Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    975              от 20.05.2016 г.,            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав, на  двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Лилия Александрова

                  2. Любомир Луканов

 

при секретаря С.Х. и прокурор Т. С. като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 688 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.А.С., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и адрес за призоваване гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 17, ет. 1 против Решение № 13/12.02.2016г., постановено по НАХД № 426/2015 г. по описа на Районен съд Поморие, с което е потвърдено издаденото от Директора на ОД на МВР Бургас наказателно постановление № 11-260/24.09.2015 г., с което за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) на основание чл. 45, ал. 2 на касатора е наложена глоба в размер на 2000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и необосновано. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Представени са писмени бележки от процесуалния представител адв. К.Т., БАК.

Ответникът по касация - Директор на ОД на МВР Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила атакуваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Поморие е образувано по жалба на А.А.С. против Наказателно постановление № 11-260/24.09.2015 г., издадено от Директора на ОД на МВР Бургас, с което на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗДт за нарушение на  чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДт на С. е наложена глоба в размер на 2000 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд Поморие е потвърдил атакуваното постановление след пълното и точно изясняване на фактическата обстановка, като е приел, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление липсват процесуални нарушения, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство. В мотивите си районния съд е приел, че не е налице твърдяното процесуално нарушение във връзка с чл.  44, ал. 1 от ЗАНН, с оглед на това, че в съдебното производство е дадена възможност на жалбоподателя да изложи всичките си възражения.

 

Решението на Районен съд Поморие е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Съдът намира за несъстоятелно  изложеното оплакване относно датата на установяване на нарушението. Видно от АУАН № НП11-260/24.09.2015г. с бланков номер 593094, съставен на 10.08.2015 г., от който се установява, че проверката е извършена на 08.08.2015 г. в посоченият търговски обект. Актът е връчен на С. и подписан от нея без възражения на 10.08.2015 г., поради което съда намира, че липсва неяснота, относно точната дата на извършване на проверката и установяване на нарушението. 

Нормата на чл. 18 от ЗАНН повелява, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В този смисъл без значение е колко още други административни нарушения са установени в хода на проверката на търговския обект, собственост на С., тъй като за всяко от тях (както се сочи и в касационната жалба) е съставен отделен АУАН и съответно издадено отделно наказателно постановление

Изложените мотиви от районния съд относно квалификацията на нарушението напълно се възприемат и от настоящият съд. Неточното посочване на нормата на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДт  не води отмяна на наказателното постановление на това основание, тъй като е посочена и правилната, приложима към настоящия случай норма –  тази на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДт. Съгласно текста на посочения в НП чл. 45, алл. 2 от ЗЗДт,  който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв. В настоящия случай, изписания в наказателното постановление диспозитив изцяло покрива признаците на цитираната правна норма, като е посочена като правно основание. От доказателствата по делото не се оборват твърденията на административно наказващият орган относно факта, че А.А.С. е допуснала от 22.00 часа до 06.00 часа дете в управлявания от нея търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4. Следователно, макар С. да не е лице от кръга на тези, посочени в нормата на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 – родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, тя у длъжна да се убеди, че в посочения часови интервал пребиваващите в управляваното от нея търговското заведение посетители  - непълнолетни лица са придружени от лице, посочени в чл. 8, ал. 3 и ал. 4. Като не е сторила това, тя е осъществила състава на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДт, поради което правилно е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност за това нарушение и е наложена санкция в минимален размер.

 

Предвид гореизложеното, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила.

Мотивиран от това, Административен съд Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/12.02.2016г., постановено по НАХД № 426/2015 г. по описа на Районен съд Поморие.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                     

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                               

                                                                                                        2.