Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №     1165               /30.06.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                            ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 691/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Диона 23” ЕООД, ЕИК 201180165, със седалище и адрес на управление гр.Созопол, ул.”Рибарска” №19, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Н.А., е оспорил решение № 346/28.02.2014г. постановено по АНД № 5229/2013г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-02024145/16.10.2013г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция на труда” Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ на основание чл.414, ал.3 от същия кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., като съдът с оспореното решение е изменил размера на наложеното наказание на 1 500 лв. Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Неоснователно е възражението на касатора, според което поради посочването на две разпоредби от КТ – чл.1, ал.2 от КТ и чл. 62, ал.1 от КТ, не става ясно за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността му.

Както в акта, така и в наказателното постановление констатираните факти и обстоятелства са точно и ясно описани и от тях несъмнено се установява, че на касатора е ангажирана административнонаказателната отговорност за това, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Т. С. С.. Задължението престирането на работна сила да се оформя винаги като трудово правоотношение произтича именно от тези две посочени от наказващия орган разпоредби. Нарушението обаче е само едно и то се състои в това, че касаторът като работодател има отношения с посоченото лице, които се изразяват в престиране на работна сила, а те, според чл.1, ал.2 винаги се уреждат като трудови правоотношения, а според чл. 62, ал.1 от КТ, трудовия договор следва да бъде сключен в писмена форма, т.е. правоотношението може да бъде доказано само по този начин. В процесния случай такъв договор към датата, на която е извършена проверката липсва.

При извършената проверка лицето Т. С. собственоръчно е попълнила справка на основание чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, в която справка сама е посочила, че работи в „Диона 23” ЕООД от 16.07.2013г. Посочила е местоработата си бирария „Диона”, сама е посочила длъжността си помощник в кухня, работното време – от 12ч. до 20ч., почивката от 14 до 16ч., посочила е, че няма почивни дни и към датата на извършване на проверката – 23.07.2013г. все още не знае какво е трудовото й възнаграждение. В справката се съдържа изричен въпрос „Имате ли сключен писмен трудов договор?”, на който лицето С. е зачеркнала отговора „Не”. Същевременно справката е попълнена грамотно, от което следва да се направи извод, че лицето, което я е попълнило е било в състояние да разбере какъв е въпроса, който се съдържа в самата справка и информирано да я попълни.

Този факт на попълване на справката от самото лице във всичките й детайли сам по себе си доказва, че отношенията между касатора и това лице са именно отношения, свързани с престиране на работна сила, които в противоречие с КТ не са оформени надлежно като трудови. Правилно районния съд не е кредитирал показанията на свидетеля И., тъй като лицето С. сама е отразила в справката, че е започнала работа на 16.07.2013г., което съпоставено с представената по делото молба попълнена от същото лице, подадена до касатора за постъпване на работа от 15.07.2013г. и факта, че по време на проверката това лице е била в работно облекло (престилка) и се е намирала в участъка от помещения от бирарията, които отговарят по предназначение на трудовата й функция „помощник кухня” - независимо дали става въпрос за кухнята, както е според наказващия орган или намиращото се в съседство складово помещение, както е според показанията на свидетеля И.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 346/28.02.2014г. постановено по АНД № 5229/2013г. по описа на Районен съд - Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: