Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        1028                                   11.06.2015 година                              гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, шестнадесети състав, на четвърти юни, две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                   2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдията Колева касационно административно наказателно дело № 693 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

          Образувано е по касационна жалба на И.Д. Е. с ЕГН **********,*** против решение №62 от 11.03.2015г., постановено по НАХД №742/2014г. по описа на районен съд Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 14-0304-001878 от 07.08.2014 г., издадено от Началника на РУП – Несебър към ОДМВР – Бургас, с което на основание чл. 174, ал. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП са й наложени наказания "глоба" в размер на 800 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 7 месеца, както и на жалбоподателката са били отнети 10 контролни точки. Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, издадено в нарушение на закона и при липса на мотиви. Моли административния съд да го отмени изцяло и да постанови ново, с което да отмени наказателното постановление.

          Ответникът по касационната жалба, Районно управление на полицията Несебър, към ОДМВР, Бургас, не взема становище по жалбата.

          Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Бургас дава заключение, че е жалбата е неоснователна.

          След като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите на страните, Административен съд Бургас, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

          Несебърският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Илияnа Д. ***4-0304-001878 от 07.08.2014 г., издадено от Началника на РУП – Несебър към ОДМВР – Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП са й наложени наказания "глоба" в размер на 800 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 7 месеца, както и на жалбоподателката са били отнети 10 контролни точки.

          Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 588719/31.07.2014 г., описан в НП № 14-0304-001878 от 07.08.2014, съставен от О. И. - младши автоконтрольор към РУП Несебър. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: на 31.07.2014 г. около 03:05 часа в к.к. Слънчев бряг на главна алея срещу хотел "Авеню" посока гр. Свети Влас жалбоподателката управлявала лек автомобил с марка "Ровър 214", рег. № Е4357КК. При извършена от Орхан Ибрям проверка на водачката с техническо средство "Дрегер" 7410+ № 0106 се установило, че жалбоподателката е управлявала пътно превозно средство с концентрация на алкохол 1.06 промила. Ибрям издал на жалбоподателката талон за медицинско изследване, но същата отказала да получи талона. Актът е връчен на нарушителя и подписан от него, като е вписал лично.

          Процесните административни наказания са наложени при описаната фактическа обстановка. Прието е от административно-наказващия орган, че са извършени нарушенията управление на МПС под въздействие на алкохол, което е квалифицирано като такива по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на това са определени и наложени административните наказания на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП.

          В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства. Разпитан е актосъставителят на АУАН. Съдът е приел, че доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което ги е кредитирал изцяло.

          С обжалваното решение, Несебърският  районен съд е потвърдил наказателното постановление. При постановяване на този резултат е приел, че от събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, а именно 1.06 промила, установено с техническо средство "Дрегер" 7410+ № 0106. Прието е още, че не са налице процесуални нарушения от страна на административно наказващите органи, както иче е налице изискуемата компетентност по чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

          При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Обжалваното решение е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Постановеното решение е правилно.

          Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от районния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Така, при извършената касационна проверка на обжалваното решение настоящия съдебен състав счита, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му.

          На първо место следва да се посочи, че в АУАН достатъчно ясно е описано мястото на извършване на административното нарушение - “кк Слънчев бряг, главна алея, срещу хотел Авеню посока Св. Влас”. С оглед характера на извършеното нарушение по-конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението не е необходимо, а и така описано то е достатъчно конкретно. Неоснователни са твърденията в жалбата, че начина, по който е описано мястото на извършване на нарушението в АУАН е нарушило правото й на защита. В тази връзка не са изложени никакви доводи, как конкретно е станало това.

          Неоснователни са и доводите в жалбата, че не е посочено дали концентрацията на алкохол, а именно 1,06 промила, установено с техническо средство Дрегер 7410+ №0106 е в издишания въздух или в кръвта, както  и  че не е установено, че техническото средство Дрегер Алкотест 7410+ №0106 е същото като записаното в НП Дрегер №0106. Описанието на използваното техническо средство, направено в НП е достатъчно, за да бъде индивидуализирано то, марката и най-вече номерът му съвпадат с тези на описаното в АУАН.

          Съгласно нормата на чл5, ал.3, т.1 от ЗДвП  на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, а съгласно чл.174, ал.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Следователно измереното съдържание на алкохол, независимо дали, чрез измерването му в издишания въздух или с кръвна проба, винаги е измерено в кръвта.

          Жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства относно твърдението, че не е отказала да получи талон за медицинско изследване. От събраните доказателства - талонът за медицинско изследване и показанията на разпитания свидетел се установява  обратното.

           В АУАН ясно е формулирано извършеното нарушение и правилно е посочена нарушената разпоредба от ЗДвП. Не се установява в акта за установяване на административно нарушение да липсват изискуеми реквизити и по никакъв начин не е било ограничено правото на наказаното лице да разбере същността на вмененото му нарушение.

          Доводите, че следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното представлява маловажен случай са изложени и пред районния съд, който подробно ги е обсъдил в обжалваното решение. Изводите в тази насока напълно се споделят от настоящия касационен състав. Правилно е съобразено наложеното наказание със степента на обществената опасност и тежестта на извършеното нарушение, като е извършена преценка на стойността на концентрацията на алкохол в издишаният от касатора въздух, и са определени в предвидения в санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, размер.

          С оглед на изложено касационната инстанция намира жалбата на И.Д. Ернина за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Несебърския районен съд е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

          Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.І/първо/, във вр. с чл. 221, ал. 1 от АПК, Административният съд

 

РЕШИ:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 11.03.2015  г., постановено по НАХД № 742/2014 г.. по описа на районен съд - Несебър.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                       2