Р Е Ш Е Н И Е

 

      Номер 996         Година 05.06.2015           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в публично заседание, в състав:

                                          

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  1.ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                      2.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 694 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Кмета на Община Поморие срещу решение № 21 от 20.02.2015г., постановено по н.а.х.д. № 361 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Поморие. Оспорва решението като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление и излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Счита, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото основание. Прави искане да се отмени съдебното решение и да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът – „Елт Ком” ЕООД, ***, представлявано от управителя Е. М. Т., редовно уведомен, оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Поморие е отменил наказателно постановление № 4-060/17.11.2014г. на кмета на община Поморие, с което на основание чл.233 от ЗУТ на „Елт Ком” ЕООД е наложено административно наказание „глоба“  размер на 500 лева, за нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. За да постанови решението си съдът е приел, че от обстоятелствената част на акта и наказателното постановление не става ясно защо санкционираното дружество е прието за субект на нарушението, как точно е извършило същото, нито каква е връзката му с конкретната жилищна сграда - дали е неин собственик, наемател, строител, инвеститор и т.н. На следващо място съдът е констатирал и пропуск на административнонаказващия орган да конкретизира категорията на строежа по смисъла на чл.137 от ЗУТ, което обстоятелство е от съществено значение, тъй като забраната за ползване преди въвеждане в експлоатация се отнася само до строежите, които подлежат на въвеждане в експлоатация. Отделно от това е отбелязано и обстоятелството, че неправилно на юридическото лице е наложено административно наказание „глоба“ по чл.233 от ЗУТ , която е обща санкционна разпоредба и е неприложима за конкретния случай. Установените неясноти са преценени от съда като съществени такива, довели до нарушаване правото на защита на дружеството, като липсата на изложени конкретни факти го е лишила от възможността да разбере вмененото му нарушение и да организира адекватно защитата си.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че датата 26.06.2014г. посочената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, е дата на съставяне на акта, а не дата на установяване на нарушението. Видно от свидетелските показания на актосъставителя Н. нарушението е установено на единия ден, а акта е съставен на следващия ден. Ето защо, след като акта е съставен на 26.06.2014г., то неправилно в неговите мотиви и в тези на наказателното постановление е посочено и прието, че на тази дата е установено и административното нарушение.

С разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ е забранено ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ. Правилно първоинстанционния съд е приел, че не е безспорно установено, каква е връзката на пребиваващите в проверяваната сграда лица – строителни работници с дружеството, не се установява и същото да е собственик или наемател на жилищната сграда за да бъде ангажирана неговата отговорност за нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. В касационната жалба се твърди, че от представения по делото нотариален акт за учредяване право на строеж се установява, че дружеството е строител на сградата, като същевременно се цитира и издадено разрешение за строеж, но както нотариален акт, така и разрешение за строеж липсват в административната преписка, съответно не са представени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд и пред настоящата съдебна инстанция, поради което тези твърдения са недоказани.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че за описаното нарушение приложимата санкционна норма е тази на чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ, в която е предвидено налагането на имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, което ползва строеж, без това да е разрешено по установения законов ред. След като изрично в ЗУТ е предвидено наказание за това нарушение, то общата санкционна норма на чл.233 от ЗУТ е неприложима.

На следващо място, следва да се има в предвид, че отговорността на юридическите лица за извършени административни нарушения е изключение от принципа за личната отговорност в чл.24, ал.1 от ЗАНН и е предвидена като възможност в разпоредбата на чл.83 от ЗАНН. Същата регламентира, че когато е предвидено в закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет, на юридически лица и еднолични може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл.233 от ЗУТ „За други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100 до 500 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.“, тоест в тази норма не е предвидена възможност за налагане на имуществена санкция, поради което тя е  неприложима по отношение на юридическите лица и едноличните търговци, в частност и спрямо санкционираното дружество.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решения, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 20.02.2015г., постановено по н.а.х.д. № 361 по описа за 2014г. на Районен съд гр.Поморие.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.    

           

 

 

                                                                                                   2.