О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

800/07.05.2012 година, гр. Бургас,

 

Административен съд – гр. Бургас, в закрито заседание на седми май, две хиляди и дванадесета година,  в състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев     

 

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. д. № 700/2012 година.

 

Производството е образувано по жалба на К.Ц.М., Г.Й.Б., Л.Р.К., Ц.Е.Ц., К.А.А., Н.Т.Й., К.Н.А., Т.С.И., Я.Х.С. и К.Д.Ч., чрез адвокат М.П. *** с посочен съдебен адрес – град *** против заповед № 141/05.03.2012 година на командира на военно формирование 26720 - село Черноморец, община Созопол, област Бургас.

С оспорената заповед е определен график за ползване на неизползвани компенсации от дежурства от военослужещите - от минали години – през март 2012 година.

След като се запозна със съдържанието на оспорената заповед, съдът приема, че жалбата е недопустима, тъй като не представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.

Съгласно чл.21 ал.1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.

Заповедта е едностранно волеизявление на командира на военното формирование с което се създават задължения за жалбоподателите. Адресатите на заповедта, обаче, нямат качеството “граждани” по смисъла на чл.15 ал.1 и чл.21 ал.1 от АПК. Те не са “външни” за правоотношението лица, върху които се разпростира сферата на действие на командира на военно формирование 26720 и чиито интереси са засегнати от издаден административен акт. Жалбоподателите, като военослужещи - са в структурата на военното формирование – между тях и издателя на заповедта са налице отношения на субординация, на основание чл.55 ал.4 от ЗОВС. Издадената заповед е вътрешнослужебен акт, с който ръководен орган определя ред за реализиране на конкретно служебно (а не административно) правоотношение от  подчинените му субекти. ЗОВСРБ изрично посочва актовете, подлежащи на съдебен контрол по реда на АПК - чл. 171, чл.251, чл. 336 и оспорената заповед не е сред тях.

Когато един акт не притежава характеристиките на индивидуален административен акт, съобразно нормата на чл. 21 АПК, същия подлежи на съдебно оспорване по реда на кодекса само в случай на изрично предвиждане със  специална законова разпоредба, каквато в случая липсва.

Цитираната в жалбата съдебна практика на ВАС от 2009 – 2010 година - по сходни казуси - не обвързва настоящия съдебен състав при преценка по допустимостта на оспорването. Възприетата теза за допустимост на жалбата на военнослужещ срещу вътрешнослужебен акт на ръководител на военно формирование, доведена докрай, разкрива възможност за оспорване на всяко едно отделно разпореждане, издадено от командир към подчинените му военослужещи, във връзка с изпълнение на възложената им служба. Правната същност на заповедта, оспорена в настоящото производство, е идентична с правната същност напр. на заповедта, с която се утвърждава месечен график на денонощните дежурства във военното формирование – за поддържане на съответната бойна готовност или напр. на заповедта, с която се определя графика и участниците в предстоящо военно учение. Правата и задълженията на военослужещите са разписани конкретно в ЗОВСРБ, а заповед № 141/05.03.2012 година на командира на военно формирование 26720, не е сред актовете, за които е предвидена възможност за съдебен контрол.

            Затова, на основание чл. 159 т.1 и  чл. 160 ал.1 АПК, съдът,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на К.Ц.М., Г.Й.Б., Л.Р.К., Ц.Е.Ц., К.А.А., Н.Т.Й., К.Н.А., Т.С.И., Я.Х.С. и К.Д.Ч., чрез адвокат М.П. *** с посочен съдебен адрес – град *** против заповед № 141/05.03.2012 година на командира на военно формирование 26720 - село Черноморец, община Созопол, област Бургас.

 

ПРЕКРАТЯВА адм. дело № 700/2012 година на Административен съд  -  Бургас.

 

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд – с частна жалба в седемдневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

 

СЪДИЯ: