Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:     686                              10.05.2018г.                           гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и шести април,                         две хиляди и осемнадесета гоД.

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Станимира Друмева Членове:           1.  Д. Петкова

                           2.  Румен Йосифов

 

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 686 по описа за 2018 гоД., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на с.Дъскотна, общ.Руен, обл.Бургас, подадена чрез пълномощника адвокат Д.В., против решение № 20/13.2.2018г., постановено по НАХД № 391/2017г. по описа на Районен съд - Айтос, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление (НП)   44 от 14.08.2017г., с което за нарушение и на основание чл.40, ал.1, т.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОССИ), на Ф.Н.И., ЕГН-**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като неправилен. Касаторът оспорва извода на районния съд, че в процесното НП не е посочено мястото на нарушението, тъй като посочването на местност и землище на населено място е достатъчно и отговаря на изискванията на ЗАНН. Намира също, че чл.40, ал.1, т.2 от ЗОССИ не изисква посочване на вредите, а е достатъчно такива да са причинени – в случая унищожена селскостопанска продукция, просо.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си Д.В. поддържа жалбата на изложените основания и пледира за отмяна на атакуваното съдебно решение и за потвърждаването на НП.

Ответникът по касация – Ф.Н.И., ЕГН-********** ***, чрез пълномощника си адв.С. К., моли съда да остави касационната жалба без уважение. Счита, че на налице две основания за отмяна на НП – наказаното лице не е собственик на седемте крави и в постановлението неправилно е определена формата на изпълнителното деяние.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за законосъобразност на оспореното съдебно решение, тъй като установеното нарушение покрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд - Айтос с решение № 20/13.2.2018г. по свое НАХД № 391/2017г., е отменил НП № 44 от 14.08.2017г. на кмета на с.Дъскотна, общ.Руен, обл.Бургас, с което за нарушение и на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗОССИ, на ответника по касация е наложена глоба от 100 лева.

Санкцията на  Ф.И. е за това, че „на 28.07.2017г. около 08,00 часа, като собственик на седем броя крави, не е предприел мерки и допуснал същите да навлязат и унищожат селскостопанска продукция /просо/ в местността Екси юрт в землището на с.Дъскотна, собственост на „Зименс“ЕООД, гр.Айтос“. За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 4/31.07.2017г. от полицейски инспектор при РУ на МВР-Руен, а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

За да постанови решението районният съд е приел, че в НП не е конкретизирано мястото на нарушението. Общото посочване на местността Екси юрт в землището на с.Дъскотна, съдът е намерил за недостатъчно, като счел, че е следвало да бъдат индивидуализирани и конкретните имоти, което имало значение и за определяне на вредите от нарушението. Счетено е също, че нарушението не е описано в пълнота, защото не е отбелязано какви по количество и стойност са причинените вреди. Последното е намерено за признак от обективна страна на деянието и непосочването му е нарушило правото на защита на санкционираното лице.

В решението на районния съд е допусната грешка при посочването на датата на която то е написано, вместо действителния месец на изготвянето му – февруари 2018г., който се установявана от останалите материали, включително и разписките за връчването му, в решението е посочено ненастъпилия все още месец декември 2018г. Според настоящия касационен състав тази грешка не е съществена, защото не променя волята на съда и не нарушава правата на страните, поради което не оказва влияние върху законосъобразността на оспореното решение.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на районния съд е законосъобразно, но по други мотиви.

Съгласно хипотезата на нормата за чието нарушение е бил санкциониран Ф.И. – чл.40, ал.1, т.2 от ЗОССИ, наказва се с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество. В случая, административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за нарушение на посочената правна норма, като в диспозитива на наказателното постановление, като изпълнително деяние е записано: „като собственик, не е предприел мерки и допуснал седем броя крави да навлязат и унищожат селскостопанска продукция“. В така изписаното изпълнително деяние, на първо място е посочено невярно обстоятелство, защото от събрания по делото доказателствен материал се установява, че собственик на кравите е не И., а друго лице. Няма съответствие и в посоченото изпълнително деяние. Нормата на  чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ санкционира пускането на животни през селскостопанските земи, а в процесното НП се визира санкциониране на собственик, който не е предприел мерки и допуснал навлизането им. Безспорно е налице противоречие между приложимата правна норма и описания осъществен състав по НП. Явно е, че този състав не отговаря изцяло на хипотезата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ, поради което е налице противоречие с изискването на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН за единство между осъщественото деяние от фактическа страна и правната му квалификация под съответната нарушена правна норма.

Следва да се има предвид още, че санкцията по чл.40, ал.1, т.2 от ЗОССИ се налага на субекта на отговорност, ако същия не подлежи на по-тежко наказание. Видно от събрания по делото доказателствен материал и представените постановления на Районна прокуратура - Айтос и Окръжна прокуратура - Бургас, понастоящем тече проверка от разследващите органи дали действията на И. могат да бъдат квалифицирани като престъпление по чл.216, ал.1 от НК, респективно по чл.216, ал.6, вр. ал.1 от НК. Следователно се проверява наличието на основание на дееца да бъде наложено по-тежко наказание от санкцията на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОССИ, което изключва прилагането на последната. Това съответства и на задължителното тълкуване дадено в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015г.

Изложените две основания налагат извода, че деянието описано като осъществено от И. в НП не може да се квалифицира като нарушение на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОСИ, поради което преценката в тази насока на наказващият орган е неправилна.

Това е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП, поради което крайният извод на първоинстанционния съд и постановеното от него решение са законосъобразни.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите развити в касационната жалба, поради което решението на Районен съд - Айтос следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20/13.2.2018г., постановено по НАХД № 391/2017г. по описа на Районен съд - Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                         

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                                                                                           2.