Р Е Ш Е Н И Е  № 1429

 

Град Бургас, 17.07.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на девети юли през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

       СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 698 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на младши инспектор Г.В.Т., ЕГН **********, на длъжност старши полицай на ГКПП-Малко Търново от ГПУ-Малко Търново при Регионална дирекция „Гранична полиция“-Елхово, против заповед № 3282з-493/12.02.2018г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР в частта, с която временно е отстранен от длъжност младши инспектор Н.П.М..

Жалбоподателят оспорва заповедта в посочената част като незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния закон и в несъответствие с целта на закона, и моли за отмяната й от съда. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и искането от съда. Сочи, че е бил временно отстранен на основание чл.214, ал.2 от ЗМВР, която разпоредба е обявена за противоконституционна с решение № 10/29.05.2018г. по конституционно дело № 4/2017г. на Конституционния съд на Република България. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът – директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение съобразно решението на Конституционния съд на Република България.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С постановление от 23.01.2018г. на следовател по досъдебно производство № 70/2016г. по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура, пр. пр. № 696/2016г. по описа на Специализираната прокуратура, Г.В.Т. е привлечен като обвиняем за това, че в периода от началото на месец декември 2016г. до края на месец декември 2017г., на територията на Република България, ГКПП-Малко Търново към ГПУ-Малко Търново, РДГП-Елхово, е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК, заедно с други лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.301, ал.1 от НК, като групата е създадена с користна цел да извлича противозаконно облаги от получаваните като подкуп парични суми – престъпление по чл.321, ал.3, т.2, във вр. с ал.2 от Наказателния кодекс.

Във връзка с привличането на служителя като обвиняем по образуваното досъдебното производство, на 7.02.2018г. директорът на РДГП-Елхово е отправил предложение до директора на ГД „Гранична полиция“ за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. С предложението е обоснована и необходимост от временно отстраняване на служителя от длъжност по време на дисциплинарното производство по причина, че служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина.

На 12.02.2018г. директорът на ГД „Гранична полиция“ е издал заповед № 3282з-493/12.02.2018г., с която на основание чл.207, ал.1, т.2, ал.2 и ал.12, чл.214, ал.2 и чл.215, ал.1 от ЗМВР е образувал дисциплинарно производство срещу младши инспектор Г.Т., отстранил е от длъжност държавния служител и в тази връзка разпоредил да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта, определил е дисциплинарно-разследващ орган и дал указния за хода на дисциплинарното производство.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.02.2018г., видно от попълнената разписка към нея. С жалба подадена на 28.02.2018г. чрез административния орган до съда Г.Т. е оспорил заповедта в частта по т.ІІ от разпоредителната й част, с която е отстранен временно от длъжност на основание чл.214, ал.2 от ЗМВР.

При тази фактическа установеност и съобразно приложимите законови разпоредби съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК предвид разпоредбата на чл.211 от ЗМВР, от легитимирано лице в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Заповед № 3282з-493/12.02.2018г. е издадена от компетентен орган по чл.159, ал.1, във връзка с чл.37 от ЗМВР, и отговаря на изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването й.

Заповедта в оспорената част е материално незаконосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.2 от ЗМВР, при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, съответният орган по чл.158 и 159 го отстранява временно от длъжност.

С решение № 10 от 29.05.2018г. по конституционно дело № 4 от 2017г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл.214, ал.2 от ЗМВР като прие, че същата влиза в противоречие с конституционните разпоредби, които гарантират и защитават правото на труд, на избор на професия, на обществено осигуряване, противостои на сигурността и достойнството на държавния служител. С отпадане действието на обявената за противоконституционна норма на чл.214, ал.2 от ЗМВР отпада и основанието за отстраняване от длъжност, мотивирало издаването на заповедта за отстраняване на Г.Т. от длъжност, съответно, възниква правото на отстранения от длъжност държавен служител да бъде възстановен на заеманата преди длъжност, а за съответния орган - задължението да възстанови жалбоподателя на заеманата преди отстраняването длъжност. Съобразно чл.151, ал.2, изречение трето от Конституцията на Република България решението на Конституционния съд има действие занапред, но действието му се разпростира и върху заварените правоотношения, възникнали при прилагане на обявената за противоконституционна норма. Налице е хипотезата на отпаднало основание за издаване заповед № 3282з-493/12.02.2018г. на директора на ГД „Гранична полиция“ в частта за временно отстраняване на държавния служител от длъжност и предвид факта, че заповедта не е влязла в сила следва да бъде отметена в оспорената част като незаконосъобразна.

При този изхода на спора и предвид своевременно направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноските по делото, съдът намира, че на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция общо в размер на 510 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство и 500 лв. договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представеното пълномощно от 22.02.2018г.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № 3282з-493/12.02.2018г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР в частта по т.ІІ от разпоредителната й част, с която временно е отстранен от длъжност младши инспектор Г.В.Т., ЕГН **********, и е разпоредено да му бъдат иззети служебните карта, личен знак и оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР да заплати от бюджета си на Г.В.Т., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 510 лв. (петстотин и десет лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                      

           

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: