълнило – коя промяна в касовата наличност в момента на извършването й не е отбелязана в книгата за дневните финансови отчети, и притежава или не провереното фискално устройство операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. При това положение не става ясно кое задължение от наредбата лицето не е изпълнило и защо административнонаказващият орган е приел, че е извършено нарушение едновременно и на свата състава чл.33, ал.1 и 2 от наредбата, а съдът само на ал.1. В случая липсва индивидуализация на елементите на нарушението, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като за последното е невъзможно да се защитава по неконкретизирано обвинение за извършване на административно нарушение.

Само на това основание НП, като незаконосъобразно е следвало да бъде отменено.

На следващо място, обратно на изводите на районни съд, касаторът е наказан на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, съгласно която лице, нарушило реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. В разпоредбата е предвидено, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.  

Според чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон), се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Констатациите на проверяващият приходен орган са за неотразени липси, а не за неотразени приходи, за това правилен е изводът на съда, че приложимата санкционна норма е чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. Неправилно обаче съдът е приел, че това е изводът и на наказващият орган, чието наказателно постановление проверява. В обжалваното НП е посочена само нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, а размерът на наложената санкция е съобразен именно с разпореденото в тази норма, а не според чл.185, ал.1 от ЗДДС, какъвто извод е направил съдът в мотивите си.

Това е друго нарушение, което на самостоятелно основание обосновава порочност на НП.

В НП излишно и неотносимо към административно-наказателното производство е посочена и нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, която има отношение към налагането на принудителна административна мярка – административен акт по смисъла на АПК.  

По изложените съображения обжалваното решение на районния съд следва да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде отменено наказателното постановление.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 66/15.02.2016г. на, постановено по АНД № 1867/2015г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 588/28.08.2012г., издадено от директора на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.33, ал.1 и ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на ЕТ“Кристал-С.“ – С.Д. ЕИК 812035440 е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: