Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

  1078    /31.05.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар Сийка Хардалова и прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 692/2018 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.И.П. с ЕГН **********, чрез адвокат И.И. ***, против решение № 85/18.01.2018 година по н.а.х.д. № 5801/2017 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 4822/30.10.2017 година, издадено от главен инспектор „Мониторинг“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна инфраструктура” (НП).

С НП, на Н.П., за нарушение на чл. 26 ал. 2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП) във връзка с чл. 37 ал.1 т.3 от Наредба № 11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредбата), на основание чл. 53 ал. 1  т.2 от ЗП, е наложена глоба в размер на 1 000 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и на издаденото НП. Поддържа се, че съдът не се е съобразил с доказателствата, представени от жалбоподателя, а това е довело до неправилно установяване на фактическата обстановка по спора. Твърди се, че технически е невъзможно общата тежест на влекача, ремаркето и товара върху него (багер)  да е тази, установена от проверяващите служители на АПИ, защото отделното тегло на трите компонента от композицията е с близо десет тона по – малко. Изтъква се, че правната квалификация на нарушението е неточна. Заявява се, че в НП не са изложени каквито и да е мотиви относно размера на определената глоба, а с това са нарушени правата на наказания. Предвид липсата на настъпили вредни последици, касаторът счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, а РС неоснователно не се е съобразил с доводите в тази насока.

Иска се отмяна на решението на РС и на НП.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Прокурорът поддържа, че жалбата е основателна.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

По спора се установява следното.

З.З. е санкциониран за това, че на 04.10.2017 година, 12:18 часа, на път II-99, км 6, разклон Росенец в посока Бургас - Созопол, като водач на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № А *** МХ и три оси, и полуремарке с рег. № А *** ЕЕ с пет оси (състав с общо осем оси), осъществява движение на извънгабаритно пътно превозно средство (ППС), по смисъла на §1 т.1 от Допълнителните разпоредби от Наредбата.  Измерената дължина на ППС е 18,50 метра, при допустима максимална дължина 16,50 метра. Измерената широчина на ППС е 3,20 метра, при допустима максимална широчина 2,55 метра. Отделно е констатирано, че натоварването на незадвижващата (четвърта) ос на полуремаркето е 11,195 т при максимално допустимо натоварване 10,000 тона, а при измерено разстояние между осите 1,35 м сумата от натоварването на ос на двойната ос на МПС (втора и трета на ППС) е 19,030 тона при максимално допустимо натоварване 19,000 тона.

 Измерването е извършено с техническо средство ролетка Р05 и Р50, както и електронна везна DFW-KR № 118829.

РС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидените от закона срокове. Счел е за доказано извършеното нарушение. Затова е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

РС е изяснил фактическата обстановка по спора, като е проверил изводите на наказващия орган чрез доказателствено средство, допустимо в процеса – разпит на свидетелите Г.С. (актосъставител) и М. И. (служител на дружеството – собственик на ППС). Съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Установил е, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с нормата, по която е наложено наказанието. Обсъдил е неприложимостта на нормата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.

Настоящият касационен състав приема възраженията, изложени в касационната жалба за неоснователни.

Според чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

В случая, наказващият орган е установил, че ППС, управлявано от Н.П., е извънгабаритно, а той – като физическо лице, водач на автомобила – е нарушил забраната за движение без специално разрешително, при надвишаване на максимално допустимите габарити на ППС, поради което правилно РС е приел, че е налице извършено нарушение.

На основание чл.26 ал.1 във връзка с чл. 38 ал.1 от ЗИ, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на ДАМТН. Измервателните уреди, с които е извършено измерването на ППС, попадат в обхвата на „средство за измерване“ , чиято легална дефиниция е дадена от законодателя с § 1, т. 27 от ДР на ЗИ (техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства). Посочените уреди подлежат на последваща проверка, удостоверена със съответния знак, съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на агенцията (чл. 43 ал. 4 от ЗИ). По делото пред РС са представени свидетелство за калибриране № 839А – Д – 15 от 17.09.2015 година и свидетелство за калибриране № 840А – Д – 15 от 17.09.2015 година, с които е удостоверено извършването на метрологичен контрол върху средствата за измерване, използвани при контролната проверка на водача. Отделно е представен и паспорт на електронната везна с удостоверяване, че е извършена надлежна проверка, удостоверяваща нейната годност (лист 44, 46 и 45 от н.а.х.д. № 5801/2016 година). От цитираните доказателства РС е направил обоснован извод за достоверност на извършените измервания на транспортното средство и товара -  при проверката от служителя на АПИ.

При проверката е установено, че повереното ППС – композиция от влекач, полуремарке и товар (багер) – е било по – тежко от допустимото и с размери, надхвърлящи обичайните габарити, при които движението може да бъде извършвано, без да е необходимо издаването на специално разрешение.

Представените доказателства в производството пред РС - за тежестта на ППС и товара, с които е обоснован довода за невъзможност при проверката те да са тежали общо 72 440 кг, основателно не са кредитирани. По делото не са събрани доказателства, че П. е превозвал с влекача и полуремаркето именно този модел багер с характеристиките, посочени от него.

Правната квалификация на нарушението е коректна. Водачът е нарушил именно чл. 26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП и е наказан в съответствие с разпоредбата на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. Нормата на чл. 177 ал.3 от ЗДвП, на която се позовава жалбоподателя, регулира защитата на друг вид обществени отношения – безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на определени параметри в размерите на транспортните средства, движещи се без специално разрешение. Нарушената разпоредба на чл. 26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП урежда обществени отношения, свързани със ползването, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на пътната инфраструктура в Република България. В този смисъл, при определяне на текста от закона, приложим към конкретното деяние, в административнонаказателното производство не е било допуснато нарушение, неотчетено от РС при постановяване на решението му.

Неоснователно е и възражението, че липсата на мотиви за размера на наложеното наказание обуславя отмяната на НП, защото правото на защита на нарушителя е било засегнато. Наказание е на минимума, предвиден в закона, а неизлагането на мотиви защо наказващият орган е избрал именно този размер не засяга по никакъв начин правата на дееца, предвид нормата на чл. 27 ал.5 от ЗАНН.

В решението на РС са изложени мотиви за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН по отношение на конкретното деяние, които се споделят от настоящия съдебен състав. 

Решението на РС следва да се остави в сила.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85/18.01.2018 година по н.а.х.д. № 5801/2017 година на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: