Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:982                                  18.05.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На осми май                                                       две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 684 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г.А. П., ЕГН-**********,***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0304-000794 от 11.12.2017г., издадена от началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС (пътно превозно средство) за срок от 10 месеца и са отнети документите: 2 бр. регистрационни табели с рег.№ В-***-ВС и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № 007221025.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска нейната отмяна. Жалбоподателката твърди, че принудителната административна мярка (ПАМ) е приложена за срок от 10 месеца, без органът да изложи мотиви за неговия размер. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, не ангажира доказателства и не прави искания.

Ответната страна – началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител пред съда. Представя административната преписка по която е издадена процесната заповед, както и допълнителни изискани от съда доказателства. Не изразява становище по оспорването.

 

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на Г. П. на 09.02.2018г., видно от отбелязването върху самия акт (л.5 от делото). Жалбата срещу нея е подадена на 22.02.2018г. по пощата, видно от пощенското клеймо на плика. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 17-0304-000794 от 11.12.2017г., ответникът – началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, редовно оправомощен от директора на ОДМВР-Бургас със заповед № 251з-209/18.01.2017г. (л.7), наложил на жалбоподателката Г. П. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от десет месеца и отнел документите: СРМПС № 007221025 и 2 бр. регистрационни табели с рег.№ В-***-ВС, на основание чл.171, т.2а от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че Г. П., като собственик на МПС (моторно превозно средство) с рег.№ В-***-ВС, допуска/предоставя управлението му на водача С.М.С., ЕГН-**********, който на 11.12.2017г. в гр.Обзор, около 15.35 часа управлявал това МПС без да притежава СУМПС – неправоспособен.

Към преписката е приложен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д, бл.№ 0269084 от 11.12.2017г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед, като са посочени и други две нарушения извършени от С.М.С. – че МПС е било с техническа неизправност – пукнато предно обзорно стъкло и по време на движение водачът не е включил задължителни светлини за движение през деня или къси светлини. Приложено е и наказателно постановление (НП) № 17-0304-004304/18.01.2018г., издадено от началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на С.С., за това, че е управлявал ППС без да е правоспособен водач, квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 280лв., за това, че се е движил с технически неизправно ППС, квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 30лв. и за това, че се е движил с МПС през деня без задължително включени светлини, квалифицирано като нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 20лв.

По искане на съда, ответникът представи по делото заверен препис от иззетото с процесната заповед свидетелство за регистрация на моторно превозно средство  № 007221025, част втора, видно от което лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ В-***-ВС е собственост на Г.А. П.. Представя и справка от информационната система за регистрацията на автомобила, която потвърждава този факт. Освен това е представена и справка за нарушител по отношение на лицето С.М.С., от което се установява, че същият действително е неправоспособен водач на МПС, като освен с настоящото НП, той е бил наказван и с две други предходни постановления за нарушение по чл.150 от ЗДвП, както и за други нарушения.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила за неговото издаване.

Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на атакувания административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с описаната заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея се съдържат част от реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.2а от ЗДвП в приложимата редакция, поради това, че жалбоподателката е собственик на МПС, което е било управлявано от неправоспособно лице, налице са мотиви обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба, които се съдържат в обстоятелствената част на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. При издаването на заповедта обаче е допуснато друго съществено нарушение на административно-производствените правила. То се изразява се в липса на мотиви досежно срока за който ще действа наложената ПАМ.

Съгласно т.2а на чл.171 от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период за който се налага прекратяване на регистрация на ППС е за срок от 6 месеца до една година. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка, особено когато срокът се налага над минимума предвиден в закона, което в настоящия случай не е сторено. Органът е бил длъжен да обоснове защо е определил близък до максималния срок, установен в закона за налагане на тази мярка и като не е направил това съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията посочени в чл.146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено съществено и е основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. На следващо място съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на близък до максималния срок за предвидената мярка ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното. (В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд: решение № 15796 от 20.12.2017г. на ВАС по адм.д.№ 10768/2017г., VII о.; решение № 910 от 23.01.2018г. на ВАС по адм.д.№ 9379/2017г., VII о.).

В контекста на изложеното атакуваната в настоящото производство заповед № 17-0304-000794 от 11.12.2017г., издадена от началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0304-000794 от 11.12.2017г., издадена от началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 10 месеца и са отнети документите: 2 бр. регистрационни табели с рег.№ В-***-ВС и СРМПС № 007221025., приложена спрямо Г.А. П., ЕГН-**********,***.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                           СЪДИЯ: