Р Е Ш Е Н И Е

 

          869                                  11.05.2016г.                                    гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

          ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                               2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  М.В.

прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КНАХ дело № 689 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от А.А.С., ЕГН **********,***, против Решение № 11 от 12.02.2016г., постановено по НАХД № 424 по описа на Районен съд – Поморие за 2015г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-259/24.09.2015г. на директора на ОД на МВР- Бургас, с което на А.А.С., за нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД е наложено адм. наказание глоба в размер на 2000 лв.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на отмененото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено при допускане на съществени процесуални нарушения и при непълнота при събиране и ценене на доказателствата.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Ц..

Ответникът по касацията – ОД на МВР Бургас, редовно и своевременно уведомен, се представлява от юриск. В., която оспорва жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Санкцията е наложена за това, че на 24.07.2015г., около 22.30 часа в с. Гълъбец, касаторът като упълномощено лице е допуснала в управлявания от нея обект кафе-аператив „Синди“ на фирма „Сияна 2000“ ЕООД, в нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – непълнолетния А.С.Д. – 14 г., без да е придружен от родител, настойник или придружител. За констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № НП 11-259/10.08.2015г. въз основа на който е издадено и обжалваното пред РС - Поморие процесно наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта.

За да постанови решението си районният съд е приел, че безспорно е доказано извършеното от страна на жалбоподателя нарушение по чл.45, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според съда правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, като е наложено административно наказание в предвидения в закона минимален размер.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на първата инстанция досежно липсата на съществени процесуални нарушения, допуснати в административнонаказателното производство.

Съдът констатира, че обжалваното НП е издадено при съществени процесуални нарушения. Видно е, че с НП касатора е наказан за това, че виновно е нарушил чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, поради което е санкциониран на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД.  Според НП нарушението, за което А.С. е наказана се е изразило в това, че „като управител на търговския обект /кафе-аперитив „Синди“ на фирма „Сияна 2000“ ЕООД/, който е управляван от нея, е допуснала непълнолетно лице след 22 часа без да е придружен от родител или друго дееспособно лице за техен придружител. Според НП, посредством така описаното деяние касаторът виновно е нарушил чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.  Видно от разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗД: „Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е навършило 14г., но не е навършило 18-годишна възраст. Чл.8, ал.4 от своя страна гласи: „Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.  От изложеното е видно, че ал.3 и ал.4 на чл.8 от ЗЗД съдържат задължения за родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за детето. Следователно, доколкото касаторът не е визиран в НП в такова качество /а като управител на заведението/, същият не е субект на задължения по тези текстове, респ. не би могъл да е нарушил същите. Чл.45, ал.2 от ЗЗД, на основание на който е санкциониран касатора, гласи следното: ”Който допусне от 22.00ч. до 06.00ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл.8, ал.3 и ал. 4 се наказва …” Смисълът на посочената разпоредба е управляващият обекта да е допуснал  детето в него, въпреки че родителят, респ. попечителят или др. лице полагащо грижи за детето не е изпълнил задължените си да го придружи, съответно да му осигури пълнолетен придружител.  Т.е. от обективна страна нарушението по чл.45, ал.2 от ЗЗД изисква да е налице неизпълнение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, но не от субекта на нарушението по чл.45, ал.2 от ЗЗД, а от носителите  на тези задължения /родител, попечител и т.н./. От изложеното е видно, че в НП е налице несъответствие между описанието на нарушението и посочените като  нарушени  правни норми на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Обжалваното НП не е в състояние да ангажира законосъобразно отговорността на касатора за констатираното с АУАН нарушение, предвид посочените по-горе съществени процесуални нарушения. Последните са опорочили издаденото НП от процесуална страна, поради което като е потвърдил същото, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като се отмени и НП.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 11 от 12.02.2016г., постановено по НАХД № 424 по описа на Районен съд – Поморие за 2015г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-259/24.09.2015г. на директора на ОД на МВР- Бургас, с което на А.А.С., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, на основание чл.45, ал. 2 от ЗЗД е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.