О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

603/16.03.2018 година,  град Бургас

 

            Административен съд - Бургас, в закрито заседание на шестнадесети март,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев

разгледа адм.д. 699/2018 година,

 

Жалбоподателят Д.С.Ю. с ЕГН **********, старши полицай на ГКПП „Малко Търново“ от ГПУ – Малко Търново при РД „Гранична полиция“ - Елхово е оспорил част от заповед  № 3282з - 494/12.02.2018 година на директора на главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР с искане за спиране на предварителното й изпълнение, на основание чл. 166 ал.2 от АПК, във връзка с чл. 211 изр.ІІ от ЗМВР.

С оспорената заповед (лист 8-9), на основание чл. 207 ал.1 т.2 ал.2 и ал.12, чл. 214 ал.2 и чл. 215 ал.1 от ЗМВР, срещу Д.Ю. е образувано дисциплинарно производство, той е отстранен временно от длъжност и е назначен дисциплинарно – разследващ орган, който да проведе дисциплинарно производство спрямо служителя.

Искането за спиране  е обосновано с непропорционалност между целта на наложеното ограничение  и конституционно гарантираното право на държавния служител на труд и социално осигуряване.

След като се запозна със съдържанието на оспорената заповед и доводите на жалбоподателя, съдът приема, че е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, същият е обжалван по надлежния ред и доколкото не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол по отношение на предварителното изпълнение, искането за спиране на предварителното изпълнение е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, то е неоснователно.

Съгласно чл. 211 от ЗМВР, заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Особеното в посочената хипотеза е, че не административният орган с разпореждане, а законодателят е допуснал предварителното изпълнение на заповедта, при презюмиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В случаите, когато законът разпорежда предварително изпълнение на дадена категория административни актове, той презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60 от АПК. Липсват нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на изпълнението на акта, поради което за конкретния случай следва да се преценят евентуалните неблагоприятни последици, които биха възникнали за жалбоподателя от предварителното изпълнение. След като се презюмира наличието на причини за предварително изпълнение на заповедта по специалния ЗМВР, в тежест на жалбоподателя остава задължението да обори това предположение, като докаже, че от предварителното изпълнение има възможност да претърпи значителна или трудно поправима вреда. Условие за спиране от съда на предварителното изпълнение на акта е на заложения в закона обществен интерес да се противопостави засягането на друг интерес с интензитет от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК.

В искането си жалбоподателят не сочи никакви конкретните вреди, които би претърпял, нито доказателства, от които да се установи наличие на такъв интерес, който да налага отмяна на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта. Твърденията му, че поради издадената заповед ще бъде лишен от доходи, не могат да обусловят извод за  причиняване на значителни или труднопоправими вреди, противопоставими на презюмирания обществен интерес.  Срещу Ю. е образувано наказателно производство по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр. Ал.2 от НК – участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел, като той е привлечен в качеството на обвиняем и му е определена мярка за неотклонение (лист 14 - 15).  Жалбоподателят не представя доказателства за семейното и имотното си състояние, от които да бъде направен несъмнен извод, че отстраняването му от служба ще причини значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес от законосъобразна работа на органите на държавна власт.

Ето защо, съдът счита искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта на директора на главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР за неоснователно, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.С.Ю. с ЕГН **********, старши полицай на ГКПП „Малко Търново“ от ГПУ – Малко Търново при РД „Гранична полиция“ - Елхово за спиране на предварителното изпълнение на заповед  № 3282з - 494/12.02.2018 година на директора на главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР.

 

Определението подлежи на обжалване - в седемдневен срок от съобщаването му - с частна жалба пред Върховен административен съд.                                                                         

 

 

СЪДИЯ: