Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 572             Година 08.04.2014           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лилия АЛЕКСАНДРОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                        2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: М.В.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 69 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас срещу решение № 2306/21.11.2013г. постановено по н.а.х.д. № 4074 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно че оспорваното наказателно постановление е издадено след изтичането на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди наказателното постановление.

Ответникът – Н.Д.А. в качеството му на ЕТ „Нейчо Алексиев”, гр.Средец с ЕИК 102732612, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 38266-О-0007823/05.02.2013г., с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от само осигуряващите се лица на основание чл.355, ал.1 от КСО на  Н.Д.А. в качеството му на ЕТ „Нейчо Алексиев”, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че наказателното постановление е издадено след изтичане на 6-месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на 25.04.2012г., а НП е издадено на 05.02.2013г.. Посочено, е че от наказващият орган не са извършени щателни действия по издирване на нарушителя, поради което спирането и възобновяването на административнонаказателното производство по чл.43, ал.6 от ЗАНН е ненадлежно, което влече след себе си незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешно то си убеждение.

С издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на Н.Д.А. в качеството му на ЕТ „Нейчо Алексиев”, за това, че в качеството си на осигурител не е подал в срок до 31.08. 2011г. данни в ТД на НАП гр.Бургас, декларация образец № 6 за месец юли 2011г. за общия размер на дължимите осигурителни вноски, за всички лица, подлежащи на осигуряване и общия размер на дължимия данък по чл.42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения. Декларацията е подадена на 23.04.2012г. с вх.№ 020021202413537.

На 25.04.2012год. е съставен и АУАН с бланков № 0007823 по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя. На 25.07.2012г., с резолюция, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, административнонаказателното производство е спряно с мотив, че след щателно издирване нарушителят не е открит на посочения от него адрес. Съставени са 2 протокола за извършени посещения от длъжностни лица от ТД на НАП гр.Бургас на декларирания от търговеца адрес за кореспонденция с цел връчване на съставения му АУАН, при които посещения не са открити нито представляващия, нито упълномощено лице. На 23.01.2013г. производството е възобновено, съставения акт е връчен на нарушителя и въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление № 38266-О-0007823/05.02.2013г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас.

Съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставянето на акта. Този срок е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл.43, ал.6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде на мерен. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

В случая обаче, не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство е законосъобразно спряно, доколкото не се установяват, както лицето което е спряло производството на 25.07.2012г., така и лицето което го е възобновило на 23.01.2013г., съответно не са ангажирани доказателства, че същите са длъжностни лица, притежаващи правомощия да спират и възобновяват производството. Ето защо, след като АУАН е съставен на 25.04.2012г. и производството не е надлежно спряно, то наказателното постановление е издадено на 05.02.2013г., след изтичане на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Издаването на наказателно постановление след изтичане на предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната му, като незаконосъобразно, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. 

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2306/21.11.2013г. постановено по н.а.х.д. № 4074 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                         2.