Р Е Ш Е Н И Е  № 525

 

Град Бургас, 19.03.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 696 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.111, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано e по жалба на П.В.Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Дебелт-1“, затвора Бургас, против заповед № 324 от 8.03.2018г. на началника на затвора Бургас, с която на лишения от свобода е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“ на основание чл.101, т.7, във връзка с чл.102, ал.2, предложение второ от ЗИНЗС.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправомерна и моли за уважаване на жалбата му от съда. В съдебно заседание се явява лично. Твърди, че наложеното му наказание е твърде сурово и моли да му бъде наложено по-леко.

Ответникът – началникът на затвора Бургас, представя административната преписка по оспорването. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния  закон. Ангажира доказателства.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.01.2018г. в 14:00 часа, при извършено претърсване на спално помещение № 207 и личен обиск на настанените в него лишени от свобода са открити два броя мобилни телефони със СИМ карта и зарядно устройство, за които е установено, че са собственост на П.В.Р. и се ползват от него. Р. е дал обяснения по случая, в които потвърждава, че намерените вещи са негова собственост и се ползват от него. Вещите са иззети с протокол бл. № 000940 и 000941. За извършената проверка е съставена докладна записка № 310/23.01.2018г. от инспектор – ИСДВР за втора група. Установено е, че подсъдимият Р. многократно е наказван дисциплинарно за притежание и ползване на мобилни телефони, за което са издадени от ответника седем заповеди за налагане на дисциплинарни наказания – заповед № 230/16.06.2017г., заповед № 1268/12.10.2017г., заповед № 1307/19.10.2017г., заповед № 322/08.03.2018г. При всяко установено нарушение същият заявява, че ще продължава да прави опити да се снабдява с мобилни устройства. Заключено е, че извършеното от Р. е дисциплинарно нарушение на чл.97, т.3 от ЗИНЗС и чл.100, ал.2, т.5, вр. чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, поради което е направено предложение до началника на затвора за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок до 10 денонощия“, на основание чл.101, ал.7 от ЗИНС, като се отчита здравословното му състояние, с цел да се поправи и превъзпита към спазване на нормативната уредба, регламентираща поведението в местата за лишаване от свобода, както и да се въздейства предупредително към него и към другите лица, настанени в местата за лишаване от свобода.

Извършеното нарушение на чл.96, т.3, чл.97, т.1 и т.3 от ЗИНЗС, във вр. с чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС и факта, че до момента лишеният от свобода е наказван многократно за подобно нарушение са мотивирали началника на затвора Бургас да издаде оспорената пред съда заповед № 324/08.03.2018г., с която наложил на лишения от свобода П.В.Р. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“, на основание чл.101, т.7, във връзка с чл.102, ал.2, предложение второ от ЗИНЗС. Преди издаване на заповедта Р. е изслушана от началника на затвора Бургас, за което е съставен протокол за изслушване от 8.03.2018г. Заповед № 324/08.03.2018г. е връчено лично на Р. на 9.03.2018г. и обжалвана от него пред съда, чрез административния орган, с жалба от същата дата.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законоустановения срок по чл.110, ал.1 от ЗИНЗС, пред компетентния да я разгледа административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от оправомощено за това съгласно чл.104, ал.1, във вр. с чл.15, ал.2 от ЗИНЗС, и заповед № 156/02.03.2018г. длъжностно лице, в границите на неговата териториална и материална компетентност и е в предвидената от закона писмена форма. Съдържа всички задължителни реквизити.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е изслушан преди налагане на наказанието, съобразно изискванията на чл.105, ал.1 ЗИНЗС, за което е съставен протокол и извършена проверка по случая. Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. Дисциплинарнонаказващият орган е преценил всички обстоятелства относно поведението на лишения от свобода, здравословното му състояние и е отчел всички наложени до момента дисциплинарни наказания на лицето в съответствие с изискването на чл.102, ал.1 от ЗИНЗС относно преценката за характера и тежестта на нарушението.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. Съгласно чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, а според чл.97, т.1 и 3 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети, притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях.

С оглед установените по делото релевантни факти съдът приема, че лишеният от свобода Р. е нарушил предвидената в чл.97, т.1 и 3 от ЗИНЗС забрана да не внася и държи при себе си неразрешени предмети и да не притежава, ползва и държи при себе си мобилен телефон. По този начин не е изпълнил задълженията си по закона и е извършил дисциплинарно нарушение, което съгласно чл.102, ал.2 от ЗИНЗС се наказва с налагане на дисциплинарно наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Извършването на дисциплинарното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Не се отрича от жалбоподателя.

При определяне на срока за налагане на наказанието дисциплинарно-наказващият орган се е съобразил с характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, предишни налагани дисциплинарни наказания за извършени системни нарушения за притежание на мобилни телефони и е определил десетдневен срок за изтърпяване на наказанието, което в случая се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението.

По изложените мотиви съдът намира жалба за неоснователна. Оспорената заповед следва да бъде потвърдена като законосъобразна.

Съдът констатира, че по делото не е внесена дължимата държавна такса за образуваното производство, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд-Бургас.

Воден от горното и на основание чл.111, ал.6, т.1, във връзка с чл.111, ал.5 от ЗИНЗС, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА заповед № 324 от 8.03.2018г. на началника на затвора Бургас, с която на лишения от свобода П.В.Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Дебелт-1“, затвора Бургас, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“.

ОСЪЖДА П.В.Р., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ „Дебелт-1“, затвора Бургас, да заплати държавна такса в размер на 10 лв. (десет лева) по сметка на Административен съд-Бургас.

Решението е окончателно.

 

 

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: