Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1006                    09.06.2015г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                              VІІ състав

На пети юни                                                          две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 689 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е по реда на чл.145 от Административно- процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на Е.Д., род. ***г., гражданин на Република Турция, срещу заповед № ОЧ-146 от 23.03.2015г. на началника на Гранично полицейско управление – Малко Търново (ГПУ-М.Търново), с която на основание чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “Забрана за влизане в Република България” за срок от 3 години, считано от 23.03.2015г. до 23.03.2018г. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон. Не е спазена законоустановената форма и реквизитите посочени в чл.59, ал.2, от АПК – заповедта няма номер, данни за издател и в какво качество я издава, няма печат, не е посочено конкретно правно основание и не е мотивирана. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.С. Д. от БАК, жалбоподателят поддържа жалбата на основанията изложени в нея.

Ответната страна – началника на ГПУ-М.Търново, редовно уведомен, не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени събраните доказателствени материали по досъдебно производство № ЗМ-15/2015г. по описа на ГПУ-М.Търново, в които се съдържа докладна записка рег.№ УРИ 4069р-1475 от 23.03.2015г., изготвена от полицейски инспектор Благой Димитров (л.24). Съгласно тази докладна заповед и съгласно останалия писмен доказателствен материал по приложеното досъдебно производство, на 22.03.2015г. около 21.30 часа  на ГКПП-М.Търново за влизане в страната пристигнал автобус марка Мерцедес с турски рег.№ 34JU2544 на фирма SELCUK, управляван от три лица: G. G., род. ***г., S. K., род. ***г. и E. D., род. ***г. (жалбоподателя Е.Д.). При проверка на автобуса на линията за паспортен контрол, полицейските служители открили в спалното отделение на автобуса две укрити лица – мъж и жена, сирийски граждани – S. M. G., род. ***г. и S. M. G., род. ***г. Срещу водачите на автобуса и на двете укрити лица били издадени заповеди за полицейско задържане за срок от 24 часа, а останалите пътници в автобуса били прехвърлени на друг автобус и продължили пътуването си за Румъния. С докладната заповед е предложено на началника на ГПУ-М.Търново на двамата сирийски граждани да бъде наложена ПАМ по ЗЧРБ – „Принудително отвеждане до границата на Р.България“ на осн. чл.41, т.1 от ЗЧРБ, а на тримата турски граждани, включително и на жалбоподателя да бъдат наложени ПАМ по ЗЧРБ: 1.“Експулсиране от Р.Бъргария“ на осн. чл.42, ал.1, т.1, вр. чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ за това, че има данни, че извършват търговия с хора и незаконно са въвели на лица в други държави; 2.“Забрана за влизане в страната“ за срок от 3 години на осн. чл.42з, ал.1, вр. чл.10, ал.1, т.4 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ

С оглед на така установените обстоятелства срещу жалбоподателя е издадена оспорената заповед № ОЧ-146 от 23.03.2015г., с който му е наложена ПАМ “Забрана за влизане в Република България” за срок от 3 години, считано от 23.03.2015г. до 23.03.2018г. Видно от записването в заповедта на мястото където са положен подписите, издател на същата е началникът на ГПУ-М.Търново. Съгласно текста й, тя е постановена в тежест на жалбоподателя за това, че за него в качеството му управляващ автобуса наред с другите двама посочени турски граждани, има данни да извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави – посочените двама сирийски граждани, поради което ПАМ е наложена на посочено правно основание – чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Предвид съществуваща опасност изпълнението на заповедта да бъде осуетено или сериозно затруднено, на осн. чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение. Заповедта е връчена на жалбоподателя при участието на преводач, на 23.03.2015г., за което е положен негов подпис. В екземпляра която е връчен на жалбоподателя и който под формата на копие е представен от него с жалбата, не се чете да има записан неин номер, а само дата на издаване (записа е рег.№ ОЧ-  /23.03.2015г.), има положени подписи на всички лица, включително на издателя – началник на ГПУ, но липсва печат. В екземпляра приложен към досъдебното производство има номер и дата – рег.№ ОЧ-146 от 23.03.2015г. Има и печат. Върху датата има опит за поправка, като върху записаната с технически средство дата 23.03.2015г. е добавена ръкописно цифрата „4“, но тъй като не е ясно от кого и кога е извършена тази поправка, съдът счита процесната заповед е издадена на 23.03.2015г., датата на която тя е и връчена на жалбоподателя. В заповедта са посочени редът и срокът за обжалването й, а жалбата срещу нея е подадена на 03.04.2015г.

По делото е представена заповед № 1919/19.08.2014г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово (РДГП-Елхово), с която на основание чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, началниците на ГПУ в състава на РДГП-Елхово, са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.39а, т.2 и т.4 и такива по чл.44, ал.5 и 6 от ЗЧРБ. В тяхно отсъствие заповедите следва да се издават от заместник-началниците на ГПУ.

Представена е и заповед № УРИ 4069ОЧ-189 от 23.04.2015г. за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в оспорената по настоящото дело заповед, индивидуализирана под № УРИ 4069ОЧ -146 от 23.03.2015г. срещу Е.Д.. Съгласно тази заповед за поправка, като основание за налагане на ПАМ следва да се счита чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ и същата е предвидено да бъде съобщена на лицето по реда на чл.61, ал.1, т.3 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се касае до фактическа грешка в процесната заповед, тъй като не е налице несъответствие в нея между действителната воля на административния орган и нейното външно изразяване. Със заповедта за поправка се допълват мотивите на процесната заповед чрез вписване на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, т. е. допълва се ново допълнително правно основание. Съдът счита, че е недопустимо под формата на поправка на очевидна фактическа грешка да се отстраняват правни непълноти, чието наличие е във връзка с издаването на съответния акт. Със заповедта за поправка органът за първи път въвежда като приложима нормата на чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, което е извън пределите на чл.62, ал.2 АПК. Промененото правно основание за издаване на заповедта не е очевидна фактическа грешка, а изменение на съдържанието на основната заповед.

Жалбата по настоящото дело е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, вр. чл.46, ал.1 ЗЧРБ от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.  По съществото й, съдът взе предвид следното:

Съгласно чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, в настоящото производство съдът следва да провери законосъобразността на обжалвания административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материално правни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ предвижда, че принудителните административни мерки по този закон, каквато съгласно чл.39а, т.4 от ЗЧРБ е и “забрана за влизане в Република България”, се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Гранична полиция" и "Охранителна полиция", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната заповед е издадена от началника на ГПУ-М.Търново, оправомощен за това със заповед на директора на директора на РДГП-Елхово, т.е. той е компетентен орган да наложи ПАМ съобразно чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, вр. чл.146, т.1 от  АПК. Заповедта е издадена във формата по чл.59, ал.2, вр. чл.146, т.2 от АПК, в нея е посочен издателят й, качеството в която той я издава, а чл.59, ал.2 от АПК не е поставил като задължително изискване на административния акт, същият да има номер и печат.

Във връзка с направеното в жалбата възражение, че оспорената заповед е немотивирана и нея липсва правното основание за издаването й, съдът отчете, че в акта е посочен като правно основание за налагането на ПАМ само чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, предвиждащ забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз, когато са налице основанията по чл.10, ал.1 то ЗЧРБ, без да е посочен конкретно чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, според който се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Във фактическите основания за издаването на заповедта обаче е посочено конкретното съдържание на чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ – наличието на данни, че жалбоподателят като чужденец извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Следователно макар да има формално нарушение на чл.59, ал.2, т.4, предл. второ от АПК, изразяващо се непълното посочване в оспорения акт на правното основание за неговото издаване – посочен е само чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, без да е посочен чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, това нарушение не може да бъде квалифицирано като съществено – само съществените нарушения на административно-производствени правила са основание за отмяна на административните актове съгл. чл.146, т.3 от АПК. Това е така защото в мотивите на акта е изложено като фактическо основание за издаването му конкретното съдържание на чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, с което не са нарушени правата на адресата на акта да разбере неговото съдържание. Непосочването на пълното правното основание за издаване на процесната ПАМ не води до нейната незаконосъобразност, тъй като същото може да се изведе от фактическите основания, изложени при издаването на акта, с оглед надлежно проведена административна процедура, съобразена с приложимия правен режим. Съгласно утвърдената съдебна практика непосочването или погрешното посочване на правни основания по смисъла на  чл.59, ал.2, т.4, предл.2 от АПК не е отменително основание, тъй като съдът не е обвързан с правната преценка на органа, а следва да преценява законосъобразността на оспорвания акт въз основа на описаните в него фактически установявания. Предвид това съдът приема за неоснователно  възражението, че оспорената заповед не съдържа фактическите и правни основания за издаването й.

По отношение доказаността на оспорената заповед и съответствието на мотивите й с установените по делото факти, както вече се посочи чл.42з, ал.1, т.1, вр. чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, предвижда забрана за влизане на територията на държавите-членки на Европейския съюз на чужденец за който има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната на лица. Тежестта да докаже тези обстоятелства съгласно чл.170, ал.1 АПК е за административния орган, като следва да се отчете спецификата на предмета на доказване – касае се за доказване на наличието на данни, а не за пълното доказване на осъществен трафик на хора. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че тези обстоятелства се установени по безспорен начин по делото. Самият жалбоподател не оспорва, че в автобуса в който той работел, било като стюард както той твърди, било като шофьор, както е посочено в оспорената заповед, при преминаването на държавната граница са открити в спалното помещение две лица без редовни документи. Не може да бъде кредитирано твърдението на жалбоподателя, че тези лица сами са се качили в багажното отделение на автобуса без знанието на работещите в него, не само заради необходимостта за последните да организират товаренето и разтоварването на багажа от багажното отделение, отварянето и затварянето на вратите му, но и заради обстоятелството, че лицата с нередовни документи не са открити в багажното отделение, а в спалното отделение, до което достъп имат само работещите в автобуса лица и в тази връзка съдът намира за установени фактическите констатации на административния орган за наличието на данни от страна жалбоподателя за извършвано незаконно въвеждане на лица в страната. Ето защо са налице основанията за налагане на принудителна административна мярка „забрана за влизане в Република България”; т.е. наложената на жалбоподателя мярка на административна принуда е в съответствие с материално правните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 АПК.

Предвид гореизложените съображения обжалваният административен акт – заповед № ОЧ-146 от 23.03.2015г. на началника на ГПУ-М.Търново, е издаден от компетентен орган, при спазване на материалните и процесуални правила по издаването му, поради което подадената жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна

На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, седми състав

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д., род. ***г., гражданин на Република Турция, срещу заповед № ОЧ-146 от 23.03.2015г. на началника на Гранично полицейско управление – Малко Търново, с която на основание чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка “Забрана за влизане в Република България” за срок от 3 години, считано от 23.03.2015г. до 23.03.2018г.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: