Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1238                          от 22.06.2018 г.,                    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на пети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                                                                       Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Чакърова и в присъствието на прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 701 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Т.Л.И. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощник – адв. Г.К. *** с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет. 1 против принудителна административна мярка (ПАМ), с която на основание чл. 171, т. 5, буква „б“  от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е разпоредено преместване на лек автомобил без знанието и съгласието на водача до паркинг, стопанисван от Общинско предприятие „Спортни имоти – паркинги и гаражи” при Община Бургас. Заявено е, че оспорената ПАМ е незаконосъобразна, постановена е при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, чл. 40, ал. 1, чл. 49 и чл. 50 от ППЗДвП, както и при несъобразяване на факта, че нарушенията по чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. ІІ от ЗДвП (каквото нарушение е вменено на жалбоподателката) не е самостоятелно основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП. В жалбата и в допълнително депозирана молба-уточнение е инкорпорирана и искова претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за възстановяване на претърпените от жалбоподателката имуществени вреди в размер на 95,60 лева, от които 51,60 лева за репатриране на МПС и 44,00 лева наказателен паркинг. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адв. Г. К. *** поддържа жалбата и заявената искова претенция, не ангажира доказателства различни от тези депозирани с жалбата и приложени към административната преписка, претендира присъждане на разноски.

Ответникът по оспорване – длъжностното лице, разпоредило ПАМ – Д.К.К. – специалист в ОП „Транспорт“ при Община Бургас се представлява в процеса от юрисконсулт С. Д., който в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи за недоказаност на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на разноски.

Ответника по иска – Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. Д. оспорва жалбата и излага доводи за недоказаност на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Окръжна прокуратура Бургас се представлява от прокурор Андрей Червеняков, който пледира за неоснователност на исковата претенция, поради законосъобразността на разпоредената ПАМ. 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 150 от АПК и е насочена срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 05.03.2018 год. в 12.06 часа, ответника – Д.К.К. – специалист в ОП „Транспорт“ при Община Бургас, в присъствието на свидетелите Д.Н. – шофьор и Д.А. – апаратор в ОП „Транспорт“ при Община Бургас е извършила проверка в ж.к. „Славейков“ до училище „Константин Преславски“ в близост до блок 44, резултатите от която са обективирани в съставен протокол от същата дата и час. Видно от протокола, в хода на проверката, Котева е установила пътно превозно средство с рег. № А 2543 КВ, марка „Тойота“, което е паркирано в зоната на действие на пътен знак В27, с което създава пречки за движението на останалите участници в движението. Вписано е също, че мястото е означено с табела за принудително отстраняване на нарушителите. Посочено е, че при проверката водача на ППС отсъства, а на място са съставени 9 броя снимки. Във връзка с така установеното и вписано в протокола от проверката, Д. К. е разпоредила принудителна административна мярка – преместване на паркирано ППС, в изпълнение на която, автомобила е натоварен на автокран с рег. № А 9571 НВ за транспортиране и разтоварване на специализиран паркинг.

На 06.03.2018 год., собственика на автомобила – жалбоподателката Т.Л.И. е отишла на наказателен паркинг на Община Бургас за получаване на репатрирания автомобил, при което против същата е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0090766/06.03.2018 год. В АУАН е вписано, че от извършената проверка, описана в протокол, съставен от Д.К.К. е установено, че МПС с рег. № А 2543 КВ, марка „Тойота Корола“, цвят св. сив металик, собственост – лична е паркирано от Т. И. в к-с „Славейков“ до у-ще „Константин Преславски“ в близост до бл. 44 в зоната на действие на пътен знак В 27, с което МПС е пречка за движението на останалите МПС. Така вписаната констатация е квалифицирана като административно нарушения по чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. При получаване на автомобила, жалбоподателката е заплатила и сумата общо 95,60 лева, от която 51,60 лева за репатриране на МПС и 44,00 лева за престоя му на наказателен паркинг, за което е издадена касова бележка № 44654/06.03.2018 год. с приложен към нея касов бон.

В сезиращата съда жалба е оспорена постановената ПАМ, като е заявено твърдение, че същата е незаконосъобразна. В подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. На първо място е заявено, че лекия автомобил не е бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В 27. В подкрепа на това твърдение е заявено, че пътния знак е бил поставен от лявата страна на пътното платно – в нарушение на изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ППЗДвП, което обстоятелство е препятствало възможността на жалбоподателката да възприеме знака и да изпълни въведената с него забрана. На следващо място е заявено, че съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 1 и чл. 50 от ЗДвП, забранителните пътни знаци се поставят непосредствено пред местата или участъците, за които се отнася забраната и важат до следващото кръстовище или знак, който ги отменя. В настоящия случай, по твърдение на жалбоподателката, действието на поставения знак е важало до кръстовището пред училището, поради което, за паркирания автомобил, след това кръстовище, забраната въведена с този знак не е важала. В жалбата е оспорена и констатацията, че по начина, по който е бил паркиран лекия автомобил, същия е създавал опасност за останалите участници в движението. В уверение на така заявените твърдения, към сезиращата жалба са приложени 5 броя снимки на мястото, където е бил паркиран автомобила и където е разположен пътния знак В27, които не са оспорени от останалите страни и са приети от съда.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорваната принудителна административна мярка, настоящият съдебен състав констатира, че същата е произнесена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила за нейното издаване, но при нарушаване на приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, между които преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

В настоящия случай, от събраните доказателства - Протокол от 05.03.2018 год. и АУАН № 0090766/06.03.2018 год., противно на заявеното в писмо вх. № 3525/26.03.2018 год. (в което се твърди, че ПАМ е наложена от С.П. – контрольор „Синя зона“ в ОП „Транспорт“ Община Бургас), съда приема за безспорно установено, че репатрирането е извършено по устно разпореждане на Д.К.К. – „специалист“ в ОП „Транстпорт“. Правото й да произнесе това разпореждане е удостоверено по делото със Заповед № 1487/19.06.2015г., издадена от Кмета на Община Бургас, с която е възложено на служителите от Общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност „специалист репатрация“ да прилагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП. Видно от приложените по делото писмени доказателства (допълнително споразумение към трудов договор и длъжностна характеристика), Д.К.К. е длъжностно лице, определено от администрацията, управляваща пътя на територията на Община Бургас, поради което принудителната административна мярка е произнесена от компетентен орган. В този смисъл, оспорената ПАМ е произнесена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.

Съгласно цитирания по-горе текст на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, в първата разглеждана в него хипотеза, прилагането на ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е допустимо, когато МПС е паркирано в нарушение на правилата за движение и това е осъществено на място обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. В настоящия случай от анализа на приложения към административната преписка протокол от 05.03.2018 год. се установява, че ответника е приел именно наличието на тази първа хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, за да постанови оспорената ПАМ, тъй като в протокола, като констатация е вписано обстоятелството, че МПС-то е паркирано в зоната на действие на пътен знак В27, като мястото е обозначено с табела за принудително отстраняване на нарушителите. Както вече се посочи, в сезиращата съда жалба е оспорен този извод на административния орган, като е заявено, че мястото, на което е бил паркиран автомобила на жалбоподателката не е било в зоната на действие на този пътен знак. Анализът на представените по делото доказателства обосновава извод за основателност на така заявеното възражение.

От представените както от административния орган, така и от жалбоподателя фото снимки безспорно се установява наличието на пътен знак В27 – „Забранени са престоят и паркирането“, както и поставена под него допълнителна табела Т17 с текст: „Нарушителите се отстраняват принудително! Тел.: 056/88 61 61“ и изображение на репатриращ автомобил. В сезиращата съда жалба е заявено, че така описания пътен знак и допълнителна табела са поставени в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ППЗДвП. Видно от посочената правна норма, пътните знаци се поставят от дясната страна на пътя срещу посоката на движението така, че да бъдат лесно разпознавани и своевременно възприемани от участниците в движението. В настоящия случай, въпросния пътен знак и допълнителна табела са поставени от лявата страна на пътя срещу посоката на движение, което безспорно съставлява отклонение от указания в чл. 40, ал. 1 от ЗДвП начин на поставяне. Независимо от това, настоящия съдебен състав намира, че в случая липсва нарушение по отношение на мястото на поставяне на пътния знак, доколкото в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗДвП е указано, че пътните знаци за въвеждане на забрана (какъвто е и пътен знак В27) се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана. В случая въведената със знака забрана за престой и паркиране е била въведена по отношение на лявата страна на пътя, поради което и знака е бил поставен от лявата страна. С оглед на това, съда приема, че в случая не е налице заявеното от жалбоподателката нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.

Основателни се явяват възраженията, относно обстоятелството, че автомобила на жалбоподателката не е бил в зоната на действие на поставения знак В27. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП, забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В случая, отново от приложените от страните снимки се установява, че непосредствено след пътния знак е налично кръстовище. В разпоредбата на § 6, т. 8 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието „кръстовище“, съгласно което, това е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. В случая, видно от снимките, конкретното място е именно кръстовище, на което се пресичат два пътя, в лявата страна на единият от които е поставен знака В27, а другия осигурява подход към училище „Константин Преславски“ (в ляво) и към близкия паркинг (в дясно). От друга страна, под знака В27 липсва указателна табела Т2, която да указва разстоянието за действие на въведената забрана. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП, зоната на действие на поставения пътен знак В27 започва от мястото, непосредствено след знака до началото на описаното кръстовище. В случая, собствения на жалбоподателката лек автомобил е бил паркиран на разстояние, значително след посоченото кръстовище, поради което се е намирал извън зоната на действие на пътен знак В27. В този смисъл, така паркирания автомобил не е бил в нарушение на правилата за движение и по-конкретно на забраната въведена с пътен знак В27, поради което приложената ПАМ, мотивирана с такова нарушение се явява незаконосъобразна.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в протокола съставен на място, ответника е вписал и текста: „… с което създава пречка за движението на останалите участници в движението“, което предполага наличието и на втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, а именно, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Съпоставката на текста, вписан в протокола и законовата разпоредба показва, че на първо място закона изисква автомобила да е паркиран по начин, който създава опасност или прави невъзможно преминаването, докато в протокола е вписано, че автомобила създава пречка за движението, което не покрива признаците на приложимата разпоредба. На следващо място следва да се посочи, че от приложените по административната преписка снимки се установява, че мястото, където е паркиран автомобила не е обособен като пешеходна зона, поради което не би могло да се твърди, че паркирането му на това място ще създаде опасност или ще прави невъзможно преминаването на пешеходците. От друга страна, от снимката, находяща се на л. 25 от делото е видно, че при осъществяване на репатрирането, специализирания автомобил е спрял точно пред автомобила на жалбоподателката, което предполага наличието на достатъчно място за преминаване на други превозни средства или пешеходци покрай (пред) паркирания автомобил. В този смисъл, начина, по който е паркиран автомобила на Т.И. нито е създавал опасност, нито е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради което, в случая не е била налице и втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП за постановяване на оспорената ПАМ.

Предвид горното, съда приема, че не са налице доказателства, от които да се обоснове извод, че така паркирания лек автомобил е бил в нарушение на правилата за движение и по-конкретно на забраната въведена с пътен знак В27, че е създавал опасност или е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради което не са налице и двете хипотези на чл. 171, ал. 5, б. „б” от ЗДвП.

С оглед горните мотиви се налага извод, че разпоредената от Д.К.К. – „специалист“ в ОП „Транспорт“ при Община Бургас ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е незаконосъобразна – постановена в нарушение на приложимата правна норма – чл. 171, ал. 5, б. „б” от ЗДвП и като такава следва да бъде отменена. Предвид това и в съответствие с нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК, на разглеждане подлежи и искът за обезщетяване на жалбоподателката в размер на 95,60 лева, от които 51,60 лева за репатриране на МПС и 44,00 лева за престоя на наказателен паркинг.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на цитираната норма обосновава извод, че за да се ангажира отговорността на държавата или на общината за вреди, причинени на граждани следва да са налице при условията на кумулативност следните материалноправни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностни лица, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда, причинена на гражданите или юридическите лица и 3. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. В конкретния случай жалбоподателката претендира възстановяване на претърпените от нея имуществени вреди, представляващи такса за репатриране в размер на 51,60 лева и такса за наказателен паркинг в размер на 44,00 лева или общо 95,60 лева. Настоящият съдебен състав намира, че искът е основателен по следните съображения:

От изложените по-горе мотиви се обосновава извод за незаконосъобразно приложена принудителна административна мярка по чл.171, т. 5, б.б” от ЗДвП - служителят е разпоредил преместването на управляваното от жалбоподателката МПС без нейно знание и съгласие. Принудителната административна мярка е незаконосъобразна поради липсата на основанията за нейното прилагане, регламентирани в чл. 171, ал. 5, б. „б” от ЗДвП. При това положение, от обективна страна е осъществена първата предпоставка на на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. налице е незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно лице при и по повод изпълнение на административната дейност.

На изследване в прозиводството подлежи втората комулативно изискуема предпоставка - претърпените от ищцата имуществени вреди, както и третата - наличието на причинна връзка с незаконосъобразния адимнистративен акт. От представените от жалбоподателката касова бележка № 44654 от 06.03.2018 год. и фискален бон се установява, че за извършеното репатриране на автомобила и престоя му на наказателен паркинг, Т.И. ***, Общинско предприятие „Транспорт” сумата от общо 95,60 лева, представляваща цената на двете услуги. Престирането на тази сума е в пряка и непосредствена причинна връзка с разпореденото принудително преместване на автомобила и поради отмяната на последното, се явява недължимо. Отговорността за причинените вреди следва да се носи от Община Бургас, чийто служител е разпоредил процесното незаконосъобразно преместване.

Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав приема, че исковата молба на Т.Л.И. *** се явява основателна и доказана, поради което следва да се уважи за сумата от 95,60 лева, представляваща платена такса за репатриране на МПС и за престоя на автомобила на наказателния паркинг, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018 год.

По делото е направено искане за присъждане на разноски и от двете страни в процеса. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание на чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъди и сумата от 510,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса и 500,00 лева възнаграждение за един адвокат, платено в брой на 15.03.2018 год., видно от приложения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка, постановена на 05.03.2018 год. от Д.К.К. – „специалист“ в ОП „Трансопрт“ при Община Бургас, с която на основание чл. 171, т. 5, буква „б” от ЗДвП е разпоредено преместването на собствения на Т.Л.И. лек автомобил марка „Тойота Корола“ с рег. № А 2543 КВ без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Т.Л.И. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощник – адв. Г.К. *** с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет. 1 сумата от 95,60 (деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща претърпени имуществени вреди - заплатена такса за репатриране и за престоя на наказателен паркинг на лек автомобил марка „Тойота Корола“ с рег. № А 2543 КВ.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на Т.Л.И. с ЕГН **********, действаща чрез пълномощник – адв. Г.К. *** с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет. 1 сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева, разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: