Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1825

Бургас, 19.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, първи състав, на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Панайот Генков

 

при секретаря Кристина Линова като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 697 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С.П.А., ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.И., с адрес за призоваване и размяна на книжа в гр. София, ж.к. „Сердика“, ул. „Рила“ № 10, ет. 7, ап. 6 против Заповед № 3282з-497 от 12.02.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи (МВР), в частта с която жалбоподателя, заемащ длъжност старши полицай на ГКПП – Малко Търново от Гранично полицейско управление – Малко Търново при РДГП – Елхово на основание чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е временно отстранен от длъжност.

От съда се иска отмяна на административния акт като немотивиран и издаден в несъответствие с целта на закона. Претендират се съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изпраща представител. Депозира становище.

Ответникът - Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР не изпраща представител. Депозира становище, с което иска постановяване на решение съобразно решението на Конституционно дело № 4/2017 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР, въз основа на която е била издадена обжалваната заповед. Направено е искане за редуциране на направените от жалбоподателя разноски за един адвокат до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира следното:

С постановление от 23.01.2018 г. на следовател по досъдебно производство № 70/2016 г. по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура, пр. пр. № 696/2016 г. по описа на Специализираната прокуратура, С.П.А. е привлечен като обвиняем за това, че в периода от началото на месец декември 2016 г. до края на месец декември 2017 г., на територията на Република България, ГКПП-Малко Търново към ГПУ-Малко Търново, РДГП-Елхово, е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, заедно с други лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 301, ал.1 от НК, като групата е създадена с користна цел да извлича противозаконно облаги от получаваните като подкуп парични суми – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс.

Във връзка с привличането на служителя като обвиняем по образуваното досъдебното производство, на 7.02.2018 г. директорът на РДГП-Елхово е отправил предложение до директора на ГД „Гранична полиция“ за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. С предложението е обоснована и необходимост от временно отстраняване на служителя от длъжност по време на дисциплинарното производство по причина, че служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина.

На 12.02.2018 г. директорът на ГД „Гранична полиция“ е издал заповед № 3282з-497/12.02.2018 г., с която на основание чл. 207, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 12, чл. 214, ал. 2 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР е образувал дисциплинарно производство срещу младши инспектор С.П.А., отстранил е от длъжност държавния служител и в тази връзка разпоредил да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта, определил е дисциплинарно-разследващ орган и дал указния за хода на дисциплинарното производство.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.02.2018 г., видно от попълнената разписка към нея. С жалба подадена на 28.02.2018 г. чрез административния орган до съда С.П.А. е оспорил заповедта в частта по т. ІІ от разпоредителната й част, с която е отстранен временно от длъжност на основание чл. 214, ал. 2 от ЗМВР.

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК предвид разпоредбата на чл. 211 от ЗМВР, от легитимирано лице в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Заповед № 3282з-497/12.02.2018 г. е издадена от компетентен орган по чл. 159, ал. 1, във връзка с чл. 37 от ЗМВР, и отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването й.

Заповедта в оспорената част е материално незаконосъобразна.

Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР, при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, съответният орган по чл. 158 и 159 го отстранява временно от длъжност.

С решение № 10 от 29.05.2018 г. по конституционно дело № 4 от 2017 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР като прие, че същата влиза в противоречие с конституционните разпоредби, които гарантират и защитават правото на труд, на избор на професия, на обществено осигуряване, противостои на сигурността и достойнството на държавния служител. С отпадане действието на обявената за противоконституционна норма на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР отпада и основанието за отстраняване от длъжност, мотивирало издаването на заповедта за отстраняване на С.А. от длъжност, съответно, възниква правото на отстранения от длъжност държавен служител да бъде възстановен на заеманата преди длъжност, а за съответния орган - задължението да възстанови жалбоподателя на заеманата преди отстраняването длъжност.

Съобразно чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията на Република България решението на Конституционния съд има действие занапред, но доколкото заповедта не е влязла в сила, то на основание чл. 142, ал. 2 от АПК съдът е длъжен да отчете решението на КС при преценката на материалната законосъобразност. Или налице е хипотезата на отпаднало основание за издаване заповед № 3282з-497/12.02.2018 г. на директора на ГД „Гранична полиция“ в частта за временно отстраняване на държавния служител от длъжност и предвид факта, че заповедта не е влязла в сила следва да бъде отметена в оспорената част като незаконосъобразна.

При този изхода на спора и предвид своевременно направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноските по делото, съдът намира, че на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция общо в размер на 410 лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство и 400 лева адвокатско възнаграждение, редуцирано на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, предвид направеното от ответника възражение за прекомерност, до минимално определения размер по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 3282з-497 от 12.02.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи (МВР), в частта с която С.П.а., заемащ длъжност старши полицай на ГКПП – Малко Търново от Гранично полицейско управление – Малко Търново при РДГП – Елхово на основание чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е временно отстранен от длъжност.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР да заплати на С.П.А., ЕГН ********** *** съдебно-деловодни разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

           

 

                                                                                                СЪДИЯ: