О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 /04.06.2011 година, град Бургас,

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и десета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

разгледа докладваното от съдия Енчев адм.д. № 684/2011 година.

 

            Производството е по чл.153 ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

            Образувано е по жалба на  Фелинг” ООД - Приморско с ЕИК 102145547, представлявано от управителя Х. П.В., против  решение № РД – 10 – 80/15.03.2011 година на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Бургас при ЦУ на НАП, с което е отказано спиране изпълнението на ревизионен акт (РА) № 020010011765/07.02.2011 година на орган по приходите  при ТД  - Бургас на НАП. 

Към момента на подаване на искането, по отношение на дружеството са установени данъчни задължения в размер на 265 419,66 лева – главница и 97 445,43 лева.

Жалбоподателят оспорва отказа. Твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като един от недвижимите имоти, предложени от него в ревизионното производство - за обезпечение, е с балансова стойност, а другите два – в съответствие чл.195 ал.6 от ДОПК – с посочена по данъчна оценка. Имотите са бед други вещни тежести. Отказът на директора на Дирекция “ОУИ” – Бургас да спре изпълнението е мотивиран единствено с това, че не са представени доказателства за балансовата стойност на имотите, които са предложени като обезпечение – по данъчна оценка. Такова условие липсва в чл.195 ал.6 от ДОПК.

Иска се отмяна на решението и спиране изпълнението на РА.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице – адресат на волеизявлението на административния орган, срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол. Затова, съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Спрямо търговското дружество е проведено ревизионно производство, приключило с издаването на РА 020010011765/07.02.2011 година.

На 09.03.2011 година в дирекция “ОУИ” – Бургас е предявено  и особено искане за спиране на изпълнението на РА. Като основание за искането е посочено постановление № ИТ-00-2069 1/23.02.2011 година на старши публичен изпълнител при ТД – Бургас на НАП, с което са наложени обезпечителни мерки – възбрани - върху три недвижими имота, собственост на дружеството. Мерките са наложени по отношение на ПИ с идентификатор 48619.504.67 с площ от 1303 квадратни метра и балансова стойност 320 200 лева – урбанизирана територия в град Царево; самостоятелен обект – офис в сграда с идентификатор 48619.504.11.3.63 с данъчна оценка 18 815,50 лева и самостоятелен обект – офис в сграда с идентификатор 48619.504.11.3.61 с данъчна оценка 23 355,50 лева – също в град Царево (лист 18-19).

            Решаващият орган е отказал да спре изпълнението на РА с аргумента, че по отношение на втория и третия имот, от страна на дружеството не са представени доказателства каква е балансовата им стойност и как е формирана тя, предвид факта, че тези имоти са придобити в груб строеж през месец октомври 2007 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, от правна страна, следното.

Съгласно чл.153 ал.2 изр. І от ДОПК, изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Според чл.153 ал.3 от ДОПК, искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

Кодексът задължава решаващия орган да спре изпълнението, когато представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3. В останалите случаи, той следва да прецени доколко вещите или вземанията, предложени като обезпечение, обслужват целите на ревизионното производство – събиране на евентуално дължими публичноправни задължения.

При тази преценка решаващият орган следва да съобрази нормата на чл.195 ал.6 от ДОПК, която установява принципа на оценка на предложените, като обезпечение, вещи по балансовата им стойност, а ако такава липсва – в последователност по критерии, изброени в точки 1-3.

Съдът счита, че мотивът на директора на дирекция “ОУИ” да откаже спиране на изпълнението на РА е абсолютно несъстоятелен. При преценка на основанията за спиране на изпълнението, ответникът в настоящото производство следва да прецени дали размерът/стойността на обезпечението е в състояние да покрие установеното вземане с публичноправен характер – в размера на главницата и лихвите, които са се натрупали към момента на депозиране на искането.

В този смисъл, възражението направено в жалбата на дружеството до съда, относно тълкуването на чл.195 ал.6 във връзка с чл.153 ал.3-4 от ДОПК, е напълно основателно. Липсата на балансова стойност на имоти, предложени като обезпечение – при наличие на данъчна оценка – не може да е основание за отказ за спиране на изпълнението на РА. Балансовата стойност на актива е първия, но не единствен и безалтернативен, критерий, по който може да бъде установена стойността на предложеното обезпечение.

В конкретния случай, обаче, решението на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Бургас при ЦУ на НАП следва да се остави в сила по други съображения.

Видно от съдържанието на оспореното решение, към датата на предявяване на искането за спиране изпълнението на РА, общият размер на задължението на дружеството е 362 865,09 лева, а размерът на обезпечението – 362 371 лева. Т.е., не е налице условието по чл.153 ал.3 от ДОПК, обезпечението да покрива напълно размера на главницата и лихвите по задължението на ревизираното лице – към датата на искането. Действително разликата от 494,09 лева, с която предложеното обезпечение не покрива размера на установеното вземане, е незначителна, но нормата на чл.153 ал.3 от ДОПК има императивен характер и не може да бъде тълкувана другояче, освен буквално.

По изложените съображения, съдът счита, че постановеният отказ, като краен резултат, е законосъобразен, а жалбата следва да се отхвърли.

Затова, на основание чл. 153 ал.7 изр.ІІ от ДОПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на  Фелинг” ООД - Приморско с ЕИК 102145547, представлявано от управителя Х. П. В., против  решение № РД – 10 – 80/15.03.2011 година на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Бургас при ЦУ на НАП, с което е отказано спиране изпълнението на ревизионен акт № 020010011765/07.02.2011 година на орган по приходите  при ТД  - Бургас на НАП.

           

Определението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ: