Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    542     /22.03.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                            ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Г.С., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 68/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт С. Н., е оспорил решение № 156/10.11.2017г., постановено по АНД 462/2017г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отменено наказателно постановление № 02-001094/11.09.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас. С наказателното постановление е наложена глоба в размер на 1 500 лв. на земеделски производител Т.А.А., в качеството й на работодател, за нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ. Касаторът твърди, че решението на Районен съд Айтос е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда” Бургас наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация Т.А.А. лично и чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба и пледира за отхвърлянето й като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Ответникът по касация е наказан за това, че в качеството на работодател на 22.06.2017г. не е уредила като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключила трудов договор в писмена форма с лицето С. М. А., която на същата дата, около 11.30ч. е полагала труд като селскостопански работник – бере череши в черешова градина около 21 дка, находяща се в землището на с.Поляново, община Айтос, стопанисвана от земеделския производител Т.А..

Съдът, с обжалваното решение, е отменил наказателното постановление, като е приел, че нарушението не е доказано.

По делото е установено, че при проверката, извършена на 22.06.2017г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, действително е установено, че група лица берат череши в черешовата градина, стопанисвана от наказаното лице. На място обаче проверяващите органи не са установили кои са тези лица, въпреки че по сведение на самите проверяващи с тях е имало полиция. Имената на лицата, по отношение на които административнонаказващия орган е приел, че са полагали труд, без да имат сключен трудов договор, са взети от списък наречен „декларация” съставен от Т. А.след датата на проверката.

По делото е разпитана като свидетел С. А., която е заявила, че към датата на проверката не е била в черешовата градина и е посочила, че работи на постоянен трудов договор на друго място. Административнонаказващият орган не е събрал достатъчно доказателства, които да опровергаят изложеното в показанията на свидетелката.

Изводите на районния съд са правилни по отношение на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Т. А. - не са събрани доказателства. Наказващият орган е приел, че земеделският производител няма сключен договор с лицата, чиито списък сама е посочил на органа в хода на проверката и не е събрал никакви други доказателства, които да подкрепят това твърдение, а именно, че точно тези лица са се намирали на 22.06.2017г. в градината, където е извършена проверката. В частност няма доказателства, че едно от лицата, за което е съставено процесното наказателно постановление, се е намирало по същото време, на същото място, където се сочи, че е извършено нарушението. В действителност проверяващите не са могли да констатират кои лица се намират в района на проверката във въпросната черешова градина, тъй като самият земеделски производител Т.А., отклонявайки с лъжливо обяснение, че друг е собственик на градината, е осуетила извършването на проверката, с което е осъществила друг състав на административно нарушение – чл.415, ал.2 КТ, по който наказващият орган е следвало да квалифицира деянието.

Проверяващите служители на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас не са установили кои са лицата, които се намират в градината и в частност не са доказали, че С. А. на същата дата и място е полагала труд без сключен трудов договор, за това, с оглед събраните доказателства, правилно съдът е приел, че процесното нарушение, за което е ангажирана отговорността на Т. А., не е доказано, а доказването е в тежест на административнонаказващия орган.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156/10.11.2017г. постановено по АНД 462/2017г. по описа на Районен съд Айтос.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: