Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 640

 

гр. Бургас, 06. 04. 2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, ХV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар М.В. и с участието на прокурора Тиха С.а, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 69/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Т.И., с адрес ***, чрез пълномощника си адв. П. С. Н. ***, срещу решение № 1773/14.12.2015 г., постановено по НАХ дело № 4637 по описа за 2015 г. на Районен съд Бургас, ХХІ-ви състав. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отменено наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът – Регионална дирекция по горите (РДГ) - Бургас, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в открито съдебно заседание. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление (НП) № 638 от 01.09.2015 г., издадено от директора на РДГ гр. Бургас, с което на И.Т.И. на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Приел е също, че наказателното постановление е и материално законосъобразно, като наказващият орган е приложил към установените факти и приложимата санкционна норма, като нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна от санкционираното лице. Счел е нарушението за установено, а допуснатите процесуални пропуски в административнонаказателното производство са преодолени по силата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Изложил е и мотиви за приложението на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като е приел, че наложеното на И. наказание е в справедлив размер – минималният по санкционната норма. По изложените съображения е потвърдил оспореното НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Мотивите на районния съд се споделят от настоящия касационен съдебен състав и не следва да се преповтарят.

При извършената проверка на 15.04.2015г. в землището на с. Крушевец в подотдел № 265к са установени отсечени 4 бр. дървета от дървесен вид „дъб“, с кубатура 2 пр. кубични метра, за които липсва издадено разрешително за сеч, като същите и не са бил маркирани в основата на пъна.

Съгласно чл. 257, ал.1, т.2 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.

Според чл. 54, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, за издаването на позволително за сеч в горски територии собственост на физически лица и/или на юридически лица, е необходимо да бъдат спазени изискванията по чл. 52, ал. 1, както и да се представят следните документи: копия от документ за собственост и валидна скица на имота, и договор, по силата на който собственик е възложил добива в имота - в случаите на чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, или декларация, че са налице обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

Като е издал служебна бележка без позволително за сеч, т.е. без да са му представени документите, описани в чл. 54, ал.1, т.1 и т.3 от цитираната наредба, И.Т.И. в качеството си на длъжностно лице – кмет на с. Крушевец, е допуснал нарушение по чл. 257, ал.1, т.2 и законосъобразно е бил наказан с административното наказание „глоба“.

Настоящият касационен състав споделя мотивите на РС относно приложимостта на чл. 53, ал.2 от ЗАНН в производството и не намира за необходимо да ги преповтаря. По релевантните факти по делото няма спор между страните. Действително, налице е разминаване в описанието на мястото на нарушението по АУАН и НП, което е извършено в подотдел № 265к, но този порок не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е довел до нарушаване правото на защита на наказания И.. Доколкото в НП е посочено вярно мястото на извършване на нарушението, тези факти (разминаването в наименованието на мястото по АУАН и НП) не са определящи за ефективното упражняване на правото на защита на санкционираното лице. В този смисъл е неоснователно и възражението на касатора, че не е установено мястото на извършване на нарушението.

Правилно първостепенният съд не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид. В случая нарушението е типично за вида си - длъжностно лице, кмет на с. Крушевец, е издало документ в нарушение на нормативното изискване по ЗГ. Деянието е такова на просто извършване и не може при осъществяването на това административно нарушение да се търси наличие или липса на вреди, като част от фактическия му състав, поради което е без правно значение липсата на оценка на отсечената дървесина.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми и следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1773/14.12.2015 година, постановено по административнонаказателно дело № 4637 по описа за 2015 година на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.