Р Е Ш Е Н И Е

 

  Номер 954             Година 08.07.2011            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІІІ-ти състав, на девети юни две хиляди и единадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня ЕВТИМОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.Лилия АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                          2.Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Станимир Христов

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 70 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Началника на РУП гр.Несебър срещу решение № 877 от 22.12.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 871 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на закона. С жалбата се прави искане  да се постанови съдебно решение което да отмени решението на НРС и да се реши спора по същество.

Ответникът – И.К. ***, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и  законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Несебър е отменил наказателно постановление № 4331/2010 г. на Началника на РУ на МВР- Несебър, в частта, с която на И.К.К. е наложено на основание чл.183, ал.4, т.3 предл.1 от ЗДвП административно наказание “глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл. 6, т. 1, предл.2 от с.з. За да постанови решението си, съдът е приел, че при  издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като  в същото липсва каквото и да е описание на деянието, в което се е изразило нарушението - не е посочено нито какъв е бил светлинният сигнал на светофара, нито по какъв начин нарушителят не се е съобразил с него, като единствено дословно е възпроизведена нарушената от жалбоподателя разпоредба, без да е описано конкретното му поведение като водач. Наред с това съдът е приел, че в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението, а посочената формулировка е твърде обща и е в нарушение на изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което се ограничава правото на жалбоподателя да научи какво нарушение му се вменява и следователно същият се лишава от възможността да упражни ефективно правото си на защита. С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение, съдът е отменил наказателното постановление в обжалваната му част.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

В касационната жалба посочения порок е незаконосъобразност на  обжалваното решение, тъй като е постановено в противоречие на закона и необосновано.

Възраженията на касатора са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото не се представят нови доказателства, счита, че същите не следва да се преповтарят.

Правилно Несебърския районен съд е приел, че в случая при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушавана правото на защита на санкционираното лице. Видно от наказателното постановление при описанието на нарушението не е спазено изискването на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсва описание на конкретното място, на което е извършено нарушението, както и каквото и да било отразяване на необходимите данни за индивидуализиране на същото и обстоятелствата при които е установено нарушението. Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването на цитираната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление да бъде посочено освен датата, така и точното място, където е извършено нарушението, с конкретно описание на обстоятелствата около същото, води на практика до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, защото на същото не са посочени всички релевантни обстоятелства, спрямо които да може да организира адекватно защитата си. Също така, нарушението на изискването на процесуалната разпоредба от ЗАНН прави невъзможно упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото в съдебното производство следва да се установява съществуването или не съществуването на описаното именно в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или без действие на лицето със законовата норма, определяща същото като административно нарушение.

Неоснователно е и възражението на касатора, че не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лева включително.

Според настоящият съдебен състав ограничението, въведено с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП (редакция ДВ бр.51/2007г.), за обжалване на наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лева включително нарушава разпоредбите на чл. 47 от дял VI Правосъдие от Хартата за основните права на Европейския съюз. Тази разпоредба установява правото на всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, да разполага с ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в нормата условия, като в изречение 2-ро от същата се гарантира правото на справедлив процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл.6, т.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съгласно която всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Хартата на основните права на Европейския съюз е част от общностното право на Европейския съюз, като считано от 01.12.2009 г., на Хартата е придадена юридически задължителна сила, като в чл. 6, т.1 от Договора за Европейския съюз, изменен и допълнен с договора от Лисабон, подписан на 13.12.2007 г., в сила от 01.12.2009 г., е установено, че: ”Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз….., която има същата юридическа сила като Договорите”. Действащото общностно право - първичното и вторичното законодателство на ЕС е задължително за България и за правоприлагащите и органи от признаването и за член на Европейския съюз, считано от 01.01.2007г., поради което следва да се приложи, като се признае правото на жалба срещу наказателни постановления с който по реда на ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер до 50 лева включително.

 С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 877 от 22.12.2010 г., постановено по н.а.х.д. № 871 по описа за 2010г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

                      

                               2.