Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №       1167             /30.06.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                            ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 684/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът СД „Шеронова къща – Горенови и сие”, ЕИК 102207792, със седалище и адрес на управление с.Равда, ул.”Рибарска” №1, чрез управителя си Д. И. Г., е оспорил решение №64/24.02.2014г. постановено по АНД №36/2014г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е изменено наказателно постановление № 02-02024326/18.12.2013г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от същия кодекс, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., като съдът е намалил размера на санкцията на 1 500 лв. и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска то да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Според касатора липсват доказателства, че Р. А. на датата на извършената от служители на дирекция „Инспекция по труда” проверка е престирала труд в качеството на мияч, така че да се счита, че отношенията между наказаното лице и Р. А. са трудовоправни. Твърди, че тези факти са в тежест на наказващия орган да ги докаже, а по административнонаказателната преписка не са събрани доказателства за това има ли уговорено трудово възнаграждение между страните, какво е работното време, почивките и отпуските, за да се приеме, че са налице уговорени параметри на трудово възнаграждение, които не са облечени в изискващата се от Кодекса на труда форма.

Възраженията на касатора са неоснователни. При извършената проверка на 07.08.2013г. в ресторант „Македония” служители на дирекция „Инспекция на труда”Бургас установили, че лицето Р. А. полага труд като мияч – мие чинии и прибори за храна в кухнята на ресторанта. Същото лице собственоръчно е попълнило трите си имена, ЕГН, длъжността и се е подписало в предоставения от проверяващите списък на работещите в ресторант „Македония” с.Равда. Констатираните при проверката факти са описани освен в АУАН и в протокол №2201/09.08.2013г., с който на работодателя са дадени две предписания. В този протокол също са описани констатациите, касаещи Р. А..

Всички тези доказателства, както и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство еднозначно сочат, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Представеният в хода на съдебното производство договор за услуга, на който е посочена дата на сключване 01.08.2013г. не може да бъде противопоставен на наказващия орган, тъй като е представен едва с жалбата, с която е сезиран районния съд, подадена на 20.01.2014г. Този договор не е представен нито в хода на самата проверка на 07.08.2013г., нито на 09.08.2013г., когато на работодателя е предоставена възможност да представи в дирекция „Инспекция по труда” документи свързани с отношения между него и Р. А. Същият договор не е представен дори с възражението подадено против АУАН на 14.08.2013г., където се твърди, че отношенията между събирателното дружество и Р. А. са договорни, но не трудови. Въпреки това в самото възражение не се споменава, че тези договорни отношения са облечени във форма – сключен е писмен договор, нито е представен такъв договор въпреки, че той носи дата 01.08.2013г., т.е. много преди подаване на възражението.

Не намира опора в закона и възражението на касатора, съдържащо се във възражението против АУАН, според което Р. А. е била наета за да и бъде възложено поддържането на чистотата, която дейност не е нормативна и не се изисква трудов договор. Обратно на това твърдение за всяко престиране на работна сила се изисква сключване на трудов договор, независимо от длъжностната характеристика и от вида и обема на задълженията, които престиращия работната сила е длъжен да изпълнява. С други думи, работодателят е длъжен да сключи трудов договор както с главния счетоводител, така и с чистача.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №64/24.02.2014г. постановено по АНД №36/2014г. по описа на Районен съд-Несебър.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: