О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Град Бургас,  27.04.2012г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV-ти административен състав, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и дванадесета година, в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

               2. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 695 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.2 от ЗАНН.

Образувано e по частна жалба на Р.Д.П., ЕГН **********,***, подадена чрез процесуален представител, против определение от 21.02.2012г., постановено по н.а.х.д. № 44/2012г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на Р.Д.П. против наказателно постановление № 1867/06.12.2002г., издадено от Началник РЗ „Полиция” към РДВР – гр. Бургас.

Частният жалбоподател изразява несъгласие с постановеното от районния съд определение за прекратяване на съдебното производство, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Намира за неправилен извода на районния съд за връчване на наказателно постановление № 1867/2002г. на дата 18.02.2003г., като е приел този факт от извлечението от актовата книга на РУП – гр. Несебър и поради невъзможност за установяване по друг начин. За опровергаване на твърдението на Началника на РУП – гр. Несебър, че преписката по издаване на наказателното постановление е бракувана, поради което не може да бъде предоставена, прилага към частната жалба поискано от същия орган и получено от частния жалбоподател заверено копие на наказателно постановление № 1867/2002г. Сочи, че в наказателното постановление липсват данни за връчването му в частта „разписка” по реда на чл. 58, ал. 1 или ал. 2 от ЗАНН и твърди, че процесното наказателно постановление не е влязло в законна сила, тъй като не е връчено, съответно не е изтекъл законният 7-дневен срок за обжалването му.

Искането от съда е да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение за прекратяване на образуваното пред Районен съд – гр. Несебър производство и върне делото за разглеждане по същество от първата съдебна инстанция.

Ответникът не представя отговор по частната жалба.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба по наведените в нея основания, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна.

Пред Районен съд – гр. Несебър е обжалвано наказателно постановление № 1867/06.12.2002г., издадено от Началник РЗ „Полиция” към РДВР – гр. Бургас, с което на Р.П. за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закон за движение по пътищата на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева и са отнети 10 контролни точки.

За да постанови оспореното определение, районният съд е приел, че жалбата против наказателното постановление е процесуално недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния седмодневен срок, установен в чл.59, ал.2 от ЗАНН. Достигнал е до този извод въз основа на дадената в придружителното писмо на РУП – гр. Несебър информация, че копие от преписката не може да бъде предоставена поради изтичане срока на съхранението и бракуването й, както и на изискано от него извлечение от актовата книга, водена от административнонаказващия орган, съгласно която процесното наказателно постановление е връчено на Р.П. на 18.02.2003г. От същата книга се установява, че наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 1867 от 24.10.2002г. Наред с това съдът е приел, че липсата на издаденото на жалбоподателя наказателно постановление и АУАН – унищожени поради изтеклия срок за съхранение на административнонаказателната преписка, поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност върху наказателното постановление. Изложил е и съображения досежно възраженията в жалбата, че изпълнението на наказанието е погасено по давност, като е приел, че това възражение не сочи на правен интерес от обжалване на наказателното постановление, тъй като е въпрос, свързан с изпълнение на наказанието, респ. касае евентуално бъдещо образуване на изпълнително производство.

Обжалваното определение е неправилно.

Представените с частната жалба писмени доказателства – заверен препис на НП № 1867/06.12.2002г. и писмо рег. № М-233/30.03.2011г. на началника на РУП – гр.Несебър до Р.П., опровергават изводът на съда, че валидната дата на връчване на наказателното постановление е 18.02.2003г. В представеното на районния съд от административнонаказващия орган извлечение на актова книга за издадени и връчени наказателни постановления по Закона за движение по пътищата съществува единствено отбелязване на тази датата, като дата на връчване на процесното наказателно постановление. Не е посочен начина на връчване и получателя, нито са удостоверени тези обстоятелства от длъжностно лице от състава на административнонаказващия орган. Съпоставена с представеното по делото в заверен препис от същия орган НП № 1867/06.12.2002г., в което разписката за връчването му не е оформена с датата и подпис на получател, същата не може да послужи като годно доказателство в процеса за доказване на твърдяните от ответника факти – бракуване на издаденото на жалбоподателя наказателно постановление и надлежното му връчване на 18.02.2003г. Обстоятелството, че жалбата по чл.59 от ЗАНН е просрочена следва да се докаже от ответника, а не от жалбоподателя, върху който не тежи доказателствената тежест да доказва отрицателни факти.

Изложените от районния съд мотиви относно възражението в жалбата за изтекла погасителна давност, не касаят допустимостта на жалбата, а законосъобразността на издаденото наказателно постановление и следва да бъдат разгледани в едно допустимо производство по обжалването му.

По изложените съображения съдът намира за неправилен изводът на районния съд, че преклузивният срок за обжалване на наказателно постановление № 1867/06.12.2002г., издадено от Началник РЗ „Полиция” към РДВР – гр. Бургас на Р.Д.П., е изтекъл, поради което е оставил жалбата без разглеждане, като недопустима, и е прекратил производството. Определението следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за разглеждане на жалбата по същество.

Воден от горното и на основание чл.235, ал.1 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV– ти административен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение от 21.02.2012г., постановено по н.а.х.д. № 44/2012г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на Р.Д.П. против наказателно постановление № 1867/06.12.2002г., издадено от Началник РЗ „Полиция” към РДВР – гр.Бургас.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на правния спор.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1./                   

 

                                           2./