РЕШЕНИЕ

 

№………….                     дата 24 юни 2011 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 26 май 2011 год.,  в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:       1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                              2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Станимир Христов

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 6 по описа за 2011 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Държавно горско стопанство – Айтос против Решение № 224/03.12.2010 год., постановено по НАХД № 349/2010 год. на Районен съд - Айтос, с което е отменено НП № 208/29.07.2010 год. на директора на Държавно горско стопанство – Айтос, с което на основание чл.96, ал.1 и чл.94, ал.1 от Закона за опазване на лова и дивеча, за нарушение по чл.85 от с.з.,  на О.И.М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева, лишен е от право на ловуване за срок от 3 години, както и е осъден да заплати по сметка на Държавно горско стопанство – гр. Айтос обезщетение в размер на 500 лева, както и равностойността на предмета на нарушението – 14,21 лв.

Обжалваното съдебното решение се атакува, като неправилно, като касаторът счита, че мотивите на първоинстанционния съд не кореспондират със събраните и представени по делото доказателства, както и с нормативната база, регулираща подобни административни нарушения. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба на сочените в нея основания.

Ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, е неоснователна.

Бургаският административен съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на постановеното съдебно решение.

Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено съобразно нормите на материалния и процесуален закон.

Айтоският районен съд по същество е приел, че е налице недоказаност на административното обвинение в различни посоки, поради което е отменил издаденото наказателно постановление.

Касационната инстанция счита, че в настоящия случай не е установено по безспорен начин авторството на извършеното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация, в какъвто смисъл са и част от мотивите на решаващия съд. По делото липсват доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че О.И.М., съгласно описаното в акта и  НП нарушение  „ловува като пренася разпознаваеми части от дивеч…, без писмено разрешително за лов”. Видно от показанията на длъжностните лица депозирани пред първата инстанция, не става ясно как точно е установено, че именно ответникът по касация, на посочените в АУАН дата и място, е ловувал и осъществил състава на вмененото му нарушение. Пред настоящата инстанция не се отрича, че действително към момента на проверката самоличността на нарушителите, между които и М.,  не е установена, още повече, че длъжностните лица от ДГС - Айтос са възприели същия като част от групичка бракониери – 8 човека, като от това общо визуално възприемане на нарушителите, като група хора и неустановяването на самоличността на наказаното лице, не става ясно и категорично той да е бил сред тях.

В тежест на наказващият орган е било да установи авторството на вмененото нарушение, като последният безспорно не е изпълнил това свое задължение. Издавайки НП в нарушение на чл.53 ал.2 от ЗАНН, без да е установил по безспорен начин самоличността на нарушителя наказващият орган безспорно е нарушил правото на защита на санкционираното лице, с оглед на което и поради допуснатото съществено процесуално нарушение съдът счита, че НП правилно е отменено като незаконосъобразно.

Обосновани са и изводите на съда относно това, че в процесния случай при издаването на наказателното постановление е допуснато нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е определено по никакъв начин мястото на извършване на нарушението. С горепосочената разпоредба е вменено задължение на административнонаказващия орган да направи описание на нарушението, дата и място, където е било извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В акта за административно нарушение, послужил като основа за издаване на наказателното постановление е описано, че нарушението е установено в отдел 185, землище на с.Топчийско, като това посочване на място на нарушението не е пренесено в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, в което единствено е посочена дата на нарушението, но не и къде е извършено същото. Следва да се има предвид, че именно чрез НП се ангажира административнонаказателната отговорност на лицето и именно в него, а не само в АУАН, следва да бъдат посочени фактите и обстоятелствата за конкретния случай, които да го индивидуализират освен като изпълнително деяние, но и като място, дата и субект на извършването му. Това е необходимо не само с оглед изискванията на закона, но и за отграничаването му от други административни нарушения, които могат да съвпадат като изпълнителни деяния, но да са осъществени на друго място и време. Не може елемент от фактическото описание на нарушението, каквото е мястото на извършването му, да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката. Отделно от това, с липсата на нормативно определен реквизит, какъвто се явява мястото на извършване на нарушението, обективната страна на нарушението остава неясна, а същото остава неиндивидуализирано, което прави невъзможен адекватния контрол по същество и пълно упражняване правото на защита от страна на нарушителя. Следва да се има в предвид, че в ЗАНН, чл.53, ал.2 е предвидена възможност за саниране на допусната нередовност, при съставяне на АУАН, но такава възможност не е предвидена, по отношение на наказателните постановления.

На основание изложените по-горе мотиви, жалбата се явява неоснователна, липсват на отменителни основания за касиране на решението, с оглед на което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 224/03.12.2010 год., постановено по НАХД № 349/2010 год. на Районен съд – Айтос.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                    2.