Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  255                  20 февруари 2018  година           град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIV - ти състав, в открито заседание на първи февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                    2. Атанаска Атанасова

 

Секретар Б. Ч.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно наказателно дело номер 69 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН  във връзка с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Ц.К. *** против решение 176 от 08.12.2017 г., постановено по административно наказателно дело № 495/2017 г. по описа на Районен съд - Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0237-000710/12.09.2017 г. на началник група в Районно управление/РУ/-Айтос при ОД МВР - Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/  и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от с.з., е наложено наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че решението  на районния съд е необосновано и неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Иска да се отмени решението, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба - началник група в Районно управление/РУ/-Айтос при ОД МВР - Бургас редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на  Районен съд - Айтос, да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд - Айтос, с решение 176 от 08.12.2017 г., постановено по административно наказателно дело № 495/2017 г. по описа на съда, е потвърдил наказателно постановление № 17-0237-000710/12.09.2017 г. на началник група в Районно управление/РУ/-Айтос при ОД МВР - Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/  и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, е наложено наказание глоба  в размер на 100.00/сто/ лева.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя. Обосновал е извод, че М.Ц.К. е осъществил нарушението по чл.150а ЗДвП, тъй като същият към момента на проверката - 31.08.2017 г.  не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС /валидността на СУМПС е била изтекла/, за което правилно е санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП. Изложени са мотиви, че наложеното наказание на К. е основателно и правилно определено в законовия минимум от 100.00 лева.

Санкцията е наложена на М.Ц.К. за това, че на 31.08.2017 г. около 18.10 часа, в град Айтос управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ модел “Спринтер 312Д” с рег.№ ***, по път първи клас № 6, ПП Е 773  с посока на движение гр. Айтос - гр. Бургас, в близост до КПП Орловец, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС.  Притежаването от него било с изтекъл срок на валидност на 27.07.2017 г. За така установеното бил съставен АУАН №710/31.08.2017 г., въз основа на което е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

 Основните възражения на касатора са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. М.К. сочи, че не е следвало да бъде санкциониран, тъй като към датата, на която е бил спрян за проверка от контролните органи, не е загубил правосбособността си като водач на МПС. Релевират се и възражения, че нарушението представлява маловажен случай, поради което намира приложение чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства по делото, като е изложил изводите си при правилно  приложение на материалния закон. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при постановяване на оспореното решение.

Фактическата обстановка е установена от районния съд в съответствие със събраните писмени и гласни доказателства, поради което настоящият касационен състав я споделя изцяло и счита описаните в АУАН и в НП деяние, както и самоличността на извършителя за доказани по несъмнен начин. Описанието на нарушението  е детайлно и ясно както в АУАН, така и в НП. Следователно, при предявяване на обвинението и ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора,  не е ограничено правото му на защита. Нарушението е правилно квалифицирано по чл.150а ЗДвП и за извършването му правилно на касатора е наложено съответното наказание, предвидено в разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, определено в законоустановения минимален размер, който е в съответствие с тежестта на извърешното и  достатъчен за постигане целите на административните наказания по чл.12 ЗАНН.

   Обстоятелството, че касаторът не е загубил своята правоспособност като водач на МПС е без значение, тъй като отговорността му не е ангажирана за това, че не е правосбособен водач, а за това, че към датата, когато е бил спрян за проверка от контролните органи не е притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство - нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП, съгласно редакцията на разпоредбата към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 9/2017 г., в сила от 26.01.2017 г./, за което е предвидено наказание от 100 до 300 лева в разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2, пр. първо ЗДвП в редакцията на разпоредбата към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./

   Неоснователно е възражението на касатора, че нарушението представлява маловажен случай. Същото е формално, поради което настъпването на вредни последици от него е ирелевантно.  По делото липсват данни за наличието на смекчаващи вината на К. обстоятелства, поради което не може да се приеме, че обществената опасност на нарушението е значително по-ниска в сравнение с други случаи на административни нарушения от същия вид.

          По тези съображения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила като постановено при правилно приложение на закона.

          Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

 Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХІV - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение 176 от 08.12.2017 г., постановено по административно наказателно дело № 495/2017 г. по описа на Районен съд - Айтос.

Решението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                       2.