Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 776            27  април 2017  година         град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIV - ти състав, в открито заседание на двадесети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                               

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                    2. Атанаска Атанасова

 

Секретар Б.Ч.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно дело номер 699 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на ДНСК-София, против решение № 79/08.02.2017г., постановено по административно наказателно дело № 2089/2016 година по описа на Районен съд - Несебър, с което е отменено наказателно постановление № Б-52-113 от 29.09.2016г., издадено от заместник - началника на Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/-София, с което на Н.К.Д., в качеството му на кмет на община Несебър, е наложено наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева на основание 24б, ал. 1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за извършено нарушение на чл. 13, ал. 6 ЗУЧК вр. чл. 57а  ЗУТ.

Касаторът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба и счита, че  решението е необосновано и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Иска да се отмени и да се потвърди наказателното постановление.

Ответната страна, редовно уведомена, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд.

 Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд-Несебър да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

 

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, Административен съд- Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд - Несебър, с решение 79/08.02.2017г., постановено по административно наказателно дело № 2089/2016 година по описа на съда е отменил наказателно постановление № Б-52-113 от 29.09.2016г. на заместник - началника на Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/-София, с което на Н.К.Д. ***, е наложено наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева на основание 24б, ал. 1 ЗУЧК, за извършено нарушение на чл. 13, ал. 6 ЗУЧК вр. чл. 57а ЗУТ.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място е счел, че от описанието на нарушението в АУАН и в НП не става ясно за неизпълнение на кои свои задължения е наказан кмета на Община Несебър, което, наред с липсата на конкретизация относно нарушената алинея на чл.57а ЗУТ е довело до ограничаване на правото му на защита. На следващо място са изложени мотиви, че от описанието на нарушението не става ясно колко обекта са били установени, тъй като за всеки един, ако е самостоятелен, се дължи отделно действие, чието неизпълнение представлява самостоятелно нарушение. Посочено е също, че ситуирането на обекта/обектите не е изяснено - дали са били разположени на територията на морския плаж в зона „А“, в зона „Б“ или в друга зона, че при описанието не е посочен нито един от белезите, установени в §5, т.80 ДР  ЗУТ, поради което не ставя ясно въз основа на какви обстоятелства проверяващите са приели, че се касае именно за преместваем обект/обекти. Изложени са и мотиви, че АУАН е издаден след изтичане на установения в чл.34, ал.1 ЗАНН тримесечен срок, считано от 26.12.2015г., когато нарушителят е станал известен.

Санкцията е наложена на Н.К.Д. за това, че в качеството си на кмет на Община Несебър, в периода 26.12.2015г. – 22.07.2016г., не изпълнил задължението си да предприеме действия по реда на чл. 57а ЗУТ за премахване на преместваеми обектипавилиони за търговска дейност с площ 330 кв.м, находящи се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ XIV, кв.19 по плана на курортен комплекс „Слънчев бряг”, община Несебър, за които не е издадено разрешение за поставяне от компетентния орган. За така констатираното на Н.К.Д. е съставен АУАН № Б-52/29.07.2016г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Основните възражения в касационната жалба са, че производството по чл.57а ЗУТ е единно, че същото се образува, провежда и приключва с издаване на заповед за премахване, което в процесния случая е правомощие на кмета на община Несебър, а незнанието на собствените му задължения по закон, не може да оправдае бездействието му. Според касатора обстоятелството, че при описание на нарушението в НП не е посочено единствено преназначението на дейността на установения обект по никакъв начин не може да промени неговия характер, а именно на преместваем обект. Изтъква се, че моментът, в който нарушителят е станал известен на ДНСК, е датата на извършване на проверката, от когато е започнал да тече тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН за съставяне на АУАН.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

В АУАН и в НП не се съдържат констатации, че поземленият имот, в който са поставени павилионите се намира  в зона „А“ или в зона „Б“.  Липсата на конкретни установявания относно сочените обстоятества, налага извода, че на касатора не са предявени всички факти от обективната страна на състава на административното нарушение по чл.13, ал.6 ЗЧУК, за което му е повдигнато обвинение и за което впоследствие е ангажирана отговорността му. Правилно районният съд е установил, че в АУАН и в НП не се съдържат и фактически констатации, че процесните павилиони притежават някои от белезите, посочени в §5, т.80 ДР ЗУТ, от които да може да се направи обоснован извод, че същите представляват преместваеми обекти. С оглед изложеното и като се има предвид, че касаторът е наказан за нарушение на чл.57а ЗУТ, който съдържа осем алинеи, от които само в  алинея 3 е установено задължение за кмета на общината, а именно да издаде заповед за премахване на преместваем обект, настоящият касационен състав намира, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка и че от описанието на нарушението в същото не става ясно какво точно нарушение е вменено на Д.. В конкретния случай не са конкретизирани в достатъчна степен обектите, които подлежат на премахване, за да се установи колко и кои павилиони в цитирания недвижим имот подлежат на премахване.

Освен това, задължението на кмета за издаване на заповед за премахване на преместваем обект е обусловено от съставянето на констативен акт по чл.57а, ал.2 ЗУТ, в който са установени обстоятелствата по чл.57а, ал.1 ЗУТ. Съгласно чл.57а, ал.3 ЗУТ, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината издава заповед за премахване на обекта. Безспорно е, че със заповед от 30.05.2016г. кметът на община Несебър е определил работна група, на която е разпоредено да се извърши проверка на всички преместваеми обекти, на територията на к.к „Слънчев бряг“, както и че към датата на извършване на проверката от органите на ДНСК, все още не бил съставен констативен акт по чл.57а, ал.2 ЗУТ. Доколкото в ЗУТ не е установен нито срок, нито са предвидени конкретни действия, които кметът на общината следва да предприеме в случаите, в които не е съставен констативен акт, то не може да се приеме, че деянието, описано в АУАН и в НП е съставомерно от обективна страна.

Отделно, нито в  ЗУЧК, нито от наказващият орган е определен срок, в който кметът следва изпълни задължението си по чл.13, ал.6 ЗУЧК, предвид обстоятелството, че премахването на един преместваем обект е предпоставено от процес, който се финализира със заповед за премахването му и за който несъмнено е необходимо време да се проведе. Затова не може да се приеме, че кметът не е изпълнил задължението си, вменено му с цитираната разпоредба, още повече че има данни същият да е предприел действия в тази насока, което налага извода за  неправилно ангажирана административнонаказателна отговорност.

С оглед изложеното, оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

 Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, ХІV - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение 79/08.02.2017г., постановено по административно наказателно дело № 2089/2016 година по описа на Районен съд - Несебър.

Решението е окончателно.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                           2.