Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:    876                                17.05.2017г.                          гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На четвърти май,                                           две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:       Панайот Генков

Членове:           1. Румен Йосифов

                           2. Любомир Луканов

 

Секретаря: С.Х.

Прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 693 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.А.Д., ЕГН-**********,***., против решение № 155/26.01.2017г. постановено по НАХД № 5771/2016г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 16-0346-000157/18.08.2016г. на началника на РУП-Созопол към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение и на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, като постанови друг с който отмени НП. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от редовно упълномощения адв.А., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и пледира за уважаването й. Не ангажира нови доказателства.

Ответникът по касация – началник на РУП-Созопол към ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което пледира касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - Бургас с оспореното решение № 155/26.01.2017г. по НАХД № 5771/2016г., е потвърдил № 16-0346-000157/18.08.2016г. на началника на РУП-Созопол, с което на касатора В.Д. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Касаторът Д. е санкциониран за това, че на 05.07.2016г. в гр.Созопол на ул.Пирин, посока площад Черно море, управлявал собствения си лек автомобил марка Ауди А8 с рег.№ А-8773-МТ и отказал на контролните органи да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол или упойващи вещества. Издаден му бил талон за медицинско изследване, но изпълнил предписанието на контролните органи и не дал кръв за анализ.

За да постанови оспореното решение районният съд е изложил мотиви за правилната правна квалификация на извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за санкционирането на нарушителя със съответните административни наказания, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП за извършеното нарушение. Приел е за установено въз основа показанията на св.Г. и К., че именно В.Д. е управлявал автомобила и го привел в движение назад за около 20-30 метра. По отношение показанията на св.С. и Г., които потвърждават останалите факти по административното обвинение с единствената разлика – твърдението им, че на касатора е било разпоредено да премести автомобила от полицейски служител, районният съд е посочил, че дори да е имало такова разпореждане, Д. е можел да откаже да го изпълни с обяснението, че това би било противоправно деяние от негова страна, но той не е сторил това. По тази причина след като е управлявал автомобила, за него е възникнало задължението като водач на МПС да даде проба за употреба на алкохол или наркотично вещество. Районният съд е извел извод, че липсват подозрения полицейските служители целенасочено да са подтикнали касатора да управлява МПС за да могат да му съставят АУАН, защото същите не са могли да знаят, че Д. ще откаже да се подложи на тест за употреба на алкохол или наркотично вещество.

Основните възражения на касатора са, че първоинстанционният съд е нарушил правото му защита, тъй като в съдебно заседание процесуалният му представител е оспорил връчването на талона за кръвна проба, поради което е направен извод, че е нарушена процедурата по установяване употреба на алкохол, установена в Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, обн., ДВ, бр.63 от 17.07.2001г. (Наредба № 30/2001г.), тъй като на него не му е бил даван такъв талон. Потвърждава тезата си, че е преместил автомобила по разпореждане на полицейски служители, чиято цел била да му се състави акт по ЗДвП. Твърди, че управляваният от него автомобил не е напускал полицейския паркинг и той не се е опитвал да бяга, защото всичките му документи са били в служителите на МВР. Счита, че районният съд е постановил решението си при непълнота на доказателствата, като не е установил дали той е управлявал автомобила, каква е причината за да го премести и бил ли е връчен талон за медицинска изследване. Не е съгласен с това, че първата съдебна инстанция е обосновала решението си на една част от доказателствата, а е пренебрегнала без да даде оценка на друга част.

Решението на Районен съд - Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, районният съд пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която следва да се възприеме и от настоящия съдебен състав.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000лв.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 05.07.2016г., в около 11:30 часа, в гр.Созопол касаторът В.Д. бил повикан от свидетелите С. и Г. във връзка с извършвана им полицейска проверка в сградата на РУП-Созопол, за да донесе свидетелство за регистрация на лекия автомобил Ауди А8 с рег.№ А-8773-МТ, с което удостовери собствеността върху него. Той отишъл пред полицейското управление в около 12:00 часа и предал свидетелството за регистрация на св.С., който от своя страна му дал ключовете на автомобила. Д. се качил на шофьорското място, стартирал двигателя и започнал движение на заден ход по ул.Пирин към ул.Републиканска. В този момент от РУП-Созопол излезли св.Г. и негов колега, догонили Д. и му разпоредили да се върне обратно с автомобила, защото проверката на същия още не била приключила и следвало да се попълнят необходимите документи. В.Д. се върнал и бил поканен да влезе в управлението, където полицейският служител св.Т.С. го поканил да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества. Д. отказал да му бъде извършена такава проверка. Св.С. на място съставил АУАН и издал талон за медицинско изследване (на л.6 от делото на районния съд). Актът и талонът били връчен лично на Д. и той се е подписал в тях, като в АУАН е вписал собственоръчно възражение, че не е управлявал автомобила, а той бил паркиран на паркинга на РУП-Созопол.

Като свидетели пред районния съд са разпитани актосъставителят Т.С., пред когото нарушителят е направил отказа да бъде изпробван с техническо средство и свидетелите по акта Г. и К. – двамата полицейски служители, които са видели нарушителят Д. да управлява автомобила. Показанията на тези трима свидетели кореспондират с отразеното в акта, нямат вътрешни противоречия, както по между си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което обосновават доказване извършването на нарушението от страна на В.Д.. Районният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелите доведени за разпит от жалбоподателя, заради заявеното от самите свидетели, че са в приятелски отношения с Д.. При така изложените обстоятелства настоящият съдебен състав намира изводите на районния съд за правилни и съответни на материалния закон.

Както пред първоинстанционния съд, така и в настоящото производство санкционираното лице възразява, че при проверката не му е бил издаван талон за медицинско изследване, но както вече се посочи, такъв талон му е бил издаден, той отговоря на изискванията на Наредба № 30/2001г. и в него има положен подпис на нарушителя, който не е бил надлежно оспорен пред районния съд, въпреки направеното твърдения за обратното в касационната жалба. Ето защо настоящият касационен състав намира тези възражения за неоснователни.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 155/26.01.2017г. постановено по НАХД № 5771/2016г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                           2.