О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       Номер 1325                     от 11.06.2015 г.,        град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, втори състав, на втори юни две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря С.Х. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 698 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК.

            Образувано е по искова молба от адв. Н.Д. ***, като пълномощник на Г.А. в качеството му на управител на „ПРИМАСТИЛ“ ЕООД с ЕИК 147056551 със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул. „Граф Игнатиев“ № 18 против Община Карнобат. Иска се от съда да постанови съдебен акт, по силата на който да бъде установено по отношение на Община Карнобат, че дружеството „ПРИМАСТИЛ“ ЕООД не дължи: такса битови отпадъци (ТБО) за 2010 год. в размер на 9 645,96 лева и съответстващи лихви в размер на 4 483,07 лева; ТБО за 2011 год. в размер на 7 999,69 лева и съответстващи лихви в размер на 2 856,71 лева; ТБО за 2012 год. в размер на 7 999,69 лева и съответстващи лихви в размер на 2 058,24 лева. В съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен адв. Н.Д. *** поддържа исковата молба по изложените в нея доводи, не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на направените по делото разноски.

            Ответника по иска – Община Карнобат, редовно призован, представител не се явява, представя писмено становище от Директора на Дирекция „Местни приходи“ в Община Карнобат, в което заявява, че така депозираната искова молба е процесуално недопустима, алтернативно – неоснователна, поради което формулира искане за оставянето й без разглеждане, респ. без уважение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

В исковата молба, е заявено, че с Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 613/29.06.2011 год., съставен от данъчен инспектор в звено „Местни приходи“ при Община Карнобат, в тежест на „ПРИМАСТИЛ“ ЕООД са определени дължимите от дружеството суми за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2010 год. С вносни бележки от 16.03.2012 год. дружеството е заплатило така определените му задължения.

С АУЗД № 39/15.03.2012 год., съставен също от  данъчен инспектор в звено „Местни приходи“ при Община Карнобат, в тежест на „ПРИМАСТИЛ“ ЕООД са определени дължимите от дружеството суми за ДНИ и ТБО за 2010 год. и за 2011 год. Недоволен от така постановения АУЗД, дружеството е оспорило същия пред Ръководителя на звено „Местни приходи“ при Община Карнобат, който с Решение № МДТ-1/02.05.2012 год. е отменил частично АУЗД № 39/15.03.2012 год. в частта относно определените задължения за ДНИ и ТБО за 2010 год., като в останалата част (по отношение задълженията за 2011 год.) АУЗД е бил потвърден. Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателя е оспорил АУЗД в потвърдената му част пред Административен съд гр. Бургас, който с Решение № 871/ 12.04.2013 год., постановено по административно дело № 1181/2012 год. е отменил АУЗД.

По повод подадено от дружеството искане по чл. 107 от ДОПК, с АУЗД № 308/ 06.06.2013 год., издаден от данъчен инспектор в звено „Местни приходи“ при Община Карнобат са определени дължимите от дружеството размери на ТБО за 2010 год., 2011 год. и 2012 год. Недоволен от така постановения АУЗД, „ПРИМАСТИЛ“ ЕООД е оспорило същия пред Ръководителя на звено „Местни приходи“ при Община Карнобат, който с Решение № МДТ-5/18.06.2013 год. е потвърдил изцяло акта. Във връзка с това, дружеството жалбоподател е оспорило АУЗД пред Административен съд гр. Бургас, който с Решение № 804/10.05.2014 год., постановено по административно дело № 1744/2013 год. е отменил АУЗД № 308/ 06.06.2013 год. и потвърждаващото го Решение № МДТ-5/18.06.2013 год. на Ръководителя на звено „Местни приходи“ при Община Карнобат.

На 30.03.2015 год. на пълномощник на „ПРИМАСТИЛ“ ЕООД е връчена Покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК. По силата на същата, дружеството е поканено да изплати доброволно задължението си (ведно с лихвите до окончателното изплащане) в 7-дневен срок от получаване на поканата по следните задължения: ТБО за 2010 год. – главница 9 645,96 лева и лихва 4 483,07 лева; ТБО за 2011 год. – главница 7 999,69 лева и лихва 2 856,71 лева; ТБО за 2012 год. – главница 7 999,69 лева и лихва 2 058,24 лева.

Въз основа на горните факти, жалбоподателя е обосновал правния си интерес от подаване на настоящата искова молба по реда и при условията на чл. 128, ал. 2 от АПК, като е заявил, че са налице и двете предпоставки на иска – спор относно дължимостта на тези задължения, както и обстоятелството, че предвидения специален ред по ДОПК е АПК е изчерпан след успешно проведено оспорване на съставените АУЗД, отменени с влезли в сила съдебни актове. Предвид така заявеното, жалбоподателя е формулирал искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде установено, че дружеството „ПРИМАСТИЛ“ ЕООД не дължи ТБО за 2010 год., 2011 год. и 2012 год.

Предвид така установената фактическа обстановка и с оглед заявеното от страна на ищеца искане, съда намира следното:

 Съгласно цитираната като правно основание в исковата молба норма  чл. 128, ал. 2 АПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, съгласно който, иск по  чл. 128, ал. 2 от АПК може да предяви само това лице, което има признато от АПК или друг нормативен акт субективно процесуално право да иска от компетентния административен съд съдебна защита, а именно - да се разреши със сила на присъдено нещо спор за съществуването на определено административно право или правоотношение, като на това субективно право съответства задължението на съда да даде исканото правосъдие в съответния срок. Предпоставките, при които възниква правото на иск по  чл. 128, ал. 2 от АПК, са две, които следва да са налични в условията на комулативност. На първо място следва да е налице спор за съществуването на съответното административно право или правоотношение, който поражда правния интерес от търсената по този ред съдебна защита и неговото разрешаване със сила на присъдено нещо. Втората предпоставка, търсещият тази защита да не разполага с друга процесуална възможност за това, т.е. да не разполага с друг ред за защита. Искът по  чл. 128, ал. 2 от АПК за установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение е по своя характер установителен и поради това, законодателя изрично е акцентирал на наличието на интерес за ищеца и липсата на друг ред за защита, като абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване. От друга страна, изискването да не съществува друг ред за защита дава основание този иск да бъде определен като субсидиарен, в какъвто смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд (адм. дело № 14929/ 2008 г.; адм. дело № 2620/2008 г.; адм. дело № 5113/2007 г.; адм. дело № 8392/2008 г. и др.), съгласно която, установителния иск по  чл. 128, ал. 2 от АПК в административния съдебен процес намира субсидиарно приложение, т.е. той е допустим единствено и доколкото ищецът не разполага с други правни способи за защита на своите права и законни интереси. От друга страна, достатъчно е указания в нормата друг ред за защита да съществува, а обстоятелството дали ищецът е търсил защита по него и дали тази защита е била успешна или безуспешна, е ирелевантно. В този смисъл текста на  чл. 128, ал. 2 от АПК има предвид обективно да има такъв друг правен ред, а не този друг ред да е използван с положителен за ищеца резултат. Двете условия, включени в хипотезата на нормата на  чл. 128, ал. 2 от АПК, трябва да съществуват кумулативно, т.е. да са налице заедно и липсата на правен интерес от иска или наличието на друг ред за защита съставлява пречка за възникване на субективното процесуално право да се претендира искова защита по този ред.

В настоящия случай, в исковата молба е формулирано искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който да се установи по отношение на Община Карнобат, че дружеството „ПРИМАСТИЛ“ ЕООД не дължи ТБО за 2010 год., 2011 год. и 2012 год. Съгласно чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси (в т.ч. и ТБО) се извърша по реда на ДОПК. В посочения процесуален закон е предвиден специален ред за оспорване както на актовете по установяване на задължения, така и на действията предприети по тяхното събиране. В този смисъл, в самата сезираща съда жалба, ищеца е посочил че се е възползвал от предвидения в ДОПК ред за оспорване на установените му задължения за ТБО. Наличието на изпратена покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК предполага, че административния орган е пристъпил към събиране на дължимите според него задължения. В нормите на ДОПК е разписан и ред за оспорване на действията по изпълнението.

Предвид горното, в случая е налице друг предвиден в нормите на ДОПК ред за защита, поради което, втората комулативно изискуема предпоставка на чл. 128, ал. 2 от АПК н е налице. С оглед на това подадената искова молба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено

 

 

 

 

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – гр.Бургас, втори състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от Н.Д. ***, като пълномощник на Г.А. в качеството му на управител на „ПРИМАСТИЛ“ ЕООД с ЕИК 147056551 със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул. „Граф Игнатиев“ № 18 против Община Карнобат за установяване, че дружеството не дължи: такса битови отпадъци (ТБО) за 2010 год. в размер на 9 645,96 лева и съответстващи лихви в размер на 4 483,07 лева; ТБО за 2011 год. в размер на 7 999,69 лева и съответстващи лихви в размер на 2 856,71 лева; ТБО за 2012 год. в размер на 7 999,69 лева и съответстващи лихви в размер на 2 058,24 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 698/2015 год. по описа на Административен съд гр. Бургас

 

Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: