Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     608                                  06.04.2017 година                                     гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на девети март две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря М.В., в присъствието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 6 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от ЕТ „Димана- Д.Б.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, ***, представляван от управителя Д.В.Б., против решение № 1721 от 22.11.2016 г. по АНД дело № 5350/2016 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на измененото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не са ангажирани нови доказателства.

Ответната страна не изпраща представител в съдебното заседание. Не сочи нови доказателства. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, Бургаският районен съд е изменил наказателно постановление № 1520/14.07.2016 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП- Бургас, с което на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложено на касатора административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като е намалил размера на наказанието на 500 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че нарушението и неговият автор за установени по безспорен начин. Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като е намерил за неоснователни оплакванията за неясно фактическо описание на нарушението, до степен, ограничаваща възможността нарушителят да разбере в какво е обвинен. Съдът е счел, че жалбата е основателна единствено досежно приложената санкционна разпоредба и отмереното наказание. В тази връзка е посочил, че в акта и в наказателното постановление не се твърди установеното административно нарушение на чл.118 ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, да е довело до неотразяване на приходи, поради което, предвид императивния характер на правилото по чл.185 ал.2 изречение второ от ЗДДС, поради което жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран с имуществена санкция в размер, съобразен с границите по чл.185 ал.1 от ЗДДС- от 500 до 2000 лева, което не е било сторено от административнонаказващият орган. Посочил е също, че установената материална незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна на наказателното постановление, а само за неговото изменение, поради което е преквалифицирал деянието по чл.185 ал.2 изречение второ във връзка с ал.1 от ЗДДС, и е намалил размера на наложената санкция от 3000 лева до установения в ал.1 на чл.185 от ЗДДС минимален размер от 500 лева, приемайки, че такъв размер на санкцията се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Според настоящия касационен състав, решението е правилно.

От фактическа страна по делото е установено, че касационният жалбоподател ЕТ „Димана- Д.Б.“ е стопанисвал търговски обект- магазин за промишлени стоки в гр.Созопол, на ул. „Одеса” №22. При извършена на 04.07.2016г. около 11.30 часа проверка от служители на НАП е било констатирано, че в обекта е монтирано и надлежно въведено в експлоатация фискално устройство, свързано с НАП, работещо към момента на проверката- ФУ „Датекс ДП-15 КЛ” инд. № DT432394 притежаващо функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. От паметта на фискалното устройство бил разпечатан дневен финансов „Х” отчет (приложен на л.11 от делото на БРС). При проверка на фактическата наличност в касата била установена сумата от 867.50 лева, при отразена в паметта на фискалното устройство наличност от 102.06 лева. От обясненията на продавача К.С. бил установен произходът на установената положителна разлика от 765.44 лева. Последната заявила, че в касата се съхраняват парични средства, оставени за пазар, които не са въведени чрез съответните операции на фискалното устройство, както и че при заплащане на покупки с банкова карта чрез ПОС-терминал, не е издавала на клиентите касови бележки, тъй като не и́ било известно, че трябва да издава такива.

В разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите е предвидено задължение търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Несъмнено в случая това задължение не е било изпълнено от касатора. Въведената в касата сума от 765.44 лева (разлика между регистрирания оборот и установената касова наличност) не е била регистрирана във фискалното устройство чрез посочените операции, при техническа възможност за това.

За нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане е предвидено в нормата на чл. 185, ал.2 от същия закон административно наказание имуществена санкция в размер от 3000 до 10000 лева за юридическите лица и едноличните търговци, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1- имуществена санкция от 500 до 2000 лева (изречение второ). В обстоятелствената част на обжалваното наказателното постановление се съдържа констатация, че установените суми не са от продажби и следователно неизпълнението на задължението по чл. 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не води до неотразяване на приходи. При тези данни правилно районният съд е приложил нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за допуснато в съдебното производство съществено процесуално нарушение, доколкото на последния е била осигурена възможност да се защитава по фактите, относими към състава на нарушението, а и както е посочено в решението на БРС, приложимата за деянието разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС е значително по-благоприятна за него, в сравнение с приложената от наказващия орган. Ето защо обжалваното решение, като постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1721 от 22.11.2016 г. по АНД дело № 5350/2016 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                      

2.