РЕШЕНИЕ  № 882

 

12.05.2016г., град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четиринадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:       1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  М.В.

прокурор:  Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Ванина Колева

КНАХ  дело    номер  687 по описа за 2016   година.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.С.К., ЕГН **********,***, против Решение № 7/07.02.2016 г. постановено по НАХД № 310/2015 г. по описа на Районен съд – Средец, с което е потвърдено Наказателно постановление № 985/17.11.2015 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 213, ал.1,т.1 от Закона за горите (ЗГ) и на основание чл. 275, ал.1, т.2, чл. 266, ал.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 1200 лева.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е незаконосъобразно. Твърди се, че в АУАН и НП липсва посочване на място на нарушението. Посочва се, че е следвало да бъде изследван въпросът от къде е добита процесната дървесина. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление, като алтернативно моли за изменение на наложената санкция до минимално предвидения размер.

Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция по горите гр. Бургас, редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че жалбата е неоснователна и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Средец е образувано по жалба на А.С.К., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 985/17.11.2015 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Бургас, с което на касатора за нарушение на чл. 213, ал.1,т.1 от Закона за горите (ЗГ) и на основание чл. 275, ал.1, т.2, чл. 266, ал.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 1200 лева.

За да постанови обжалваното решение,  РС - Средец е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Обосновал е извода, че жалбоподателят, е осъществил състава на нарушението по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Приел е, че административнонаказателната отговорност на лицето е правилно ангажирана и правилно е наложена санкцията. При тези мотиви първоинстанционния съд е потвърдил процесното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав споделя аргументите, изложени в оспореното решение. По безспорен начин са установени извършването на нарушението, в какво се изразява то, както и лицето, което следва да бъде административно наказано.

Съгласно чл. 213 ал.1 от Закона за горите се забраняват покупко – продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. 2. дървесина, непридружена с превозен билет и т.н. Текстът на закона съдържа отделни състави на нарушения, посочени в т. 1 – т. 4, които предвиждат отделни забрани за дейности свързани с товарене, транспортиране на дървесина, а именно без да са налице контролна горска марка, превозен билет и т.н. Всяко неизпълнение на посочените забрани в чл. 213, ал. 1 от ЗГ, представлява отделно нарушение, за което е предвидена санкция в чл. 266 ал. 1 от ЗГ. Според санкционната разпоредба се наказва с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по – тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. В случая и в АУАН и в НП е посочено, че нарушението е по т. 1, а именно транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна горска марка. 

Касационният състав на съда намира, че касатора, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил признаците от състава на нарушението по чл.213, ал.1 т.1 от ЗГ. По несъмнен начин е установено, че на 23.09.2015 год., същият е транспортирал - 12 куб.м. дърва за огрев без поставена контролна горска марка. Касаторът твърди, че наказващият орган не е установил вида на марката, която следва да има на дървата за огрев. Липсата на контролна горска марка/производствена марка е отрицателен факт, поради което в тежест на касатора е да докаже положителния факт, че такава е била налице и нейния вид. 

Доводите наведени в касационната жалбата, са идентични с тези наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне. По мнение на настоящия съдебен състав конкретното нарушение не следва да се  квалифицира по чл. 28 от ЗАНН.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/07.02.2016 г., постановено по НАХД № 310/2015 г. по описа на Районен съд – Средец.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

                         

ЧЛЕНОВЕ: