Р Е Ш Е Н И Е

гр.Бургас, № 1275  / 27.06.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:    ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 683 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Жалбоподателят П.И.Г. *** е оспорил заповед № 3282з-496 от 12.02.2018г. на директора на ГД „Гранична полиция”, с която на основание чл.207, ал.1, т.2, ал.2 и ал.12, чл.214, ал.2 и чл.215, ал.1 от ЗМВР срещу него е образувано дисциплинарно производство, временно е отстранен от длъжност, считано от датата на връчване на заповедта и е определен дисциплинарно-разследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че в производството по неговото издаване са допуснати нарушения на административно-производствените правила, нарушения на материалноправните разпоредби на ЗМВР, както и че заповедта не съответства с целта на закона. Възражения са изложени срещу временното отстраняване на служителя от длъжност. Жалбоподателят сочи, че това го лишава от правото да се труди и поставя него и семейството му в затруднено положение. Твърди се още, че заповедта съдържа несъответствие между фактически и правни основания за издаване. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и пледира за нейната отмяна.

Ответникът – директорът на ГД „Гранична полиция”, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена.

Факти:

Жалбоподателят заема длъжността младши експерт - командир на отделение на ГКПП – Малко Търново от Гранично полицейско управление Малко Търново при РДГП – Елхово.

С постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2018г. (л.28) на Ю.С.– следовател при СО – СП по досъдебно производство № 70/2016г. по описа на СО – СП, пр.№ 696/2016г. по описа на Специализираната прокуратура, жалбоподателят П.Г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК.

С предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина УРИ 4070р-2168/1 от 07.02.2018г. (л.10) директорът на РДГП – Елхово е сезирал директора на ГДГП за деянието на Г., което е квалифицирал като нарушение на дължимото поведение, съгласно т.15 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. Посочил е правната квалификация по НК и е изразил мнение за необходимост от временно отстраняване от длъжност по време на дисциплинарното производство. Посочено е, че служебното положение на Г. би затруднило разкриването на обективната истина.

На 12.02.2018г., на основание чл.207, ал.1, т.2, ал.2 и ал.12, чл.214, ал.2 и чл.215, ал.1 от ЗМВР, поради привличането на П.И.Г. като обвиняем за престъпление, извършено в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 от НК, директорът на ГДГП е издал процесната заповед.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 19.02.2018г. (л.9, стр.9). Жалбата сезирала съда е подадена чрез органа на 26.02.2018г.

Правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна – адресат на оспорения акт, в частта по т.ІІ, в която жалбоподателят временно е отстранен от длъжност.

Заповед № 3282з-496 от 12.02.2018г. на директора на ГД „Гранична полиция” – в частта, в която е образувано дисциплинарно производство и в частта, в която е назначен дисциплинарно-разследващ орган не подлежи на обжалване по арг. от чл. 211 от ЗМВР, според която само заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва. За това, в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на ЗМВР, при съблюдаване на изискванията за форма, съдържа фактически и правни основания, не са допуснати процесуални нарушения.

В частта по т.ІІ заповедта е материално незаконосъобразна.

Съгласно чл.211 от ЗМВР, заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. 

Нормата на чл. 214 ал.2 от ЗМВР, въз основа на която Г. е отстранен, предвижда, че при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от Наказателния кодекс и е образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР, съответният орган по чл.158 и 159 го отстранява временно от длъжност.

В случая формално визираните предпоставки са налице.

С решение № 10/29 май 2018 година по конституционно дело № 4 от 2017 г. на Конституционния съд разпоредбата на чл.214 ал.2 от ЗМВР е обявена за противоконституционна. В мотивите си КС е посочил, че ограничаването на основните права, което би се извършило чрез отстраняването от длъжност, само поради едновременното наличие на наказателно и дисциплинарно производство срещу държавния служител противоречи на чл.31, ал.4 от КРБ, съгласно който не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Щом като ограничението на упражняването на основните права на труд, на избор на професия и на обществено осигуряване на държавния служител в качеството му обвиняем не е за осъществяване на правосъдието, то противоречи пряко на посочената конституционна норма. По аргумент за по-силното основание упражняването на тези права не може да бъде конституционосъобразно ограничавано и в дисциплинарното производство за същото деяние, защото дисциплинарното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от престъплението.

Отстраняването по чл.214, ал.2 от ЗМВР противоречи и на чл.57, ал.2 от КРБ.

Същественото и достатъчно от гледна точка на конституционната норма е, че обществената оценка на държавния служител не предпоставя по необходимост накърняването на чужди субективни права, нито на система от права, израз на които е публичният интерес, защото дисциплинарното нарушение и/или престъпление от служителя още не е установено с влезли в сила административен акт или присъда по никое от двете производства.

Простото наличие на производствата само по себе си не е съображение от конституционен порядък, което да може да обоснове ограничаването на основни права на служителя. Авторитетът на държавната служба е легитимна законодателна цел, но тя не се постига чрез задължителното по силата на закона отстраняване от служба. Обратно, тази разпоредба поставя службата в автоматична зависимост от основанията за образуване на производствата.

Образуването на наказателно и дисциплинарно производства зависи от обстоятелства, които са извън волята на служителя. Всички те могат да бъдат и манипулирани именно с цел временното му отстраняване от длъжност, което зависи единствено и пряко само от законния повод за образуване на всяко от двете производства.

Нормата на чл.214, ал.2 от ЗМВР влиза в противоречие и с основното начало на чл.16 от КРБ, според който трудът се гарантира и защитава от закона.

Ако отстраняването от длъжност може да настъпи поради обстоятелства, които преобладаващо са извън волята на държавния служител, и да трае неопределено дълго, неговият труд не може да се счита за надеждно гарантиран.

Съдебната защита срещу заповедта за временно отстраняване от длъжност, предвидена в чл.211, ал.1 от ЗМВР, е ограничена в рамките на правомощията по чл.214, ал.2 от ЗМВР на издаващия я административен орган. Съдът може и трябва да провери единствено едновременното съществуване на наказателното и на дисциплинарното производство, при чието наличие отстраняването следва да бъде потвърдено. Това означава, че трудът на служителя не е и надеждно защитен, защото законният повод не подлежи на проверка извън производствата, за които е причина.

Според мотивите на КС правата на личността, нейното достойнство и сигурност са върховен принцип на основния закон. Защитата на достойнството и доброто име е прогласена и в специалната норма на чл.32, ал.1, изр.2 от КРБ.

Правото на труд и на обществено осигуряване са екзистенциални права на личността, включително на служителя, защото са пряко свързани с материалната основа на съществуването му. Неопределеността на периода на временното му отстраняване от длъжност поради наличието на двете висящи производства и тежестта на правните последици компрометират неговата правна сигурност. Последиците се прилагат за цялата категория от служители по производствата независимо от техните конкретни характеристики и въпреки нормата на чл.31, ал.3 от КРБ, според която като обвиняеми те се смятат за невинни до установяване на противното с влязла в сила присъда. Този принцип важи и в дисциплинарното производство, в което дисциплинарното нарушение се смята за установено с влизането в сила на акта за налагането му – аргумент от чл.56, изр.1 от КРБ. Едва след тези два момента могат конституционосъобразно да настъпят неблагоприятните последици от производствата.

Действието на решението на КС, с което нормата на чл.214, ал.2 от ЗМВР е обявена за противоконституционна, по аргумент от чл. 151 ал.2 изр.3 от Конституцията, е ex nunc, но доколкото заповедта не е влязла в сила, на основание чл.142 ал.2 от АПК съдът е длъжен да се съобрази с това решение на КС при преценката на материалната законосъобразност.

След като актът на ответника не е влязъл в сила и текстът на чл. 214 ал.2 от ЗМВР е обявен междувременно за противоконституционен, то конкретната норма не може да бъде годно правно основание за отстраняване на Г. от длъжност. По тази причина заповед № 3282з-496 от 12.02.2018г. на директора на ГД „Гранична полиция” – в частта си по т.II, с която жалбападателят е отстранен временно от длъжност, следва да се отмени.

С оглед изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя, но такива не са претендирани.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът,

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.И.Г. *** против заповед № 3282з-496 от 12.02.2018г. на директора на ГД „Гранична полиция”, в частта, в която с нея е образувано дисциплинарно производство и е определен дисциплинарноразследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 683/2018г. по описа на Административен съд Бургас в тази част.

Решението до тук има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд.

ОТМЕНЯ заповед № 3282з-496 от 12.02.2018г. на директора на ГД „Гранична полиция”– в частта, в която временно е отстранен от длъжност П.И.Г. и е разпоредено да му бъдат иззети служебните карта, личен знак и оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта .

Решението в тази част може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: